Решение № 5452 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 595/2014 г.
ВАСVII отделение22.04.2014 г.докладчик Лозан Панов
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 6770 от 07.11.2013 г. по адм. д. № 3423/2013 г. по описа на Административен съд - София-град и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5452 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 595/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Министерство на външните работи, чрез юрисконсулт Николай Зашев, против решение № 6770 от 07.11.2013 г. по адм. д. № 3423/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. Иска се отмяна на решението по съображения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо, второ и трето АПК. Ответната страна - Шамсул Заман Башир - гражданин на Пакистан, чрез своя процесуален представител, взима становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. След осъществена служебна проверка по допустимостта на съдебния акт, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен по реда на чл. 145 и сл. АПК отказ на консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Пакистан, гр. Исламабад, за издаване на виза по подадено от Шамсул Заман Башир заявление за издаване на виза на 12.12.2012 г. В съдебното производство е призоваван и е участвал като ответник - Министерство на външните работи. С решение № 6770 от 07.11.2013 г. по адм. д. № 3423/2013 г. по описа на Административен съд - София-град е отменен отказът за издаване на виза и делото е изпратено като преписка на консулското длъжностно лице в Посолството на Република България в Пакистан, гр. Исламабад, за издаване на нов акт при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. От така установеното и при спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че решението следва да обезсили. Съгласно императивната норма на чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, и всички заинтересовани лица. В случая предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е административен акт, издаден от консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Пакистан, гр. Исламабад. Издателят на акта не е конституиран и той не е участвал в съдебното производство, а като ответник е конституирано Министерство на външните работи. Това юридическото лице няма административна правоспособност, а обстоятелството, че в структурата на Министерство на външните работи се намира административният орган, който е носител на съответната компетентност, не превръща самото юридическо лице в административен орган и не му създава административна правосубектност. По изложените съображения, производството пред административния съд е протекло при неправилно конституиране на страните в процеса по реда на чл. 153, ал. 1, изразяващо се в неучастието на издателя на административния акт. Правилното конституиране на страните в съдебното административно производство се следи служебно от съда, тъй като решението се ползва с обвързваща сила за страните по реда на чл. 177, ал. 1 АПК, респ. чл. 298 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, от която произтичат и последващите им процесуални права. След като съдебното производство е проведено с участието на Министерство на външните работи, а не с участието на административния орган, издател на акта, е налице основание за обезсилване на съдебното решение, като делото следва да се върне за ново разглеждане с участието на надлежните страни по административното правоотношение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение