Решение № 1401 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5005/2007 г.

Решение № 1401 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5005/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г.(отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК от 2007 г. Образувано е по жалба на Т. С. С. против въззивното решение на С. градски съд, постановено на 9.06.2006 г. по гр. д. № 416/2003 г. в частта относно определения режим на лични отношения на малолетния Е. С. с бащата С. Б. С. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като изложените от него оплаквания следва да бъдат квалифицирани като такива за необоснованост и противоречие с материалния закон. Желае отмяна на въззивното решение в атакуваната част и определяне на режим на лични отношения между бащата и детето Е. всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 14.00 ч. В присъствието на майката или определено от нея трето лице. Ответникът по касация С. Б. С. не взема становище по реда на чл. 218г ГПК (отм.), нито по-късно в хода на съдебното производство. Дирекция с. п., Отдел "З", район С., гр. С. не изразява становище по касационната жалба. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С решението, постановено по чл. 99, ал. 2 СК е прекратен брака между С. Б. С. и Т. С. С. с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, за което изключителна вина има мъжа. Упражняването на родителските права спрямо детето Е., е предоставил на майката. На бащата е определен режим на лични отношения - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 до 17.00 ч. с приспиване, както и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с отпуската на майката. Той е осъден да плаща на детето чрез неговата майка и законна представителка месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменяване или прекратяване на издръжката. За да се произнесе по въпроса за упражняването на родителски права и свързаните с това мерки, съдът е установил, че и двамата родители имат потенциал да отглеждат детето, но и двамата го въвличат в междуличностните си конфликти. В резултат на неблагоприятното въздействие на средата, в която живее, детето не е силно емоционално привързано към нито един от тях. Съдът е взел предвид ниската възраст на детето, което се нуждае от майчини грижи и внимание, както и помощта при отглеждането, получавана от бабата по майчина линия и е предоставил упражняването на родителските права на майката. На бащата е определен режим на лични отношения, включващи и срещи два пъти в месеца с приспиване на детето и 30 дни през лятото. Съдът, обаче е следвало да отчете мнението на вещите лица д-р А детско- юношески психиатър и психолога М. за психологическото, емоционално и физическо развитие на детето, което според тях е "на ръба". При установената склонност и у двамата родители непрестанно да актуализират своите проблеми, да включват детето в тяхната битка, като "аргумент", има риск от една страна да се затвърди сегашния незрял модел на поведение, като адаптационен механизъм за справяне в ситуации на фрустрация. В същото време би могло да се провокира тревожна или невротична симптоматика със сериозно отражение върху психическото и личностното оформяне на детето. Ето защо, при определяне режима на отглеждането му, следва да се избягват в максимална степен възможностите за конфликти, раздвоение, намиране на поводи за актуализиране на теми, които са вредни за неговата психика и емоционално развитие, включително внушаване на негативно отношение към другия родител. При тази ситуация и установената нагласа у бащата да налага мнението си, да доказва действията си, като и ревностновите изживявания спрямо бившата съпруга, които до голяма степен детерминират поведението му и ангажират почти цялото му съществуване - никаква друга тематика не може да го отклони от тях според психиатричното изследване, следва да се избягват ситуациите, при които той да прехвърля своите негативни изживявания и мнение за майката върху детето. Евгений не бива да се задълбочава конфликта на лоялност към воюващите родители. От обясненията на експертите, изследвали детето, както и от социалния доклад, се установява, че след като е определено местоживеенето на Е. и режима на отглеждането му, то е по-спокойно и по-добре се справя със ситуацията. Те препоръчват в негов интерес, срещите с бащата извън дома, да се осъществяват в присъствието на трето лице. В заключение, въззивният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение в частта относно режима на лични отношения между малолетния Е. и бащата и то следва да бъде касирано. Настоящият състав намира, че не е интерес на детето да остава да преспива в дома на бащата, където при това тече ремонт, без ясни перспективи за довършването му. Предвид неукрепналата психика на Е. и установеното рисково поведение на двамата родители, към настоящия момент контактите с бащата следва да се осъществяват в присъствието на трети човек (определен от майката). Присъствието на самата Т. С. ще провокира отрицателни емоции у бащата и би могло да бъде още по-неблагоприятно за детето. Настоящият състав намира, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с Е. всяка първа и трета събота на месеца от 09.30 до 15.30 ч. Съдът намира за нужно да разпореди на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, да продължи консултациите с клиничен психолог под контрола на Д. "С" по местоживеенето на детето, която при необходимост да предложи и други мерки В настоящото производство съдът следи служебно за интересите на детето, така, че не е обвързан от исканията на страните, като с оглед конкретните нужди, може да се разпореди спазване на допълнителни предписания. Мотивиран от горното, съдът