Решение № 8720 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2013 г.

Решение № 8720 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сухиндол против решение № 230/07.05.2013 г по адм. д. № 604/2012 г на Административен съд /АС/ гр. Велико Търново. Претендира се порок по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора, неправилно съдът е приел, че не са налице фактическите елементи на изменението по § 8 от ПР на ЗУТ. Като прави анализ на доказателствата по спора, обосновава извод за правилно приложение на хипотезата на § 8 с оспорваната заповед. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение на АС гр. Велико Търново и постановяване на друго, с което първоначалната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба, Л. Л. К. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по жалбата, В. П. Р., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Заключението на ВАП е за неоснователност на жалбата. Върховен Административен съд в настоящия съдебен състав при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба приема същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол по реда на чл. 208 и следв. от АПК. При извършена служебна проверка за валидност и допустимост на оспореното решение на АС гр. Велико Търново, ВАС приема, че решението е валидно и допустимо. В касационната жалба се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от Административния съд, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. При извършена проверка по направените възражения, ВАС приема, че обжалваното решение е правилно дори и по съображения различни от изложените в същото: Страните не спорят, че с процесната заповед се прилага § 8 от ПР на ЗУТ. Административният съд в решението си е проследил процедурата по подаденото от В. П. Р. заявление до кмета на община Сухиндол. Предмет на оспорване пред АС по жалба на Л. К. е заповед № РД-01-02-588/29.05.2012г на кмета на община Сухиндол, с която се одобрява проект за ЧИ на ПУП - План за регулация на УПИ III - 125 в кв. 36а по ПУП на с. Бяла река като се изменят регулационните граници на имота по имотни граници. ВАС споделя становището на АС, че дори и като правна квалификация на оспорвания акт да липсва разпоредбата на § 8 от ПР на ЗУТ, същата се извлича от текста на заповедта. Съгласно разпоредбата на § 8 от ПР на ЗУТ: След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да: 1. приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; 2. поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон; 3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Съгласно ал. 4 на същия параграф, изменението на дворищнорегулационния план по ал. 2, т. 3 се одобрява със заповед на кмета на общината. Кметът на общината издава заповед за отказ по исканото изменение на плана, когато не са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4, налице са хипотезите на ал. 6 или 7 или ако изменението предвижда образуване на урегулирани поземлени имоти без изход по чл. 14, ал. 4. Заповедите по изречение първо и второ се обявяват само на собствениците на непосредствено засегнатите имоти, а жалбите срещу тях не спират изпълнението им. В конкретната хипотеза собственикът на УПИ III - 125, кв. 36а по ПУП на с. Бяла Река, общ. Сухиндол - Виктор Рашков, прави искане за одобряване на проект за изменение на регулационните граници на собствения му имот по имотни граници. По делото е допусната, изготвена и приета СТЕ, от заключението на която се установява, че за с. Бяла река дворищната регулация е одобрена със заповед № 2641/16.07.1932 г. В кв. 36а попада имот пл. № 125, като за същия е отреден парцел I - 125. Същият е разделен на два самостоятелни парцела I - 125 и III - 125. Жалбоподателят Л. К. се легитимира като собственик на УПИ I - 125, съседен на изменения, поради което се явява и лице с правен интерес да оспорва обжалвания акт, като от изменението се засяга собствения му имот. От заключението на изслушаната експертиза е видно, че между УПИ I - 125 и III - 125 има изградена на място прозирна ограда /телена мрежа с бетонови колове/, като оградата на място съвпада с посочената ограда в геодезическата снимка на л. 61 по делото. Новопроектираната дворищна регулация между УПИ I - 125 и III - 125 е прокарана по имотна граница посочена в геодезическата снимка, респективно по прозирната ограда, която съществува на терена. Въз основа на заключението и събраните доказателства, съдът е направил извод за изтекли срокове по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ към момента на издаване на процесната заповед, както и за приложена регулация в тези срокове, поради което е направил и извод за липса на предпоставките за приложение на разпоредбата на § 8 от ПР на ЗУТ. Касационната инстанция приема, че нормата на § 8 от ПР на ЗУТ е неотносима към процесната хипотеза, макар и при други изводи от правна страна: хипотезата на § 8 от ПР на ЗУТ изисква отчуждително действие на влязъл в сила дворищнорегулационен план. В случая няма данни с плана от 1932 да се отнема площ от УПИ III - 125, която да се придава към I - 125, за да се говори за отчуждително действия на влезлия в сила план. Според експертизата, с така одобрения план от имот пл. № 125 се образува УПИ I - 125. Впоследствие в плана е отразена промяна, като същият УПИ е разделен на два самостоятелни парцела. Уличната регулация по отношение на този УПИ е приложена. За всеки от УПИ е издаден от нотариус в съответно производство нотариален акт, без отбелязване за неуредени сметки по регулация. В случая дори и да е налице формално разминаване между границата между имотите на място и регулационната граница между тях, не е налице хипотезата на § 8 от ПР на ЗУТ, тъй като липсва отчуждително действие на влязъл в сила план. Заключението изрично посочва, че кадастрална основа по действащия план между двата УПИ I - 125 и III - 125 не съществува. И двата са образувани от един имот пл. № 125 и общ парцел I - 125. След като липсва първия елемент от фактическия състав на § 8 от ПР на ЗУТ, а именно, липсва отчуждително действие на влязъл в сила план, не се поставя и въпроса за уреждане на сметки по регулация. За всеки от имотите, на собствениците е издаден нотариален акт, в който няма отбелязване за неуредени сметки по регулация. Предвид гореизложеното, ВАС второ отделение, приема, че обжалваното решение на АС гр. Велико Търново следва да бъде оставено в сила като правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ВАС