Решение № 1544 от 13.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Колесник ЕООД, предстването от адв. В. Добрев, срещу решение 233/04.03.2022 г. на Административен съд София област /АССО/ по адм. д. 124/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22002319007899-091-001/23.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Според него е установено използването на стоките и услугите по фактурите с упражнено право на приспадане на данъчен кредит за професионални цели. Полученото по доставките било отредено за поддръжка на имот, придобит с инвестиционна цел. Правото на данъчен кредит не се изключвало от обстоятелството, че имотът и разходите за него не се използвали веднага за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АССО част от РА са установени в тежест на "Колесник" ЕООД задължения по ЗДДС за ДДС за внасяне в общ размер 17 756.42 лева с лихви за забава общо 3 916.70 лева. Определените задължения за косвения данък са в резулта на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в данъчни периоди м. 10 и 12.2016 г.; м. 01, 04, 07 и 08.2017 г.; м. 02, 04, 07, 09 и 10.2018 г. и м. 08.2019 г. Основание за корекцията е отказът на приходната администрация да признае упражнено в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит. Отречено е данъчно предимство в общ размер 17 756.42 лева по всички фактури с получател РЛ, включени в дневника му за покупки, с предмет на доставките гориво, консумативи, обзавеждане на апартамент и др. заради пълното отсъствие на осъществявана от задълженото лице икономическа дейност и с позоваване на разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 1 и 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата срещу РА в частта му, която не е отменена при оспорването по административен ред. Съдът е дефинирал пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав е отнесъл установяването му към процесуалните тежести на жалбоподателя. По установяванията на съда Колесник ЕООД е учредено през 2007 г. и на 24.03.2016 г. е придобило недвижим имот в гр. Бяла, обл. Варна апартамент [номер] на [улица], апартаментен хотел [заличен текст], като придобиването е отразено по дебита на счетоводна сметка 224 Инвестиционни имоти . Дружеството не е декларирало и не е извършвало последващи облагаеми доставки. На заключението на СИЕ са основани констатации за начина на счетоводно отчитане на фактурите, описанието на стоките и услугите и отсъствието на отразени приходи в отчетите за приходите и разходите за 2016, 2017 и 2018 г. В мотивите на съдебния акт са обсъдени гласните доказателствени средства. Решаващият извод на съда е, че не е установено използването на получените стоки и услуги по фактурите за извършване на облагаеми доставки, което обуславяло прилагането на ограничението на правото на приспадане по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС наред с отсъствието на елемент от фактическия състав на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Решението е правилно. Многократно Съдът е формулирал като материалноправни предпоставки за възникване на правото на приспадане качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя и използване на получените стоки или услуги за нуждите на облагаемите сделки /вж. така т. 28 от решението на Съда по дело С-277/14/. Формална предпоставка е данъчнозадълженото лице да разполага с фактура със съответното съдържание, което включва и идентификационния номер за целите на ДДС, под който данъчнозадълженото лице е извършило доставката на стоките или услугите /т. 29 от цитираното решение/. Придобиването на стоката/услугата от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагане на системата на ДДС /така решението на Съда по дело С-153/11, т. 39/, а ДЗЛ действа в това качество, когато е за нуждите на своята икономическа дейност /т. 40 от същото решение/. Пълното отсъствие на икономическа дейност на касатора от момента на създаването на дружеството през 2007 г. изключва както наличието на пряка и непосредствена връзка между получените доставки и една или повече извършени облагаеми доставки, пораждащи право на приспадане, така и възприемането на разходите по доставките като елемент, формиращ цената на доставяни стоки или услуги. Това са хипотезите на корелация на полученото с икономическата дейност на получателя /вж. т. 57 и т. 58 от решението на Съда по дело С-29/08 и т 46 и т. 47 от решението на Съда по дело С-118/11/ и доказването им е в тежест на лицето, претендиращо данъчното предимство /арг. чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Дали ДЗЛ действа в това си качество е фактически въпрос. В случая естеството на получените стоки и услуги /част от стоките са с луксозен, забавен и рекреативен характер; други са с потребителска насоченост или са потребими вещи; включено е домакинско обзавеждане и ученически и детски пособия; консумативи за автомобили/ и периодът време от придобиването им са несъвместими с очакване на конкретни ползи в бъдещи периоди и то като резултат от конкретна икономическа дейност, за която да послужат. Правилно съдът е отказал да приеме за настъпили правните последици на недоказаните факти и с това е обвързал правен извод за отсъствие на упражненото от ДЗЛ право на приспадане на данъчен кредит с ефект върху декларираните резултати по ЗДДС по данъчни периоди. Публичните задължения съществуват в размерите по РА, установяването им с утежняващия административен акт е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу РА правилно. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски за касационното съдебно в размер 2 350.58 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение