Решение № 3087 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12258/2020 г.

Решение № 3087 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12258/2020 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на община Горна Малина, представлявана от кмета Ангел Жиланов, подадена чрез упълномощен адв. М. Соколова против решение № 891 от 25.08.2020 г., постановено от Административен съд – София област, осми състав, по адм. д. № 502/2020 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Тодоров се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага подробни съображения за изпълнение на задълженията му по сключения с ДФ"Земеделие" договор за отпускане на финансова помощ по мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Изразява становище, че в изпълнение на сключен договор между общината като възложител и "Мелагеня интернешънъл"ДЗЗД като изпълнител през 2015 г. са били извършени дейности по окопаване на култури и пояса, косене на трева със сърп в залесените площи и попълване 20%, за което са били съставени и подписани приемо-предавателни протоколи и са били извършени проверки от различни органи и институции, включително инвентаризация, извършена със заповед на кмета, съгласно изискванията на Закона за горите. Сочи, че констатациите за това, че услугите, обект на инвестицията са извършени, са били потвърдени от проверки на място, извършени на 15.11.2016 г. и 22.11.2016 г., за които са били съставени съответните контролни листове. Счита, че съдът неправилно е приел, че позоваването на контролния орган на нормативен акт, който не е относим към конкретния казус не представлява нарушение, тъй като по този начин е препятствано и ограничено правото на защита на лицето, на което е наложена финансовата санкция. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване спора по същество, като заявява искане за присъждане на направените разноски в производството. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ"Земеделие", гр. София, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Т. Ламбев, които с писмена молба от 22.02.2021 г. пледира за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба, защото допуснати от решаващия съд нарушения на материален закон и необоснованост на съдебния акт като краен резултат са довели до неговата неправилност. Според участващия по делото прокурор обжалваното решение за финансова корекция е основано изцяло на констатациите в доклада за 2017 г. на ИА "СОСЕЗФ" за извършена проверка на място на 07.12.2017 г., от който е видно, че по отношение на 2-та процесни имота - № 259 и 266 е налице неизвършване на дейности по отглеждане, поддържане и създаване на горски култури – първа година, предвидени в пар. 1, т. 39 от ДР на Наредбата и в договора. Счита, че в случая основният спорен въпрос по делото е следва ли резултатите от извършена през м. 12 на 2017 г. проверка да се отнася и за 2016 г., при наличието на доказателства в противния смисъл, с оглед и характера на предоставените дейности и значението на метрологичните условия, климата и изтеклото време. Намира, че отпускането на финансова помощ с европейски средства е свързано винаги с постигането на определени цели, но същевременно финансовите корекции следва да се основават на категорични и безспорни проверки, което не е налице в настоящия случай. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на община Горна Малина за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 891 от 25.08.2020 г. е отхвърлена жалбата на община Горна Малина, представлявана от кмета на общината, срещу решение № 23/223/00262/3/02/04/01, изх. № 01-0800/878/16.07.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с което на основание чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22 от 07.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от Програмата за развитие на земеделските райони 2007-2013 г. и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е наложена финансова корекция в размер на 25 266, 86 лв. и община Горна Малина е осъдена да заплати на Държавен фонд "Земеделие"– гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - област е приел, че при издаване на обжалвания индивидуален административен акт не са допуснати противоречия с императивни разпоредби на приложимия закон, както и същият е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. В мотивите на оспореното съдебно решение са обсъдени всички релевирани с първоинстанционната жалба твърдения, оплаквания и възражения и те са преценени като неоснователни. Първоинстанционният съд е установил, че е бил сключен договор № 23/223/00262/04.04.2013 г. между ДФЗ и община Горна Малина - кандидат с УРН 417281 за отпускане на финансова помощ по мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по който е изплатена помощ в размер на 25 266, 86 лв. Съгласно т. 3. 2 от сключения договор, общината се задължила да извърши дейностите по поддържане на създадените горски култури, както следва: а/ попълване /презасяване или презасаждане/ в срок до 12 месеца за всяка една от следващите залесяването 3 календарни години, но не по-късно от 15 август 2015 г, като за първата година срокът по чл. 36, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 22 започва да тече от датата на подаване на заявката за окончателно плащане, а за следващите години - от датата на заявката за окончателно плащане по чл. 31, ал. 3 от Наредба № 22/07.07.2008 г.; б/ отглеждане - в срок до 12 месеца за всяка една от следващите залесяването 5 календарни години, но не по-късно от 15 август 2015 г., като за първата година срокът по чл. 36, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 22 започва да тече от датата на подаване на заявката за окончателно плащане, а за следващите години - от датата на заявката за окончателно плащане по чл. 31, ал. 3 от Наредба № 22/07.07.2008 г. Съдът е посочил, че за да изпълни поетите задължения община Горна Малина е сключила договор № 26/2014 г. с ДЗЗД "Мелагеня Интернешънъл" за извършване на дейности в резултат на възлагане на обществена поръчка с предмет "Първоначално залесяване на неземеделски земи на територията на община Горна Малина". Съдът установил, че със заповед № 350104 от 26.10.2017 г. на РА е било разпоредено извършването на проверка на място относно подадено заявление с УИН 23.07.0509/207702, с начална дата на проверката – 26.10.2017 г. и крайна– 02.11.2017 г. От контролния лист на проверката е било видно, че не са били извършени дейностите по отглеждане на културите за втората година както следва: 1. първо отглеждане – втора година – окопаване на култури в пояса; второ отглеждане – втора година – окопаване на култури в пояса; трето отглеждане – втора година – чрез косене на трева със сърп в заселени площи. 2. извършено е попълване 20% на неприхванати фиданки, но на по-малка площ от одобрената инвестиция. 3. установените и измерени лесопригодни площи на имотите на инвестицията са с по-малки размери от одобрените по проект предмет на проверката. Посочено е, че с писмо изх. № 01-0800/878/27.04.2018 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил кмета на община Горна Малина, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция във връзка с получен доклад и извършена проверка на място на 7.12.2017 г. от ИА "Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове". В този доклад е констатирано, че в имот № 000266 с площ 142, 522 дка, не са извършвани дейностите по отглеждане на култури, предвидени в параграф 39 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 22 от 07.07.2008 г. и в договора между община Горна Малина и ДФЗ-РА, а във връзка с дейността "Попълване (20%)" на същия имот е установено наличието на рядко разположени единични фиданки, както и липсата на попълване на фиданки. В доклада е отразено, че за другия имот № 000259 с площ 314, 604 дка, не са извършвани дейностите по отглеждане на култури, предвидени в параграф 39 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 22 от 07.07.2008 г. и в договора между община Горна Малина и ДФЗ-РА. Първоинстанционният съд е посочил, че сертифициращият одит е установил липса на извършени дейности по отглеждане на културите в два от общо седем имота, като в карнет за контролна инвентаризация на горска култура, относно имот № 00259 в залесената неземеделска земя с площ от 304. 60 дка са налични засадени 85 325 бр. фиданки зимен дъб и неприхванати - 63 915 бр; и 15 705 бр. букови фиданки и неприхванати - 48 275 бр., или е налице прихващане - 47% и загуби 52 %. По отношение на имот № 000 266 е констатирано прихващане за засадени фиданки 28. 9% и загуба 71. 1 %. Съдът е приел, че ако твърденията на общината за повторно попълване и отглеждане, извършено през 2016 г. са верни, то е логично е през 2017 г. да са видими наличните дървета-фиданки и да има някакви следи от отглеждането им, което обаче не е видно от представения и приет като доказателство от снимков материал от сертификационния одит. С оглед на това съдът е преценил, че ответникът обосновано е счел, че тези нарушения представляват неспазване на т. 4. 15 от Договор № 22/223/00262 от 04.04.2013 г., съгласно която "Ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция - предмет на този договор в съответствие с посочените в чл. 1. 3 от настоящия договор условия" и на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/07.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Първоначално залесяване", както и че не са постигнати определените цели на мярката- увеличаване на лесистостта в равнините райони, намаляване на ерозията и предпазване на земята от маргинализация и подобряване на водния баланс в подкрепените територии. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото е неоснователно твърдението на касатора за нарушение на приложимия материален закон, свързано с позоваването на административния орган на нормите на ЗУСЕСИФ. Както правилно е приел първоинстанционният съдебен състав, в случая е приложим единствено реда на ЗПЗП и относимата Наредба № 22/07.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от ПРСР 2007-2013, а не реда, уреден в ЗУСЕСИФ относно налагане на финансова корекция при установена нередност. С цитирането от страна на издателя на оспореното РНФК на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 10, с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, процесния административен акт не е опорочен до такава степен, че да води до неговата незаконосъобразност, изискваща отмяната му. Констатираното нарушение не е съществено по своя характер, тъй като наред с неприложимите в случая норми на ЗУСЕСИФ, издателят на акта е посочил и верните правни основания - чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 42, ал. 1, т. 2, ал. 1 от Наредба № 22/07.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от ПРСР 2007-2013, както и съответстващите им фактически основания - безспорно неизпълнение от ползвателя на помощта на целите на мярката, заложени в чл. 2 от Наредба № 22/07.07.2008 г., в резултат на което правилно е тълкувана и приложена императивната норма на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/07.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Първоначално залесяване на неземеделски земи", съгласно която разпоредба Разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба, както е направено в настоящия случай с издаването на процесния административен акт. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и оплакването в жалбата за изпълнение на заложените в договора с ДФЗ дейности. Установени са случая нарушения на т. 4. 15 от договора, съгласно която разпоредба ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор. При извършената проверка на място от сертифициращия орган на 07.12.2017 г., която не е опровергана в хода на първоинстанционното и на касационното производство, е установено че: за имот № 000259 не са извършвани дейностите по отглеждане на култури, предвидени в § 1, т. 39 от ДР на Наредбата и в договора между ДФЗ и общината. Наистина съгласно приложения по делото Технологичен план за залесяване на имот № 000266 и № 000259, бенефициерът в лицето на общината е планирал залесяване на конкретно посочен брой и вид фиданки през 2013 г., както и отглеждане на едногодишни култури, а за 2014 г. е било предвидено отглеждане на двугодишни култури с първо, второ и трето отглеждане, а за 2015 г. е било предвидено отглеждане на тригодишни култури - първо отглеждане на трета година. От приложения богат снимков материал обаче се установява по несъмнен начин, че през 2017 г., не са видими налични дървета - фиданки и няма следи от отглеждането им. В този смисъл е формираната съдебна практика на Върховния административен съд по този вид казуси - решения по адм. д. № 5434/2018 г., по адм. д. № 1180/2019 г. и др. Обосновани са изводите на съда относно непостигането на целите на безвъзмездното финансиране по процесната мярка, заложени в чл. 2 от Наредба № 22/07.07.2008 г. - да се допринесе за увеличаване на лесистостта в равнинните райони, за намаляване на ерозията и предпазване на земята от маргинализация и за подобряване на водния баланс в подкрепените територии. Община Горна Малина не е изпълнила тези цели, с оглед констатациите за неизпълнение, както по отглеждане, така и по залесяване и попълване за двата процесни имота, поради което поисканото връщане на вече изплатените суми е в съответствие с целта на закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лв., съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,