Решение № 6359 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2012 г.

Решение № 6359 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Бисер Бойков Чернаев в качеството му на ЕТ "Бахчер - Бисер Чернаев" със седалище и адрес на управление: с. Елховец, община Рудозем и посочен адрес за призоваване: гр. Рудозем, ул. "Петко войвода" № 68 срещу решение № 1043 от 10.05.2012 г., постановено по адм. дело № 626/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, а делото - върнато във вид на преписка на административния орган с указания за продължаване срока на действие на разрешително № 301623/24.10.2006 г. Ответникът, директорът на Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район /БДУВИБР/ с център Пловдив, редовно призован, се представлява от юриск. Николаева и юриск. Петрова, които оспорват касационната жалба, а по същество молят съдебното решение на АС-Пловдив да бъде оставено в сила като правилно по съображения, подробни изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС-Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "Бахчер - Бисер Чернаев" - с. Елховец срещу Решение № РР-1399 от 09.01.2012 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район /БДУВИБР/ при Министерство на околната среда и водите, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект с № 301623 от 24.10.2006 г. за изземване на инертни материали от р. Арда в участък от км 202+060 до км 202+280 и от км 204+200 до км 204+350, находящи се в землището на гр. Рудозем. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваното решение на административния орган е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са приложимите материалноправни разпоредби и актът е в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразен. Съдът е приел, че, в конкретния случай не е налице една от трите, кумулативно предвидени в чл. 78, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ предпоставки, наличието на които е задължително, за да се продължи срока на действие на издадено вече разрешително, а именно: не е налице предпоставката по чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ, тъй като продължаването действието на разрешителното би противоречало на приетия след издаването му План за управление на речния басейн на Източнобеломорски район /ПУРБ на ИБР/, одобрен със Заповед № РД-292 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Съдът е отчел, че съгласно Приложение № 7-18 към същия план, съставляващо Списък на повърхностните водни тела с ограничения или забрани за изземване на инертни материали за опазване на водовземане за питейни цели от подземни питейни води, е налице забрана за изземване на инертни материали от водно тяло река Арда по т. 8 от списъка: Арда и притоци от извора до гр. Рудозем. И двата участъка от река Арда по първоначалното разрешително от 2006 г. съобразно кодовете си попадат в обхвата на водното тяло, по отношение на което действа забраната за изземване на инертни материали, установена с ПУРБ на ИБР. С оглед гореизложеното и предвид обстоятелството, че продължаването на срока на разрешителното за ползване на воден обект би противоречало на плановите предвиждания за опазване на околната среда по смисъла на чл. 78, ал. 2, т. 2 от Закона за водите, в частност на чистотата на питейните зони, АС-Пловдив е приел, че обжалваното решение на директора на БДУВИБР с център - гр. Пловдив е правилно, а жалбата срещу същото - неоснователна, поради което е отхвърлил същата. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приложил материалния закон и правилно е приел, че, макар искането за продължаване срока на действие на издаденото разрешително от 2006 да е подадено в срока по чл. 78, ал. 1 от Закона за водите и макар молителят да е изпълнил условията на издаденото разрешително, не са налице материалноправните предпоставки за продължаване срока на разрешителното. Не е налице едно от кумулативно предвидените в чл. 78, ал. 2 от ЗВ условия, за да се продължи срока на действие на разрешителното - това по чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ. Осъществяването на целта на ползването: изземване на инертни материали от коритото на река Арда е в нарушение на плановите предвиждания, в частност - на установената с приетия със Заповед № 292/22.03.2010 на министъра на околната среда и водите план за управление на речните басейни в Източнобеломорския район забрана за изземване на инертни материали от р. Арда и притоците от извора до гр. Рудозем - мярка с код BG3HM10, под действието на която попадат и двата участъка от водното тяло по разрешителното от 2006 г. Неоснователни са наведените от касатора доводи за неприложимост на предвидената в ПУРБ на ИБР забрана, установена с мярка BG3HM10, в случаите на почистване на речните русла от нанесения твърд отток на определени места - т. нар. динамични натрупи. Неоснователно касаторът твърди, че издаденото му разрешително от 2006 г. е именно за почистване и изземване. Видно от текста на същото, посочената цел на ползването е единствено "изземване на инертни материали от коритото на р. Арда". Настоящата касационна инстанция споделя изцяло доводите на ответника в касационното производство, развити в писмените бележки по същество, относно разликата в дейността /целта на ползване/ "поддържане проводимостта на речните легла с цел почистване от храсти, дървесна растителност и отпадъци..." по чл. 46, ал. 1, т. 10 от Закона за водите и дейността "изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти" по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 4 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 46 от ЗВ за различните дейности /цели на ползване/ се издават различни разрешителни за ползване. Видно от разрешителното на касатора, същото е издадено на основание чл. 46, ал. 1, т. 4, а не на основание чл. 46, ал. 1, т. 10 от ЗВ, поради което неоснователно касаторът твърди, че целта на ползване по разрешението, чийто срок на действие иска да бъде продължен, е поддържане проводимостта на речното русло /т. е. почистване/, а не изземване на инертни материали. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,