Решение № 6479 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2010 г.

Решение № 6479 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14684/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 394/18.10.2010 г., постановено по административно дело № 394/2010 г., Хасковският административен съд е: 1) отхвърлил жалбата на Лета Иванова Атанасова срещу решение № Ж-81-1/15.06.2010 на Директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 142/29.04.2010 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково; 2) осъдил жалбоподателката да заплати на РУСО - Хасково разноски по делото в размер 150 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Лета Иванова Атанасова от гр. Хасково (действаща чрез повереника си). Иска се отмяна на съдебното решение (вкл. и в частта за разноските), на решението на директора на РУСО - Хасково и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО" - Хасково за възстановяване на недобросъвестно получено за периода от 4.03.2009 г. до 19.10.2009 г. вкл., парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, в размер на 1821.82 лв. главница и 289.42 лв. лихва. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се твърди неправилност на оспорения съдебен акт. Обоснована е и теза за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 1, 3 и 4 от АПК на административните решение и разпореждане. Ответникът по касация - Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Хасково, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните пороци. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция въз основа на приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка е било установено, че Йоан Миленов Атанасов (роден на 19.10.2007 г.), син на жалбоподателката, е постъпил на 4.03.2009 г. в ОДЗ № 22 "Звънче" гр. Хасково и до навършване на двегодишна възраст (19.10.2009 г.) не е бил изписан, което не е декларирано от майка му. Обосновано на тази база е приет за съответстващ на приложимия материален закон извода на административния орган, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Не могат да бъдат споделени инвокираните в тази връзка възражения на касаторовият процесуален представител в насока, че "настаняването на дете в детско заведение" не е равносилно на "приемане на дете в детска ясла". Настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от 21.12.2010 г. уточнява тази норма в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана, а не обуславя извод, че до тази дата приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняване в детско заведение, защото в противен случай би означавало да се приеме абсурдната теза, че детската ясла не е вид детско заведение. Освен това, доколко и за какъв период от време детето е посещавало ОДЗ № 22 "Звънче", гр. Хасково, е въпрос, ирелевантен досежно преценката дали то е било настанено (по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО) в детското заведение. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение, а не колко редовно (и дали) го е посещавало. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, лицето, което е поело отглеждането му, няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО за отглеждане на малко дете. Жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на работодателя си декларация по образец съгласно приложение № 12, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 4.03.2009 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Неоснователни и са доводите в касационната жалба за неправилно присъдени разноски в полза на РУСО - Хасково. Противно на твърдяното в нея, присъдената сума в размер на 150 лв. представлява именно дължимото юрисконсултско възнаграждение. За пълнота на изложението досежно останалите наведени от касаторовият повереник доводи следва да се отбележи, че в административното производство действително не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и правилно първоинстанционният съд не е отменил оспореният пред него акт на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението на съда е мотивирано - след като не са налице данни, че потвърденото разпореждане е подписано от длъжностно лице при липса на компетентност по смисъла на чл. 146, ал. 1 от АПК, не е налице и приложното поле на чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК и няма причина съдът да констатира и обяви нищожност. По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна настоящата инстанция следва да остави в сила оспореният съдебен акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,