Решение № 457 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 520/2009 г.

Решение № 457 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 520/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Главният прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на ч.н.д. № 177/2009 г. на Окръжен съд - Плевен, отмяна на постановеното по него определение № 176 от 10.04.2009 г. за групиране наказанията на З. Е. М. и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. В искането се прави довод за допуснато нарушение на закона - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Осъденият лично и чрез защитника си намира искането за неоснователно и заявява, че следва да се остави без уважение, тъй като при постановяване на атакуваното определение не било налице соченото нарушение. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение като прецени становищата на страните и провери влезлия в сила съдебен акт в пределите на правомощията си намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е изготвено от легитимна страна, в предвидения от закона срок и касае влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество искането е основателно и съображенията за това са следните: Окръжен съд - Плевен с определение № 176 от 10.04.2009 г. постановено по ч.н.д. № 177/2009 г. е групирал наложените на З. Е. М. наказания по н.о.х.д. № 8848/2001 г. на СРС, н.о.х.д. № 4263/2006 г. на РС - Плевен и н.о.х.д. № 45/2008 г. на ОС - Плевен и определил на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 НК общо наказание за изтърпяване в размер на две години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК увеличил с една година. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 27.04.2009 г. Видно от данните по делото З. Е. М. е осъждан шест пъти, като предмет на поисканото от прокуратурата групиране на наложени наказания са влезлите в сила присъди, постановени по н.о.х.д. №№ 4263/2006 г. на Районен съд - Плевен, 8848/2001 г. на Софийския районен съд и 45/2008 г. на Окръжен съд - Плевен. Престъплението по н.о.х.д. № 4263/2006 г. е извършено на 7.11.2005 г., наложеното наказание е в размер на 6 месеца лишаване от свобода, а присъдата е влязла в сила на 28.11.2008 г. Престъплението по н.о.х.д. № 8848/2001 г.е извършено на 16.08.2000 г., наложеното наказание е в размер на една година лишаване от свобода, присъдата е влязла в сила на 01.07.2003 г. и престъплението по н.о.х.д. № 45/2008 г. е извършено на 10.06.1998 г., наложеното наказание е в размер на две години лишаване от свобода, а присъдата е влязла в сила на 22.01.2009 г. От посоченото е безспорно, че са налице осъждания за престъпления намиращи се едновременно в отношение на рецидив и съвкупност, при което положение съдът е следвало да извърши групирането съобразявайки се с принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание. Вместо да стори това съдът е приел, че и за трите осъждания са налице предпоставките на чл. 25 вр. чл. 23 НК и определил едно общо наказание, а именно най-тежкото от наложените. Не е отчел, че престъплението по н.о.х.д. № 4263/2006 г. е извършено след влизане в сила на присъдата по н.о.х.д. № 8848/2001 г. и това обстоятелство не позволява групиране на наказанията по тези две дела. Допуснатото нарушение на за закона е основание за възобновяване на делото, отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав, който следва да извърши ново групиране на наказанията по посочените по-горе дела. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение