Решение № 6368 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14718/2011 г.

Решение № 6368 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14718/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ответника в първоинстанционното съдебно производство Благомир Василев Хубанов, главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново, срещу постановеното в това производство решение № 395/11.10.2011 г. по административно дело № 557/2011 г. на Административен съд - Велико Търново. Касаторът навежда доводи, че решението на съда е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което моли за неговото обезсилване и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касация Атанас Ангелов Димитров от гр. Велико Търново, чрез пълномощника си адв. Червенков в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваното с нея решение, като претендира и присъждане на деловодните разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради недопустимост на съдебното решение, и предлага обезсилването му и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен Акт за отстраняване от 8.06.2011 г. на главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново, като последната е осъдена да заплати на Атанас Ангелов Димитров от гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 10 лв. В хода на производството пред административния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при конституирането на страните, обуславящо недопустимост на съдебното решение. С разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при липсата на задължителна страна и участие на ненадлежна такава, подлежи на обезсилване. Според чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, като съдът конституира страните служебно, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК. За наличието на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство - т. е. съдът е длъжен да прогласи порока, дори и да не е посочен от страните. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Нормата на чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран вътрешноведомствен контрол по спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи - Дирекции "Инспекция по труда" с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Затова дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1, т. 5 от КТ (от категорията на които е процесния) или по чл. 405а от КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Тези актове се считат за актове на дирекциите "Инспекция по труда", а не на длъжностно лице (инспектор) при съответната дирекция, което физически е изготвило и подписало оспорения акт. Изложеното по-горе налага извода, че като надлежен ответник в първоинстанционното производство е следвало да бъде конституирана Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново, а не служителя, осъществил фактически контролната дейност. Конституирайки като ответник инспектора от Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново, първоинстанционният съд е допуснал до участие в процеса ненадлежна по предмета на спора страна. Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради което същото трябва да бъде обезсилено. Налице са в случая условията на чл. 221, ал. 3 от АПК, след отмяна на недопустимото решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който следва да предприеме необходимите действия по заличаване на ненадлежната страна - инспектора при Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново като ответник по делото, и по конституирането на надлежния ответник - Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново, и проведе съдебното производство с участие на последната. При този изход на спора няма основание да бъде уважено искането на ответника по касация да му бъдат присъдени деловодните разноски за производството пред касационната инстанция, а и с настоящото решение не се решава окончателно въпросът за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,