Решение № 12508 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6930/2009 г.

Решение № 12508 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6930/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Колор студио" ЕООД - гр. София срещу Решение № 11/23.03.2009 г., постановено по адм. дело № 5150/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 8005733/07.05.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1081/17.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 137 212,22 лв. по фактури, издадени от "Владивимекс" ЕООД, "Кадико" ЕООД, "Мериал комерс" ЕООД, "Колор" ЕООД, "Весла" ЕООД, "Сианна-2003" ЕООД и "Лиос-С" ЕООД за данъчни периоди през 2006 г. и 2007 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на мотиви и необсъждане на доказателствата по делото. Касаторът се оплаква, че съдът не е прогласил решението на директора на ДОУИ за нищожно, както и е допуснал влошаване положението на жалбоподателя и разместване на доказателствената тежест, което е нарушение по чл. 170, ал. 1 АПК. Обжалва се решението и в частта за разноските. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. В съдебно заседание тя се поддържа от адв. Динев. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Мирчева я оспорва, тъй като не са налице сочените в нея пороци на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора решението на директора на ДОУИ не подлежи на съдебен контрол, а само ревизионния акт. Относно другите оплаквания прокурорът е на становище, че съдът е обсъдил доказателствата и е съобразил всички материалноправни разпоредби на ЗДДС (отм.) и ЗДДС, действащ през 2007 г. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Колор студио" ЕООД - гр. София срещу РА № 8005733/07.05.2008 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 137 212, 22 лв. по фактури, издадени от "Владивимекс" ЕООД, "Кадико" ЕООД, "Мериал комерс" ЕООД, "Колор" ЕООД, "Весла" ЕООД, "Сианна-2003" ЕООД и "Лиос-С" ЕООД за данъчни периоди през 2006 г. и 2007 г., Административен съд, София-град е приел, че не е доказана реалността на доставките за данъчните периоди през 2006 г. и през 2007 г. В тази връзка съдът е приел, че сключените договори, касаещи извършване на услуги - предпечат, идеен проект на рекламни материали, дизайн, копир, реклама и разпространение на рекламни материали са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като те нямат договорен конкретен вид рекламен материал, брой и единична цена и срок на изпълнение. Въз основа на това съдът е счел, че посочените договори не са индивидуализирани, поради което не може да се установи и предмета им. Относно представените приемателно-предавателни протоколи съдът е установил, че в тях не са описани вида на приетите услуги, а предмета на услугите не може да се установи и от издадените от доставчиците на услуги фактури. Направен е извод от съда, че липсват съществени елементи от понятието реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) и чл. 8 ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. Относно съдебно-счетоводната експертиза съдът е прието от съда, че вещото лице е уточнило, че по делото не се съдържат необходимите счетоводни документи за отговора на въпроса относно реалността на доставките с оглед принципа на съпоставимост между приходи и разходи. Освен това съдът е изложил мотиви, че вещото лице не е открило доставчиците на декларираните от тях данъчни адреси и не е могло да извърши проверка за редовно водено счетоводство. Направен е извод от съда, че основанията за отказ от органа по приходите са чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 ЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 5 ЗДДС в сила от 01.01.2007 г., във връзка с установеното по делото, че не е доказана реалността на доставките, които съдът споделя. Обжалваното решение е правилно. За ревизираните данъчни периоди касаторът е представил договори с почти идентично съдържание с предмет дизайн, сито-печат, тампон-печат и изработване на клишета и рекламни материали, както и предпечат, идеен проект на рекламни материали, дизайн, копир, реклама и разпространение на рекламни материали. Нееднократно ВАС, I отделение е имал възможност да се произнесе, че наличието на договори установява само възникнали облигационни правоотношения между страните, но само въз основа на тях за целите на данъчното облагане не се установява реалността на извършената доставки. В този смисъл правилно и органът по приходите и съдът са се позовали на чл. 6 ЗДДС (отм.) и чл. 8 и чл. 9 ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. и според които за да е налице доставка на услуга е необходимо да има доказателства за нейното извършване от изпълнителя по договора и съответното й прехвърляне на получателя по доставките. Такива доказателства по делото липсват, както и че доставчиците притежават съответната материална, техническа, и кадрова обезпеченост, за да ги извършат. По делото са представени приемателно-предавателни протоколи, в които само е отразено, че тези "приемателно-предавателни протоколи се подписват за извършени рекламни услуги без забележки". По никакъв начин от тези протоколи не се установява реалността на извършените услуги. Няма данни по делото какви идейни проекти са извършени във връзка с рекламите, както и че такива са разпространени, а още по-малко са налице доказателства за сито печат, предпечат, тампон-печат и др. Изрично първоинстанционният съд с определение от 03.09.2009 г. при насрочване на делото в открито съдебно заседание е дал указания на жалбоподателя на основание чл. 163, ал. 3 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, че той носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, за които черпи благоприятни за себе си правни последици. Това е така, тъй като макар и в ДОПК да не съществува подобна на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) разпоредба, като се има предвид, че приходният орган в ревизионния акт (доклад) излага твърдения относно отрицателни факти - неизпълнение на предпоставките за възникване правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 64 ЗДДС (отм.) и чл. 68 ЗДДС, действащ от 01.01.2007 г., то по общите правила за доказването ревизирания субект е длъжен да докаже твърдените от него положителни факти - че са налице всички предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Въпреки тези указания на съда касаторът не е успял да докаже твърденията си, като не е ангажирал релевантни за спора доказателства. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционният съд, че договорите, посочени по-горе са нищожни на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като те съдържат клаузи относно предмета и срока. За възнаграждението по договорите, наличието на издадени фактури с посочени стойности на доставките следва да се посочи, че това възнаграждение няма пречка да се уговори и в по-късен момент. Неналичието на нищожност на договорите обаче не означава наличие на доставки по тях предвид изложените мотиви. Относно начисляването на ДДС по спорните фактури няма спор, че за издадените фактури през 2007 г. данъкът е начислен, но отказът на органите по приходите, възприет и от административния съд е с правно основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което означава, че не се спори за начисляването на данъка, а само относно реалността на доставките, което сочи на неправомерно начислен данък. За данъчните периоди през 2006 г. отказът на правото на приспадане на данъчен кредит е по чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 ЗДДС (отм.), което също сочи на начислен ДДС, без да са налице основания за това поради недоказване реалното осъществяване на доставките. Неоснователно касаторът се оплаква, че съдът е постановил решението си с непълни и противоречиви мотиви, като не е обсъдил всички представени доказателства. Това е така, защото по делото освен договорите за и услуги и приемателно-предавателните протоколи, обсъдени по-горе, няма други относими към предмета на спора доказателства, свързани с реалността на процесните доставки. Останалите доказателства по делото са счетоводни документи - хронологични и оборотни ведомости, дневници за продажби и справки-декларации, които нямат отношение към отказа за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, като се има предвид, че за всичките ревизирани периоди органът по приходите е приел, че данъкът е начислен, но без да са налице основанията за това поради липсата на реално извършени услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) и чл. 9 ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. Оплакването на касатора, че съдът не е прогласил нищожността на решението на директора на ДОУИ също е неоснователно, тъй като то не е предмет на обжалване и съдебен контрол от съда - аргумент за това е чл. 156 ДОПК и в този смисъл е и константната практика на ВАС, I отделение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено правилно и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,