Решение № 4885 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9900/2012 г.

Решение № 4885 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9900/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Митница Пловдив, срещу решение № 1540 от 29.06.2012 г., постановено по адм. д. № 168/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение за определяне на митническа стойност № 1900/22.12.2011 г. на началника на същата митница, с което по ЕАД № 10BG003000Н0029289/4.03.2010 г. е определена на "Садат" ООД нова митническа стойност и въз основа на това определени допълнителни публични вземания за ДДС в размер на 1857,08 лв., ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 4.03.2010 г., до окончателното погасяване на задължението. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, както и необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в тази насока са изложени в касационната жалба. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди изцяло решение № 1900/22.12.2011 г. на началника на Митница Пловдив. В постъпила писмена молба се претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Данчо Василев, в представен писмен отговор на касационната жалба я оспорва, с искане решението да бъде оставено в сила. По делото са представени писмени бележки от юрисконсулт Нина Гацова, процесуален представител на ответника, в което се релевират доводи за оставяне на съдебното решение в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив, не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред административния съд митническо решение, митническият орган е определил нова митническа стойност на внесената стока по ЕАД № 10BG003000Н0029289/20100304. С решението е прието, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29 от МК е по-висока от декларираната от вносителя. Този извод, митническият орган е направил на база изпратените документи от митническите органи на Турция, при извършена проверка по линия на международно сътрудничество, а именно фактура серия А № 301454 от 26.02.2010 г. и ЕАД № 10341300ЕХ094352/1.03.2010 г., представени пред турската митническа администрация при износната операция. Митническият орган е съпоставил документите, представени при вноса с изпратените документи и е установил несъответствието им в частта относно условията на доставката и общата фактурна стойност. Митническият орган е възприел за цена на стоката, цената по представената фактура от турската митническа администрация. По този начин е определена митническата стойност на процесния внос в размер на 5 918,60 евро (равностойност в лева - 11 575,78 лв.), върху която е определен и дължимия за доплащане ДДС в размер на 1 857,08 лв., ведно със законната лихва. Митническият орган е приел за условие на доставката, посоченото във фактурата на износителя - FOB (Free On Board) Гебзе. Пловдивският административен съд е отменил обжалваното решение. Приел е, че същественото в случая е, коя е реално платената цена или тази подлежаща на плащане. Посочил е, че събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се установи, че декларираната от дружеството митническа стойност е установената за плащане и реално платена цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив. Съдът е приел, че писмото на турската митническа администрация само изпраща фактурата и ЕАД без да отразява като официален удостоверителен документ стойността на износа и следователно не може да се приеме, че са оборени представените от "Садат" ООД писмени доказателства - частни документи, които установяват друга по-ниска стойност за договорена и заплатена цена. Посочил е, че митническите органи не са ангажирали доказателства, от които да се установи по категоричен начин, че митническата стойност на вносната стока е различна от декларираната. Предвид установените факти съдът е преценил, че няма основание в случая да се приеме, че платената или подлежаща на плащане цена е по-високата. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при така събраните доказателства подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО, е декларираната от жалбоподателя левова равностойност на 1234,12 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив. Следва да се отбележи, че в договора страните изрично са уговорили, че условието за доставка е CRT (Carriage Paid То), което означава транспортът, платен от продавача до определеното местоназначение, а това е гр. Пловдив, а във фактурата на износителя е посочено друго условие на доставката - FOB (Free On Board) Гебзе, което не е договорено от страните. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правните основания за издаване на акта си и като не го е направил, той правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти, преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. По делото не са представени платежни документи или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения от жалбоподателя. Административният съд е постановил решението си въз основа на обосновани изводи, които съответстват на събраните по делото доказателства и при спазване на правилата за разпределение на доказателствената тежест. В този смисъл е налице и съдебна практика - решение № 3633 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2012 г.; решение № 6052 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2011 г.; решение № 9797 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15314/2011 г. По гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юрисконсулт Гацова в депозираните по делото писмени бележки, на "Садат" ООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,