Решение № 8795 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2014 г.

Решение № 8795 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1341 от 31.05.2014 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 3909/2012 г., с което по жалба на "Фермата"АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цариградско шосе", № 101, ет. 8, представлявано от Елза Костадинова Маркова, чл. на Съвета на Директорите, е отменен Ревизионен акт № 161202955 от 20.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1457 от 21.11.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", с който на дружеството за отчетни периоди от 01.12.2009 г. до 28.02.2010 г.; от 01.04.2010 г. до 31.07.2010 г. и от 01.09.2010 г. до 31.12.2010 г., не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 448 320,73 лв., по фактури издадени от "Евро И. Л. И. Я. 2008" ЕООД, гр. София и "САМ М" ЕООД, гр. София и са начислени лихви за просрочие в размер на 83 953,44 лв., съобразно преобразуваните резултати за всеки период. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реални доставки по фактурите на посочените доставчици, направени въз основа на експертиза, която не е правила проверка в счетоводството на докладчиците, а е изготвена само въз основа на проверка на счетоводните записвания на ревизираното дружество. Неправилно е преценено доказателственото значение на представените още при първоначалната ревизия складови разписки и търговски документи, които не съдържат имена на съставител и получател; не е съобразена липсата на доказателства за транспорт на родово-определената стока, а представените при повторната ревизия товарителници и тези в съдебното производство договори за превоз са с недостоверни дати и са съставени за целите на обжалването. Необосновано съдът приел, че е доказано предаването на стоката от преките доставчици на ревизираното лице, след като представените приемо-предавателни протоколи са подписани за предал от друга фирма, не са представени и никакви други документи, подписани от представители на двете страни по сделките. Не е вярно, при това, че данъчен кредит е отказан само поради недоказан произход на стоката и липса на капацитет на доставчиците. С представените ревизионни актове на доставчиците за периоди, съвпадащи с процесните, е отказано право на данъчен кредит по доставки с идентичен на процесния предмет, което е косвено доказателство за липсата на реалност и на процесните доставки. Изводите на първоинстанционния съд относно доказана последваща реализация на предмета на процесните фактури е направен въз основа на експертното заключение, изготвено единствено въз основа на счетоводните записвания на ревизираното лице. При тези необосновани фактически изводи, от съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуването на разпоредби от Директивата по ДДС не следва, че при недоказана реалност на доставките възниква право на данъчен кредит по фактурите, които ги документират, за получателя. Съдебното решение е неправилно и в частта за разноските, като съдът не обсъдил изобщо възражението за прекомерност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, евентуално, при оставяне в сила на решението да се приложи чл. 161, ал. 3 ДОПК, защото отмяната на акта е станала възможна въз основа на събрани едва при съдебното оспорване доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Фермата"АД, чрез адв. Станоева и адв. Печев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорно пред първоинстанционния административен съд е било реалното изпълнение на доставки на родовоопределени стоки - свинско месо, джолан, бут, врат, плешка, контрафиле, говеждо месо, предмет на издадените данъчни фактури за посочените по-горе данъчни периоди от посочените преки доставчици на ревизираното лице, като първа предпоставка за признаването на правото на данъчен кредит на получателя по фактурите. За да уважи изцяло жалбата на ревизираното лице, първоинстанционния съд, след подробен анализ на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, е приел, че осъществяването на главния спорен факт с правно значение е доказано, защото жалбоподателят разполага с редовни данъчни фактури, даващи достатъчна яснота за осъществените стопански операции, придружени с многобройни писмени доказателства за предаването на родово-определената стока и нейния транспорт до собствен или нает склад на ревизираното лице; за стоковия капацитет на доставчиците за извършване на доставките на месо, получено от техни предходни доставчици чрез доказани вътреобщностни придобивания; доказано е плащането по фактурите и последващата реализация на стоката чрез влагането й в производството на хранителни изделия от месо, което е главният предмет на дейност на дружеството-жалбоподател през 2010 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Пред първоинстанционния съд не е било спорно, че основната дейност на ревизираното дружество през 2010 г. е месопреработване и производство на месни продукти, /съгласно декларация на л. 616, том 3/ като жалбоподателят е заявил, че за целта разполага със съответните бази в гр. Добрич, с. Костиево, общ. Марица, Пловдив и гр. Пловдив /справка л. 617/. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "ЕВРО И. Л. И. Я 2008" ЕООД - София, с Булстат 200305235 и от "САМ М" ЕООД с Булстат 175341059 - съответно в размер на 142 922,47 лв. и 305 398,26 лв. с посочения по-горе предмет на родовоопределени стоки. Процесната ревизия е повторна, след отменително Решение № 297/19.03.2012 г. на директора на Д"ОУИ" Пловдив"/том 3-ти от адм. преписка/, с което е отменен предходен РА, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при документиране на констатациите на акта, като е препоръчано при необходимост да се извършат допълнителни насрещни проверки. В отменителното решение е посочено ясно, че предмет на доказване са преките доставки, но следва да е доказано, че доставчиците са разполагали с продадената родово-определена стока, поради което следва да се съберат доказателства относно този факт с правно значение. Още в производството по издаване на първия РА, процесните доставчици са открити на декларираните данъчни адреси и в това производство са представени стокови разписки и търговски документи към всяка процесна фактура; тогава е установено и безспорното обстоятелство на плащане на процесните фактури по банков път, с изключение на една от тях. Пак тогава са представени доказателства и писмени обяснения, че процесните доставчици са сключили договори за наем на хладилни бази и договори за влог с клаузи за извършване на услуги по товарене и разтоварване на стоки с дружествата "Фиоре" ЕООД, "Тиммо" ЕООД и "Еврофриго" ЕООД, всяко от които разполага, както с хладилни бази, така и с наети работници. При това, обосновано административният съд е приел, че липсата на назначени работници в дружествата преки доставчици не може да бъде годна опора за изводи, че не е имало кой да товари и разтоварва стоката. Неоснователно е касационното оплакване за неправилна преценка на доказателственото значение на представените още при първоначалната ревизия складови разписки и търговски документи, които не съдържат имена на съставител и получател. Това е така, защото издателите на тези документи, представители на преките доставчици, намерени в ревизионното производство, са потвърдили това издаване и при повторната ревизия същите документи са представени подписани, а това означава, че твърдението за тяхната неавтентичност е необосновано. От друга страна, макар и при повторната ревизия, за транспортирането на стоките да са представени товарителници, когато превозът е извършен от ангажираната от доставчиците фирма "Александер транспорт" ЕООД или пътни листа, когато превозът е извършен от ревизираното лице, които са допълнителни доказателства за предаването на стоката, а те - преценени в съвкупност с оспорените относно автентичността им доказателства обосновават направените от първоинстанционния съд фактически изводи. По повод на доказателствата за транспортиране на стоката, в производството по оспорване на РА пред административния съд представителят на ответника е оспорил единствено достоверността на датите на представените с писмена молба от 19.04.2012 г. договори за превоз с посочената фирма-превозвач, а доказателства за самото извършване на превоза са товарителниците и пътните листи /в зависимост от това кой го е извършил/. Единствено обстоятелството, че тези документи за транспортиране на стоката са представени едва при повторната ревизия, не е достатъчно в случая, за да се откаже кредитирането им, първо, защото със самата отмяна на първия РА е признато, че относимите за спора факти не са изяснени в пълнота, второ, защото при повторната ревизия, след представянето на товарителниците, не е извършена проверка на посочената фирма-превозвач, което се вижда от стр. 3-4 на ревизионния доклад, където са описани извършените допълнителни насрещни проверки при повторната ревизия. Фактическите изводи на съда за предаване на стоката от преките доставчици на ревизираното лице не се основават само на представените приемо-предавателни протоколи, които действително не съдържат подписи за приел и предал на страните по преките доставки, но удостоверяват приемането на стоката в склад на "Еурофрио" ООД, нает от ревизираното дружество и с негов персонал е разтоварвана част от процесната стока, което потвърждава дадените още в първото ревизионно производство писмени обяснения на представляващия ревизираното лице. Твърдението в касационната жалба, че не са представени никакви други документи за предаването на стоката, подписани от представители на двете страни по преките доставки явно не отговаря на истината, което е констатирано и от вещото лице в приетото без оспорване експертно заключение, където експертът е дал в табличен вид придружаващите всяка фактура документи. Обосновани на събраните по делото доказателства са изводите на административния съд, че както преките, така и предходните доставчици са ползвали едни и същи хладилни бази за съхранение на стоките, което обяснява липсата на данни за осъществен превоз на стоките между предходните и преките доставчици, а неоспорените доказателства за вътреобщностни придобивания на стоки от процесния род с получатели предходните доставчици обосновават извода и за доказан произход на стоката, макар това да не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя по преките доставки, както е признато и в касационната жалба. В тази връзка, правилно е преценено от страна на административния съд доказателственото значение на приетите ревизионни актове на преките доставчици, с които за периоди, съвпадащи с процесните, е отказано право на данъчен кредит по фактури на предходни доставчици със същия като процесния предмет поради непризнаване на реалността на доставките. Влезлият в сила такъв ревизионен акт не представлява абсолютно доказателство за истинността на направените в него фактически констатации, още повече, че ревизираното лице като последващ по стоковата верига субект не е бил стана по издаването му, нито е могъл да го оспорва. От друга страна, предмет на тези актове е правото на данъчен кредит по предходните доставки, а както се признава в касационната жалба в настоящия процес предмет на доказване са преките доставки с получател ревизираното дружество. Изводите на първоинстанционния съд относно доказана последваща реализация на предмета на процесните фактури също са обосновани на събраните доказателства. Вярно е, че тези изводи са направени единствено въз основа на счетоводните записвания на ревизираното лице, както и на представените от него фактури с писмена молба от 16.05.2013 г. в 32броя папки за продажби на месни продукти от ревизираното дружество, което безспорно е осъществявало такава стопанска дейност. Нито при приемането на писмените доказателства, нито при приемането на експертизата, ответникът в първоинстанционният процес е заявил, че тези доказателства не са достатъчни за установяване на влагането на процесните стоки в производството на ревизираното дружество. С основание, при това, съдът като е взел предвид и обстоятелството, че няма твърдения ревизираното лице да е получавало такава суровина от други доставчици, освен процесните, е приел, че последващите облагаеми доставки са косвено доказателство за реалността на процесните, документирани с фактурите, по които е отказан данъчен кредит. Поради обоснованите фактически изводи за реалност на доставките, неприложими са доводите в касационната жалба за несъобразяване на задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС. Съдебното решение е правилно и в частта за разноските, защото ревизионният акт е отменен въз основа на доказателства, в преобладаващата си част, представени в двете ревизионни производства, а възражението за прекомерност на присъдените разноски е неоснователно с оглед на материалния интерес на спора. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира че оспореното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и следва да остане в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК