Решение № 10078 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2016 г.

Решение № 10078 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. от гр. С. Влас, О. Н. срещу решение № 538/29.03.2016 г. по адм. д. № 2449/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № РД -796/16.11.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури"/ИАРА/ за прекратяване на действието на безсрочно разрешително № 02107664/08.10.2012 г. за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав, издадено за риболовен кора с външна маркировка НС 199, с име НС 199. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му и отмяна на оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителния директор на ИАРА, чрез процесуалния си представител-юрк. Михнева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Б. е приел за установено, че с оспорената пред него заповед законосъобразно на основание чл. 18в, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е прекратено действието на безсрочното разрешително № 02107664/08.10.2012 г. за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав, издадено за риболовен кора с външна маркировка НС 199, с име НС 199, поради това, че за две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е от ЗРА. Решаващият съд е изложил съображения, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗРА. Цитираната в оспорената заповед правна норма на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, предвижда, че изпълнителният директор на ИАРА (или оправомощено от него лице) прекратява със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА. Прието е от първоинстанционния съд, че безсрочното разрешително за стопански риболов в Черно море и река Дунав на В. П. е издадено на 08.10.2012 г., като от същата дата е и последното удостоверение за придобито право за извършване стопански улов на риба и други водни организми със соченият по-горе риболовен кораб. Липсват данни за 2013 и 2014 г. да са издавани удостоверения, факт, който не се отрича от жалбоподателят. Спорен е въпроса за приложимостта на чл. 18в, ал. 4 ЗРА, съгласно който ал. 2 на с. закон е неприложима при неизвършване на риболовна дейност, поради ремонт на риболовния кораб. Изводът на съда е, че в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на ремонтни дейности по риболовния кораб, като за него е налице нормативно изискване да уведоми ИАРА за всяко спиране на извършване на риболовна дейност за повече от 1 месец/ изискване на чл. 31, ал. 1, т. 6 и 7 от Наредба № 54/28.04.2006 г., издадена от Министъра на земеделието и горите, с която се определя съдържанието и редът за вписване и отписване на кораби в регистъра на риболовните кораби/. Решението е правилно. Дали риболовният кораб е бил в ремонт през 2013 и 2014 г., за да бъде приложена нормата на чл. 18в, ал. 4 ЗРА, е информация която административния орган получава от регистрите на риболовните кораби, въз основа на подадено от собственика на кораба уведомление по сочената по-горе наредба. При липса на уведомление от страна на собственика за спиране на риболовната дейност, поради необходимост от ремонт на кораба - се презумира, че ремонт не е извършван. Ирелевантни, с оглед естеството на спора, са причините поради които касатора не е изпълнил задължението си и не е уведомил ИАРА за извършвания ремонт на кораба. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение