Решение № 3057 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10067/2018 г.

Решение № 3057 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10067/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Йорданов против решение № 3398 от 22.05.2018 г. по адм. дело № 11055/2017 г. на Административен съд С.– град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 18-4881 от 06.07.2017 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - С., с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. С. по направеното от Йорданов искане със заявление вх. № 01-377447-05.12.2016 г. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на СГКК – С. да бъде отменена и същият да се задължи да одобри поисканото изменение. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – С., както и ответниците Лилова, Иванова и Величкова не изразяват становище. Ответниците Е. Попова и И. Попов оспорват касационната жалба и молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят и разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Законосъобразно и обосновано от доказателствата е и заключението на съдебния състав за съответствие на оспорения административен акт с относимите материалноправни разпоредби. По делото е установено, че производството по издаване на процесната заповед е образувано по искане на касационния жалбоподателя Й. Йорданов за изменение на КККР на гр. С. с нанасяне на нов поземлен имот, възстановен на наследници на Н. Колев, които са жалбоподателят и ответниците в касационното производство Лилова, Иванова и Величкова, с решение № 6148/2000 г. на поземлена комисия община Витоша. Имотът попада в границите на поземлен имот с идентификатор 68134.2042.1274 по КККР на район Витоша, Столична община, на който като собственици се легитимират и са записани ответниците Е. Попова и И. Попов. Исканото от Йорданов изменение се изразява в заличаване на ПИ с идентификатор 68134.2042.1274 и нанасяне на два нови имота съгласно представения към заявлението проект: имот с проектен идентификатор 68134.2042.3484, на който като собственик в КР да бъде записан Йорданов и имот с идентификатор 68134.2042.3485. При тези данни началникът на СГКК – С. приема, че между заявителя и заинтересованите лица И. Попов и Е. Попова е налице спор за материално право и постановява заповедта, предмет на оспорване, с която отказва да одобри исканото изменение на КККР на гр. С. При тези факти изводите на административния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон, се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Закона кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно приема, че между заявителя Йорданов и заинтересованите лица И. Попов и Е. Попова е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на наредбата, тъй като в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имота не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В разглежданата хипотеза исканото от Йорданов изменение предвижда заличаване ПИ, който според представените писмени доказателства е собственост на заинтересованите страни И. Попов и Е. Попова и разделянето му на два имота, единият от които да бъде записан като собственост на заявителя въз основа на решение на поземлена комисия община Витоша. Това обективира спор за материалния право, до чието разрешаване, искането на Йорданов за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри не може да бъде удовлетворено. Поради това като достига до изводи в този смисъл и приема, че издаденият от началника на СГКК – С. отказ е постановен в съответствие с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и по тези съображения отхвърля жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Възражението на касатора, че процедурата по отстраняване на непълноти и грешки в КККР не може да се приложи, тъй като имотът, който следва да бъде нанесен, е възстановен с решение на поземлена комисия по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ преди одобряване на КК на гр. С., са неоснователни. Разпоредбата на чл. 54, ал. 7 ЗКИР изрично препраща към процедурата по чл. 54, ал. 1 – ал. 6 ЗКИР и в случаите, когато в КККР се нанася имот, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд С. – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационата инстнация жалбоподателят Йорданов следва да заплати на Е. Попова и И. Попов сумата 500. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,