Решение № 7913 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15155/2008 г.

Решение № 7913 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15155/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Пламен Петев Трухчев и министъра на правосъдието, представляван от юрк. П. Стоянова, срещу решение № 127 от 29.09.2008 г., постановено по адм. дело № 4/2008 г. от АС - Сливен. В жалбите се обосновават твърдения за неправилност вследствие нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска отмяна на съдебния акт. Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност на касационната жалба на Трухчев по подробно изложени в пледоарията му съображения. Прокурорът счита касационната жалба на министъра на правосъдието за основателна. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни, но не по изложените в тях съображения. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК обаче за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Министерството на правосъдието на РБ да заплати на Пламен Петев Трухчев сумата от 300 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи негативни преживявания вследствие незаконни действия и бездействия на администрацията на следствения арест гр. Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 3.01.2003 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), в останалата част до размера на 3 000 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че Трухчев е бил задържан с мярка за неотклонение в следствения арест гр. Сливен, килия № 5 в периода от 15.09.2002 г. до 3.01.2003 г., след което е бил приведен в затвора гр. Ст. Загора. Приел е още, че следствените арести, съгласно нормативната уредба към онзи момент са били на подчинение на НСлСл, а общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се е осъществявал от министъра на правосъдието, поради което същият е пасивно легитимиран да отговаря по претенцията на ищеца. При обобщаване на събраните по делото доказателства и от анализа на правната уредба съдът е стигнал до извода, че следствения арест в гр. Сливен не е осигурил предписаните от закона условия, при които следва да пребивават задържаните лица. Ареста не е отговарял на изискванията на Наредба № 2 от 19.04.1999 г. за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража (ДВ., бр. 39 от 29.04.1999 г. и отм. бр. 71 от 1.09.2006 г.) по отношение на санитарните изисквания, тъй като в него липсва място за хранене, достъпът до течаща вода е бил ограничен, липсвал е достъп до дневна светлина и чист въздух, постелъчен инвентар и др. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че условията за живот, в които е бил поставен задържания не съответстват на предписаните от законодателството на страната. Съдът е приел още, че въпреки това ищецът не се е оплаквал от условията на престоя му в следствения арест, нито е доказал наличието на физически, здравословни, психически и др. под. увреди. В този смисъл съдът е счел, че не е налице твърдяно бездействие на администрацията на ареста, вследствие на което да е налице унижаване на човешкото достойнство, нечовешко отнасяне и изтезания по смисъл на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на РБ. Съдът обаче е приел претенцията на ищеца за репариране на неимуществени вреди за основателна по отношение негативните психически преживявания в резултат на неудобствата, които ищецът е бил принуден да търпи по време на задържането си вследствие бездействието на администрацията на следствения арест, които е оценил на сумата от триста лева. Съдебното решение е постановено при непълно изясняване на фактическата обстановка по делото. Съдът не е събрал необходимите му за правилното решаване на спора доказателства. В съд. заседание от 23.06.2008 г. съдът е изискал служебна справка от ОЗ "Следствени арести", с която да се отговори на конкретно зададени от ищеца въпроси. Такава е била приложена на л. 75 от делото. В същото съд. заседание съдът е допуснал двама свидетели на ищеца - Димитър Николов Арабаджиев и Васил Петров Дечев, за които той е посочил че са се намирали по същото време в следствения арест в една килия с него. Видно от справката обаче (л. 75) такива лица не са посочени да са пребивавали в килия № 5, в която е бил настанен ищеца Трухчев. В тази килия са били настанени други лица. В същото време ищецът твърди, че е бил настанен в килия № 2. Неизяснен е останал въпроса кога и какъв ремонт е бил извършен на помещенията в следствения арест и обхваща ли същият периода, в който задържания е бил там. Данните сочат само, че следствения арест е ремонтиран през 2002 г. Неизяснен е останал въпроса каква площ по норматив следва да бъде осигурена на всяко задържано лице поотделно в условията на следствен арест. Съдът не е изяснил и въпроса бил ли е посещаван от свои близки задържания, осъществявани ли са свиждания в рамките на разписаното, бил ли е лишаван от храна, пари и дрехи. Как са били отоплявани помещенията на следствения арест във връзка с твърдението, че отопление не е имало и т. н. Съдът в мотивите си е преразказал от една страна справката и свидетелските показания на Арабаджиев и Дечев - също задържани, а от друга - чл. 3 на ЕКПЧ и разпоредби от Наредба № 2 и ЗИН, след което в два противоречиви абзаца приема, че не е налице твърдяно бездействие на администрацията на ареста, вследствие на което да е налице унижаване на човешкото достойнство, нечовешко отнасяне и изтезания по смисъл на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на РБ, обаче е приел претенцията на ищеца за репариране на неимуществени вреди за основателна по отношение негативните психически преживявания в резултат на неудобствата, които ищецът е бил принуден да търпи по време на задържането си вследствие бездействието на администрацията на следствения арест... ", като не е посочил в какво се изразява това бездействие. Ето защо решението на първоинстанционния съд ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същият съд, при което да се съберат всички относими към спора доказателства, даже и при отсъствие на процесуална активност от страна на ответника, за да се реши спорът обективно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,