Решение № 3275 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11920/2011 г.

Решение № 3275 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11920/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1250 от 26.05.2011 г., постановено по административно дело № 156/2011 г., Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Мариета Валентинова Тодорова от гр. Варна срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-512/25.10.2010 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" - Община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-044/27.12.2010 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" - Община Варна, с който са установени задължения на жалбоподателката за данък върху превозните средства, на основание чл. 52 от ЗМДТ за периода 01.01.2006 г. - 30.04.2006 г. и периода 01.01.2007 г. - 31.01.2010 г., в общ размер на 546.60 лв., от които главници - 432.44 лв. и лихви към 20.10.2010 г. - 114.16 лв. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от Мариета Валентинова Тодорова от гр. Варна, действаща чрез пълномощника адв. Деница Колева. В нея са развити съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и отмяна на потвърдения по същество с него АУЗД. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на съда. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от порок, обуславящ наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. За да не уважи подадената до него жалба на Мариета Тодорова, Варненският административен съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материално законосъобразен. Определените за притежавания от нея лек автомобил "Фолксваген голф" с рег. № В5488СС, рама № 023950, двигател № 068556, деклариран с декларация по чл. 54 от ЗМДТ с вх. № 0306000412/08.01.2007 г., с процесния АУЗД данъци са дължими от нея. В тежест на физическото лице е да установи факта на плащането на процесните задължения, а по делото не са събрани доказателства за извършено валидно плащане на данъците. Неоснователно Тодорова се позовавала на представената бележка за платени данъци, която е издадена от служител на Община Варна, но не представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Положеният върху нея печат се води на Веселин Колев, който е общински служител, но в кръга на службата му не е включено приемане на плащания за данъци. Представената бележка не отговаря и на изискванията за форма - в нея не се съдържа наименованието на документа, името на служителя, приел плащането и др. От представените касови отчети за деня - 26.01.2010 г., посочен в бележката, касови групи "Младост" и "Приморско" се е установило, че няма постъпило плащане по партидата на жалбоподателката. Въз основа на горното в мотивите на проверяваното решение е формулиран извод, че атакуваният пред Варненския административен съд АУЗД е законосъобразен, поради което жалбата срещу акта е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира доводът за неправилност на оспореното с касационната жалба съдебно решение за основателен. Спорът по делото се концентрира върху наличието или липсата на плащания на процесните данъци за превозно средство преди издаването на акта за установяване на задължение по декларация, респективно - относно съществуването на основание за издаването му. Задължението за данък върху превозните средства е публично общинско вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, което според чл. 178, ал. 1 от ДОПК може да бъде платено в брой или безкасово по съответната сметка. В чл. 2 от ЗМДТ също е посочено, че местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. В съответствие с тези способи за плащане данъчнозадълженото лице твърди, че е заплатило дължимите от него данъци в брой в сградата на общината, за което е получило писмени документи от служители на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Възражението на касатора (директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна) е, че дори и наистина да е имало такова плащане, тези служители не са били овластени да събират пари в брой за дължими на общината местни данъци и такси. Следователно, същественото обстоятелство, което трябва да бъде изяснено, е дали наистина Мариета Валентинова Тодорова е заплатила дължимите от нея данъци в брой на служител от Дирекция "Местни данъци", и то в сградата на общината, дали този служител е имал правомощия да събере вземанията по длъжностна характеристика или не, и какво се е случило със събраните пари за данъци (ако действително такива са заплатени). Установяването на тези обстоятелства обуславя съществени правни изводи по съществото на спора. А то е част от предмета на досъдебното производство, което е образувано и се провежда по този и други (значителен брой) идентични случаи (данни по делото в тази насока се съдържат в приложеното и пред Варненския административен съд удостоверение изх. № 6179/08.02.2011 г., издадено от Областна дирекция на МВР - Варна, на което Тодорова се позовава). В случая именно от направеното разследване по наказателното производство ще се установят (евентуално) престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора пред Административен съд - Варна. От определящо значение за преценката на материалната законосъобразност на акта е установяването на правнозначимите факти. За да не остане делото неизяснено от фактическа страна (което всъщност се е случило), с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, Варненският административен съд е следвало да се възползва от правомощието си по чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, и да спре производството по административно дело № 156/2011 г., защото при разглеждането му са били установени престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на делото - условие, императивно определено от законодателя като предпоставка за спиране на съдебното производство. В резултат на неспиране на съдебно-административното производство са останали неизяснени обуславящи изхода на спора въпроси. Като не е спрял производството по делото при тези данни, Варненският административен съд е допуснал нарушение на посоченото съдопроизводствено правило. Визираното процесуално нарушение е съществено, тъй като поставя под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на акта за установяване на задължение по декларация въпроси. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане следва да се спре производството по делото до приключване на наказателното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,