Решение № 15853 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15246/2018 г.

Решение № 15853 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15246/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Попова, срещу решение № 2385/15.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2792/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С молба - уточнение от 22.10.2019 г., депозирана чрез пълномощник адв. Е. Василева от АК – Пловдив, се конкретизира, че касационната жалба се поддържа, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Попова против решение № 2153-15-174 от 1.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, в която е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/Протокол 2142-15-26/29.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта, в която е отменено разпореждане №[ЕГН]/1999 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив и всички последващи го, и в частта относно разноските. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Пловдив, в писмен отговор чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, като постановено в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и обоснованост. Излага съображения досежно оставяне без разглеждане на касационната жалба срещу първоинстанционното решение, в отменителната му част и отхвърляне на същата в останалата част с всички законни последици от това. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, въз основа на фактите, релевантни за преценка допустимостта на касационната жалба, намира от правна страна следното: Видно от молба – уточнение от 22.10.2019 г., касационната жалба не се поддържа, като е обективирано и изявление за оттеглянето й, в частта, срещу първоинстанционното решение, в която е отменено решение № 2153 -15-174 от 1.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, в която е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/Протокол 2142-15-26/29.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Попова, при условията на чл. 68, ал. З от КСО, считано от 21.02.2013 г. в минимален размер и разпореждане № [ЕГН] /Протокол 2142-15-26/29.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, в тази му част, като изпраща преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне относно правото на лична пенсия за ОСВ на лицето при съблюдаване на дадените в съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид оттеглянето на касационната жалба в съответната част, при условията на чл. 214, ал. 1 АПК, с оглед наличието на благоприятен за страната съдебен акт на основание чл. 215, т. 4 АПК във вр. чл. 210, ал. 1 АПК., се налага извод за недопустимост на касационното оспорване. Касационната жалба срещу първоинстанционното решение, в отменителната му част, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено в съответната част. Касационната жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Попова против решение № 2153-15-174 от 1.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема за установено следното: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение № 2153 - 15-174 от 1.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с която е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-200/31.07.2017 г. на С. Попова срещу разпореждане № [ЕГН]/Протокол 2142-15-26/29.06.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив и същото е изцяло потвърдено. С последното на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО и чл. 68, ал. 3 КСО, в относимата редакция, е отменено разпореждане № [ЕГН]/1999 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи го, и на жалбоподателката считано от 21.02.2013 г. при навършена възраст [възраст] и наличие на редовно оформен осигурителен стаж с продължителност от втора категория 03 г. 02 м. 05 дни, от трета категория труд с продължителност 17 г. 04 м. 18 дни и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд – 21 г. 04 м. 09 дни, е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО в минимален размер. С Разпореждане № [ЕГН]/1999 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 2, ал. 1, б. "а" от ЗП отм., считано от 6.12.1999 г. на С. Попова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от първа категория труд - 12 г. 09 м. и 11 дни, от трета категория труд - 10 г. 04 м. и 21 дни. От 1.01.2000 г. общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд - 31 г. 08 м. 09 дни, индивидуален коефициент 1. 854 при базисен период 1.01.1977 г. - 31.12.1979 г. с доход за същия период -10538.00 лв. При извършен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване правомерността от отпуснатата на касаторката пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Във връзка с горното, с писмо № К-26849/14.06.2013 г. от Попова са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, тъй като същите при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, поради което се връщат на лицата, съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В резултат на проведена служебна кореспонденция с посочени от лицето работодатели, представените от жалбоподателката документи по време на развилото се административно производство, включително и допълнителни такива пред контролиращия административен орган, са събрани доказателства относно редовно оформен осигурителен стаж на Попова за периода от 7.08.1967 г. до 19.12.1999 г. както следва: от втора категория труд на длъжност "артист акробат" с продължителност - 03 г. 02 м. 05 дни, от трета категория труд с продължителност 17 г. 04 м. 18 дни и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд - 21 г. 04 м. 09 дни. В хода на производството не са събрани доказателства за наличие на осигурителен стаж, респективно наличие на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на първоначалното отпускане на пенсията - 6.12.1999 г. Обоснован е извод, че оспорващата няма установен осигурителен стаж от първа категория труд - 12 г. 09 м. и 11 дни, от трета категория труд - 10 г. 04 м. и 21 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 31 г. 08 м. 09 дни, при които е отпусната пенсията. От първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно - икономическа експертиза (СИЕ), чието заключение е прието без оспорване от страните. На основание извършената проверка на първичните документи /месечни разплащателни ведомости/ при ТС "Чернатица" - гр. Пловдив, правоприемник на ОС на БТС - Пловдив в заключението по експертизата е обективирано, че данните посочени в издаденото удостоверение обр. УП - 2 № 28/12.09.2017 г. изцяло отговарят на записванията /данните/ в проверените месечни изплащателни ведомости за жалбоподателката. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба решаващият съд извежда, че спорът се субсумира в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО, в приложимата редакция, поради което правилно с процесното разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив е отменено разпореждане № [ЕГН]/1999 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи го. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания съдебно - икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Налице е фактическият състав на правната норма на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО, съгласно която влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. Горепосочените факти, установяващи се от събраните по делото доказателства, подведени под цитираната правна норма на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО дават основание за привеждане на отпуснатата и получавана от лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в съответствие с материалния закон и действителното фактическо положение. Неоснователни са развитите от касационната жалбоподателка съображения във връзка с липсата на оригиналното пенсионно досие и реда за възстановяването му. Пенсионното досие се съставя на основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В него се прилагат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход, лични декларации, всички последващи заявления и жалби на лицето, постановените актове и пр. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. След отпускането на пенсиите трудовите книжки (те съдържат вписвания относно заеманата длъжност и се ползват с придадената им от чл. 347 от Кодекса на труда официална удостоверителна сила относно вписванията в тях) се връщат на лицата. Документите за осигурителен стаж и осигурителен доход по утвърден образец, съхранявани в досието, се издават от осигурителите по реда на чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от НПОС въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Липсата на оригиналното пенсионно досие не е пречка за възстановяване на документите по обр. 2 и обр. 3, като се използват вписванията в запазените ведомости (съдържащи вписвания в графите длъжност, работни дни и трудово възнаграждение). В ТП на НОИ – Пловдив не се съхраняват оригиналните документи, въз основа на които се отпускат пенсиите. Същите се връщат на пенсионерите с разпореждането за отпускане на пенсията, поради което оплакването за липсата им при пенсионния орган не е основание за отмяна на обжалвания акт. В тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно чл. 108, ал. 3 КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Горното е относимо и към процедурата по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, която по съществото си е производството по възстановяване на пенсионното досие. Предвид горното, касационната инстанция намира, че тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Неоснователно е твърдението на касатора досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, при преценка на доказателствата. Първоинстанционното решение е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Неоснователни са възраженията на касатора по отношение на присъдените в първата инстанция по делото разноски. Правилно решаващият съд определя същите съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата на Попова при спазване правилата на чл. 120, ал. 2 КСО и чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК вр. чл. 144 от АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, С. Попова следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ – Пловдив съдебни разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 214, ал. 1 АПК във вр. чл. 215, т. 4 АПК във вр. чл. 210, ал. 1 АПК и чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,