Решение № 8755 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12138/2018 г.

Решение № 8755 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12138/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от А. Чифудов, жив. в [населено място], срещу решения № 995/03.05.2018 г. и № 1645/17.07.2018 г. по адм. дело № 3678/2017 г. на Административен съд - Пловдив. Касаторът поддържа в касационните си жалби, в съдебно заседание и в писмено становище, че обжалваните решения са неправилни - необосновани и в нарушение на материалния закон, иска отмяната им, прогласяване на нищожност на решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), осъждане на КЗД да заплати обезщетение в размер на 80 000 лв. за вреди, установяване на непряка дискриминация и тормоз по смисъла на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), извършени от останалите ответници (без КЗД) по касационна жалба спрямо него. Ответникът по касационна жалба - КЗД, чрез процесуален представител в писмено становище, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в случай на претенция от страна на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност. Ответникът по касационна жалба - Министерство на здравеопазването (МЗ), чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила. Ответниците по касационна жалба - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Териориална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - Трети състав по общи заболявания към "МБАЛ - Пловдив" АД, Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Пловдив, не взимат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба срещу решение № 995/03.05.2018 г., е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел за установено, че с оспореното пред него решение на КЗД, установяващо, че НЕЛК; ТЕЛК, Трети състав по общи заболявания към "МБАЛ - Пловдив" АД; ТП на НОИ и МЗ не са извършили пряка дискриминация по признак "увреждане" по чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., по отношение на жалбоподателя Чифудов. АС е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на административно - производствените правила по издаването му, в изискуемата от закона форма, при правилно приложение на материалния закон. АС е направил извод, че липсват каквито и да е било доказателства за неравно третиране на жалбоподателя спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства. Относно неизвършването на пряка дискриминация по признак "увреждане" спрямо жалбоподателя от НЕЛК и ТЕЛК, АС е изложил мотиви за неоснователност на твърдението на жалбоподателя, че медицинските прегледи пред горецитираните органи може да бъде извършено с всеки документ за самоличност. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, освидетелстването и преосвидетелстването на лицата се извършва от ТЕЛК по района на постоянния им адрес или по настоящия им адрес, ако са регистрирани на този адрес най - малко три месеца преди подаване на заявление в РКМЕ, като единственият документ за самоличност, съдържащ постоянен адрес е личната карта, като в конкретния случай личната карта на Чифудов е с изтекъл срок от преди 4 години и той не е предприел никакви действия по издаване на нова. Посочено е, относно процента неработоспособност, че решението на ТЕЛК подлежи на обжалване пред НЕЛК и след това по съдебен ред, което жалбоподателят не е направил. ТП на НОИ е осъществил дейността си в съответствие с чл. 98 КСО, а Министерство на здравеопазването и министърът нямат правомощия по отношение на ТЕЛК, НЕЛК и медицинската експертиза. Прието е, че битовите условия за работа на ТЕЛК се отнасят до всички - лекари и пациенти. Решението е правилно. Решението на КЗД е постановено от компетентен орган съгласно чл. 65 от ЗЗДискр. Действията по разпределение на преписката на състав и определянето на докладчик са свързани с процедурата по издаване на решението и не променят извода за компетентност на комисията за защита от дискриминация. Освен това АС е изложил обосновани изводи, защо и процедурата е спазена, които се споделят от настоящия съдебен състав. За съда не е имало причина да не приеме и не кредитира официалния документ на л. 700, представляващ заповед за определяне на съставите и тяхната специализация, доколкото същата не е оспорена по реда на чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК с проведено доказване на нейната неистинност. Изявлението на жалбоподателя в съдебно заседание, че е просрочена (тоест късно представена) не представлява основание за откриване на производство по оспорването й от АС. Съдът е изложил мотиви относно сроковете на завършване на производство пред КЗД, като доводите му, че същите са препоръчителни, а не преклузивни, кореспондира със ЗЗДискр. и основните принципи на административното производство. Твърденията относно друга година на заповедта за определяне на съставите, правилно не са обсъдени при липса на оспорване. Съдът няма специални познания по графология и не може да бъде задължаван да сравнява подписи на различни документи. В случай, че е имал твърдения, свързани с определен подпис, жалбоподателят е можел да ангажира съдебно - почеркова експертиза, което не е направил. Твърденията за необсъждане на доказателства са неоснователни, доколкото нито едно от събраните в административното производство и пред съда доказателство не сочи, че друго лице при сходни обстоятелства (а именно представяне единствено на валидно свидетелство за управление на МПС и удостоверение за настоящ адрес) е било третирано от НЕЛК и ТЕЛК по различен начин от Чифудов. При липса на неравно третиране, обосновани са изводите и за приложението на чл. 9 от ЗЗДискр., както и за липса на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "увреждане". Решението на АС е съобразено с разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ, изискваща доказване на постоянен адрес с документ за самоличност, предвид обстоятелството, че единственият български документ за самоличност, съдържащ постоянен адрес е личната карта. Основателни са доводите на АС, че жалбоподателят се опитва да черпи права от собственото си противоправно бездействие - а именно неизпълнение на задължението му по чл. 31, ал. 2 ЗБЛД в 30-дневен срок да подаде заявление за издаване на нова лична карта при изтичане на срока й. Доколкото решението на КЗЛД съдържа диспозитив единствено относно пряка дискриминация, проверката на съда за неговата законосъобразност се изчерпва до наличието или липсата на пряка дискриминация. Твърдяната от жалбоподателя непряка дискриминация и тормоз не са предмет на оспореното решение на КЗД и съответно на съдебната проверка по жалба срещу решението на КЗД. Същото се отнася и за претенцията за присъждане на обезщетение за вреди. Решението като правилно, включително и в частта за разноските, следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба срещу решение № 1645/17.07.2018 г. е неоснователна. С обжалваното решение АС е оставил без уважение искането на жалбоподателя за постановяване на допълнително решение по делото, като е посочил че по реда на чл. 176, ал. 1 АПК не може да се променя резултатът от оспорването. АС се е произнесъл по целия предмет на оспорването - обжалваното пред него решение на КЗД, а доколкото самият жалбоподател не се възползвал от възможността по чл. 62, ал. 1 АПК да поиска допълване на решението на КЗД с произнасяне дали установените факти, представляват непряка дискриминация и тормоз, нито пък в съдебното производство е заявено, че се обжалва мълчалив отказ на КЗД да се произнесе по установяване на непряка дискриминация и тормоз, то и съдът не следва да се произнася по тези въпроси. Решението е правилно. Действително пред КЗД Чифудов е твърдял, че спорните факти представляват и непряка дискриминация и тормоз, но в решението на КЗД липсва диспозитив по отношение на твърдяната непряка дискриминация и тормоз. След изтичане на сроковете по чл. 62 АПК и при липса на своевременно волеизявление от Чифудов с искане за допълване на решението на КЗД, липсва възможност за връщане на административната преписка за произнасяне на КЗД по тези въпроси. При наличните диспозитиви на КЗД, съдът е проверил изцяло законосъобразността на обжалваното решение. АС не е бил сезиран и със жалба срещу мълчалив отказ за произнасяне от КЗД по тези твърдения на жалбоподателя, поради което правилно е оставил без уважение искането за допълване на решението. Останалите твърдения на касатора са неотносими към конкретния правен спор. Двете обжалвани решения като правилни следва да бъдат оставени в сила. На КЗД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение