Решение № 11560 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6017/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси"(ДАДРВЗ), приподписана от процесуален представител, срещу решение 106/07.01.2021 г. по адм.дело 4658/ 2019 г. на Административен съд - София - град, с което е отменено негово разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р - 12 - 2/28.03.2019 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, уточнена с молба от 07.06.2021 г., в съдебно заседание и в писмена защита чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу разпореждането или връщане на делото за ново разглеждане от АССГ, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - "Броудкаст Мениджмънт" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспореното разпореждане на основание чл.8, ал.2, т.3 във връзка с чл.12, ал.1 и 3, чл.7, ал.1, т.8 и чл.8, ал.5 и чл.23 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) е определено на "Броудкаст Мениджмънт" ЕООД ниво на запаси за извънредни ситуации за периода 30.04.2019 г. - 30.04.2020 г. от газ пропан - бутан в размер 5 тона 768 кг. и дружеството е задължено да приведе нивото си на запаси от нефтопродукти в съответствие с определеното. Съдът е изложил мотиви, че разпореждането е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, има необходимите реквизити. Прието е за основателно оплакването на дружеството, че същото не е уведомено за започване на административното производство и не му е дадена възможност да участва в него, което е съществено нарушение на административно - процесуалните норми съобразно действалата към момента на постановяването на акта и съдебното решение норма на чл.168, ал.4 АПК( отм. ДВ бр.15/2021 г.). Прието е,че разпореждането е материално - правно незаконосъобразно, тъй като дружеството - адресат на акта не е задължено лице - по смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗНН. Същото не е подавало декларация по този текст и не фигурира в годишната информация на Агенция "Митници", тъй като не е е осъществявало внос, вътреобщностно пристигане (ВОП) по смисъла на ЗЗНН или производство на нефт или нефтопродукти през 2018 г. Цялото количество придобит от него газ пропан - бутан през 2018 г. е от български доставчици, поради което не попада между задължените лица да поддържат запаси за извънредни ситуации. Решението е правилно. В съответствие с мотивите на съда са твърденията в касационната жалба, че предвид липсата на декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН от задълженото лице, същото е следвало да бъде уведомено за началото на административното производство и да му се даде възможност да участва в него и да сочи доказателства. Изготвянето на писмо до дружеството, без доказателства за връчването му разписките на л.70 от адм.дело 4411/2019 г., приложено към настоящето дело, не удостоверяват надлежно връчване) правилно е преценено от АССГ като неизпълнение на изискването на чл.26 АПК. Необосновано е твърдението на касатора за спазване и на чл.27, ал.2 АПК, тъй като в административната преписка не се съдържа нито едно доказателство, сочещо ответникът по касационна жалба да е извършвал твърдените ВОП съгласно мотивите на акта, съдържащи се в протокола от 27.03.2019 г. Възраженията в касационната жалба срещу приетото по делото, неоспорено от страните и кредитирано от съда заключение на съдебно - икономическата експертиза са извън срока по чл.200, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК и не следва да бъдат обсъждани по същество. Следва да се отбележи, че съдът е разпределил правилно тежестта на доказване с разпореждане от 22.05.2019 г. и е указал, че върху ответника в първоинстанционното производство - заместник - председател на ДАДРВЗ пада тежестта да докаже фактическите и правни основания на акта си - а именно, че дружеството е извършило ВОП на нефтопродукта газ пропан - бутан през 2018 г. В този смисъл за дружеството няма задължение да доказва, че не е извършило ВОП на нефтопродукти през 2018 г., каквито твърдения се формулират от касатора. Независимо от това, посредством представените от дружеството счетоводни документи и заключение на СИЕ е доказано, че цялото придобито от дружество количество газ пропан - бутан през 2018 г. е от български доставчици и не е ВОП по смисъла на пар.1, т.15 от ДР на ЗЗНН. Представените от ответника електронни документи за ВОП са с получатели - други български дружества с различни наименования и други идентификационни данни от ответника по касация. Твърдяната непълнота на доказателствата не е касационно основание по смсъла на чл.209 АПК и касаторът е този, който е следвало пред първата инстанция да окомплектова преписката си и да докаже фактическите и правни основания за издаване на акта си. Същият не е формулирал доказателствени искания пред АССГ в тази насока и съдът не е допуснал твърдените съществени процесуални нарушения. Твърденията в касационната жалба за фактическо извършване на дейност от името и за сметка на друго дружество не са подкрепени от каквито и да е било доказателства по делото. Изводите на съда относно правнорелевантните факти се подкрепят от събраните по делото доказателства и при така установените факти правилно е приложен материалния закон, като настоящият съдебен състав споделя правните изводи на АССГ, поради което и на основание чл. 221, ал.2, изр. последно АПК, същите не следва да бъдат повтаряни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация на основание чл.143, ал.1 АПК следва да се присъдят направените от него разноски за настоящата инстанция - 1000( хиляда) лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ДАДРВЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,