Решение № 1437 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2011 г.

Решение № 1437 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Бойко Петров Божичков, от гр. Перник против решение № 106/19.07.2011 г. по адм. дело № 195/2011 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлено оспорването му на решение № 6109103880/04.04.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Перник. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Перник счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съгласно чл. 73, ал. 1 КСО право на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането и в този смисъл неправилно и в нарушение на визираната норма решаващият състав е приел, че правото на пенсия по инвалидност е придобито на 29.07.10 г., въпреки че в решението на ТЕЛК е посочена дата на инвалидизиране 29.07.2009 г. Установяването и удостоверяването с експертно решение от органите на медицинската експертиза впоследствие на датата на инвалидизиране не може да променя правнорелевантния факт, относим към възникване на правото на чл. 73, ал. 1 КСО. Изтъква също, че съгласно чл. 113, ал. 3 ЗЗ решението на органите на мед. експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалване е изчерпан, са задължителни за всички лица и органи в страната. Решението на ТЕЛК влиза в сила след като са изтекли сроковете по чл. 112, ал. 1, т. 3 ЗЗ по отношение на всички заинтересовани лица, органи и организации, а не само на част от тях. Ето защо на основание чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 171, ал. 4 АПК Административният съд е следвало да укаже ангажирането на доказателства за това дали и на кои органи и организации е съобщено решението на ТЕЛК, по какъв начин и на кои дати и в зависимост от това да прецени кога това решение е влязло в сила. Тези въпроси са от съществен означение, за да се прецени дали са били налице основанията по чл. 94, ал. 1 и 2 КСО. С посочените разпоредби законодателят регламентира преклузивни срокове не от момента на изтичане на срока за обжалване от освидетелствания, а от влизане в сила на решението на органите медицинската експертиза на работоспособността (в конкретния случай ТЕЛК). Едва тогава решението на ТЕЛК става задължително, съгл. чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето. Наред с горното представителят на прокуратурата счита, че на жалбоподателя не е указано на основание чл. 171, ал. 4 АПК ангажиране на доказателства относно твърденията му за времето на подаване на заявлението в РУСО, които се различават от отразената дата на заявлението (л. 16), предвид и на представените бележки (л. 9 и 28). Поддържа заключение, че обжалваното решение се явява неправилно на всички основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и след отмяната му, предвид забраната за фактически установявания (чл. 220 АПК) и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК пледира делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия административен съд. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 6109103880/04.04.2011 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Перник е отхвърлил жалбата на Бойко Петров Божичков, от гр. Перник срещу разпореждане със същия номер от 05.11.2010 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Спорът между страните касае началната дата на отпуснатата на лицето лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По делото не се спори, че с ЕР на ТЕЛК № 1472/14.07.2010 г. при МБАЛ "Р. Ангелова" АД, гр. Перник на жалбоподателя е призната трайно намалена работоспособност 52 % с водеща диагноза "Епилепсия" при дата на инвалидизиране 29.07.2009 г. и срок на инвалидността до 01.07.2013 г. Експертното решение е връчено на Божичков на 15.07.2010 г. Възприемайки визираните факти по същия начин, административният съд е направил следния извод: "Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване следва да се счита за придобито от 29.07.2010 г. Спазен е 6-месечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО. При това положение, административният орган правилно е преценил, че пенсията следва да се отпусне от датата на подаване на заявлението." Така формулирани съжденията на съда са взаимноизключващи се и явно не съответстват на фактическия състав от хипотезата на чл. 94, ал. 1 от КСО. Визираната разпоредба гласи, че "пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им." След като съдът е приел, че правото е придобито на 29.07.2010 г. (датата на влизане в сила на експертното решение за жалбоподателя), то направеният извод, че "пенсията е правилно отпусната от датата на заявлението" до органите на НОИ е нелогичен и сочи необоснованост на съдебния акт и неточно прилагане на материалния закон. В решението си първоинстанционният съд е посочил също, че не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО (актуална редакция към момента на издаване на оспорения административен акт). Съдържанието на визирания текст е следното: "пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК)." Фактите досежно прилагането на нормата не са безспорни и не са изяснени от първоинстанционния съд. Жалбоподателят Божичков твърди, че е подал заявление вх. № МП - 20566/27.09.2010 г. в Районно управление "Социално осигуряване" - Перник на 29.07.2010 г., но служител от администрацията на НОИ е отказал да го входира с действителната дата, давайки указания за прилагане на образци за осигурителен стаж. В подкрепа на твърденията е приложен документ вх. № х 115,67 на ТП "Соц. осигуряване" Перник, с материализиран върху него текст касаещ указанията. Административният съд е следвало да изясни всички релевантни факти, касаещи датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, защото същите имат пряко отношение към единствения спорен въпрос между страните за началния момент, от който се дължат осигурителните плащания. Предвид изложеното, атакуваното съдебно решение е постановено и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1 АПК и чл. 171 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение