Решение № 15950 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2017 г.

Решение № 15950 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. В. С. от гр. С., чрез адв. Димитрова като процесуален представител, против решение № 3551 от 26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 635/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Прави се искане за присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез пълномощника си юрк. Павлов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Е. В. С. против заповед № РД-30-252 от 7.12.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която й е наредено на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като собственик и извършител, да премахне незаконен строеж: "Плътна ограда", находяща се в УПИ I-1629, кв. 104Д по плана на гр. Б.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че процесната ограда представлява строеж, извършен без строителни книжа, което го прави незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед времето на извършване на строежа - 2012 г. е приел, че не са налице условията за търпимост по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти са установени след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че разпоредената за премахване "плътна ограда" е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от шеста категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и за него не са представени строителни книжа. При липсата на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ процесната ограда законосъобразно е определена като незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, по отношение на който директорът на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община разполага с компетентност за издаване на заповед за премахване по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Доводите в касационната жалба са идентични с тези, изложени в първоинстанционното производство. Съдът е обсъдил направените от жалбоподателката възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Разпореденият за премахване строеж е индивидуализиран с посочване на конкретни размери, местоположение и технически характеристики както в констативния протокол, така и в обстоятелствата част на заповедта, издадена въз основа на него. Направено е описание по отношение на двете части, от които се състои оградата с параметрите и начина на изпълнение на всяка от тях. Изрично е посочено, че е налице частично премахване на северната част на оградата, изградена от бетонови блокове. Втората част представлява стоманобетонова плоча (цокъл). Установеното от вещото лице при огледа на място съответства на състоянието и конструкцията на двете части на процесната ограда, описани в заповедта с незначителни разлики във височината и дължината им. Касае се за конкретно посочен по местонахождение строеж и време на построяване, поради което доводите за липса на индивидуализация са неоснователни. Обосновано е заключението за спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Съставеният констативен акт е надлежно връчен на собственика на имота и извършител на строежа. Подаденото от жалбоподателката възражение е обсъдено от административния орган. Заповедта е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 35 АПК. Правилно съдът е приел, че в случая е изпълнена нова ограда през 2012 г. по вътрешната регулационна граница между УПИ I-1629 и УПИ II-1628, а не е възстановена стара тухлена такава на същото място. Изпълнената ограда в северната част е от бетонови блокове на вароциментов разтвор. Частичното изваждане на няколко от тях не означава, че строежът е премахнат, както и че заповедта е без предмет. Обосновано е прието, че останалата част от оградата не представлява останка от съществувала масивна жилищна сграда, построена през 1964 г. Вещото лице е установило, че останки от разрушено стълбище и от тухлени зидове има в съседния УПИ и описаната в заповедта стоманобетонова плоча не е част от съборената жилищна сграда, която е била изградена в имота преди разделянето му. Относно обстоятелството за времето на извършване на строежа обосновано съдът е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза предвид вложените строителни материали, тяхната амортизация и състоянието на обекта към датата на извършения от експерта оглед. Правилно не са кредитирани показанията на майката на жалбоподателката, които са в противоречие със събраните по делото доказателства. Строежът не е търпим предвид годината на изграждането му. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ (редакция ДВ, бр. 101/22.12.2015 г.). Нормата не е действаща към датата на издаване на заповедта. Отделно от това и в конкретната хипотеза се изисква разрешение за строеж, тъй като височината на плътната част на оградата е над 0,60 м, както правилно е приел съдът. Представеното по делото решение по гр. дело № 36792/2014 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от собственика на съседния УПИ установителен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не влияе на извода, че оградата е изградена без строителни книжа и е незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В оспорената заповед е прието, че същата е изпълнена изцяло в имота на жалбоподателката, поради което спорът за граници е без правно значение. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски е основателно. Касационната жалбоподателка следва да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение