Решение № 104 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13281/2012 г.

Решение № 104 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13281/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Търговище против решение № 64/5.09.2012 г. по адм. дело № 72/2012 г. на Административен съд - Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 35 и чл. 36 от АПК и т. 59 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Али Мустафов Алиев, от гр. Омуртаг не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че са правилни изводите на административния съд, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. От заключението на СТЕ и разпита на свидетелите е установено, че жалбоподателят е работил като огняр на котел, захранван с твърдо гориво. С оглед обстоятелството, че не са изяснени всички обстоятелства от значение за конкретния случай правилно съдът на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне и е дал задължителни указания. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане от 7.12.2011 г. ръководителят на отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Търговище е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Али Мустафов Алиев, от гр. Омуртаг в минимален размер до отстраняване на несъответствията между документите за пенсиониране и информацията в "Регистъра на осигурените лица". С разпореждане от 20.01.2012 г. пенсионният орган е изменил отпуснатата пенсия, определяйки нейния окончателен размер. С решение № 91 - РД - 3/14.03.2012 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Търговище е потвърдил оспорения пред него първичен административен акт, приемайки, че липсват данни за осигурителен стаж, придобит от жалбоподателя при условията на втора категория труд за периода 1.07.1996 г. - 8.11.2011 г. на длъжността "огняр" в I ОУ "Христо Смирненски" гр. Омуртаг. С решение № 64/5.09.2012 г. по адм. дело № 72/2012 г. Административен съд - Търговище е отменил решение № 91-РД-3/14.03.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 4811088324/20.01.2012 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ в частта, с която осигурителният стаж на жалбоподателя за периода 1.07.1996 г. - 31.12.1999 г. е зачетен от трета категория труд. Изпратил е преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Присъдил е разноски. Спорът между страните касае полагания от Алиев труд за периода от 1.07.1996 г. до 31.12.1999 г. Съгласно т. 59 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) за втора категория се признава труда на огняри на отоплителни инсталации с нагревна площ 50 и повече кв. метра при ръчно подхвърляне на въглища за времето от 1 ноември до 31 март. За изясняване на спорните правоотношения, административният съд е назначил и приел неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която е установила, че нагревателната част на отоплителната инсталация в ОУ "Христо Смирненски" - гр. Омуртаг се състои от два броя реконструирани котли тип "Плам - 500" с допълнително изградена към всеки един от тях пещна камера за изгаряне на твърдо гориво - въглища и два броя котли "КВН-0.55" и "ГВН-550" за изгаряне на течно гориво (нафта). Според вещото лице реконструирането на котлите за твърдо гориво е станало във времето от 1994 г. - 1996 г., но предвид несъхранената за това информация от Община Омуртаг съдът е допуснал гласни доказателства чрез свидетелите Пенка Цветкова Петрова - бивша учителка в основното училище и Христо Маринов Христов - директор на същото за процесния период. Същите установяват, че отоплението на училищната сграда и прилежащия към нея физкултурен салон се е осъществявало на твърдо гориво. Този факт има отношение към категорията на полагания от Алиев труд във връзка с прилагането на т. 59 от ПКТП (отм.) и като не са го изследвали пенсионните органи са издали своите актове при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Развитите от касатора доводи, че съдът е събирал гласни доказателства в нарушение на закона при наличие на достатъчно документи за категорията на труда за процесния осигурителен стаж не отговарят на фактическите положения по делото. Административният съд е ценил издадените от осигурителя удостоверения за осигурителен стаж, но обосновано е констатирал, че удостоверяваните от тях факти досежно характера и тежестта на полагания от Алиев труд за периода 1.07.1996 г. - 31.12.1999 г. не са изяснени в необходимата степен. Наличната длъжностна характеристика не променя правилността на тези изводи. Правилно неоспорената от страните експертиза е кредитирана с доверие и основаните на нея изводи се споделят и от настоящата инстанция. Оспорените актове на органите на НОИ са издадени при неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, което законосъобразно е съобразено от административния съд като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,