Решение № 5352 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14412/2012 г.

Решение № 5352 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14412/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция"-София против решение № 5344 от 10.10.2012 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. д. № 4859/2012 г. По изложени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1-во от АПК се иска отмяна на решението. Ответната страна - Силвио Димитров Лазаров, чрез процесуалния си представител-адв. Казакова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1, от АПК от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение е отменена заповед рег. № 1309 от 4.04.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на Силвио Лазаров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да отмени заповедта, съдът е прел, че дисциплинарно наказващият орган не е установил точния момент в който Лазаров е установил, че е извършено дисциплинарно нарушение от другиго, за което не е докладвал писмено на прекия си началник. Съдът е направил извода, че не е спазена разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, която предвижда, че при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Приел е още, че наказаният служител в нарушение на императивното изискване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР не е изслушан преди да му бъде наложено оспореното наказание- приети са писмени обяснения, но липсват доказателства същите да са обсъдени. В заключение АССГ е установил, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е налице посоченото в нея основание за налагане на дисциплинарно наказание и я е отменил. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Фактическата обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните. Безспорно е по делото, че към момента на издаване на оспорената заповед Силвио Димитров Лазаров е държавен служител категория Б, заемал длъжността -началник на ГПУ-Видин към РДГП-Русе при ГДГП. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед директора на ГДГП му е наложил на осн. чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на ЗВМР на Силвио Лазаров дисциплинарно наказание "порицание" за това, че не е докладвал писмено в РДГП-Русе за пропуснат през ГКПП- Видин лек автомобил Ауди А-4, без регистрационни табели, с което е нарушил изискванията основните си длъжностни права и задължения отразени в длъжностната му характеристика- в частта им да следи за недопускане на дисциплинарни нарушения и при констатирането на такива незабавно да докладва на прекия си началник. Съгласно чл. 224, ал. 1 от ЗМВР основанието за налагане на дисциплинарно наказание на служител от МВР е нарушение на служебната дисциплина, а видовете дисциплинарни нарушения са изчерпателно изброени в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. Необходимите задължителни реквизити, които следва да притежава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, са формулирани в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Според разпоредба, дисциплинарното наказание са налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В конкретния случай в заповедта е посочено, че допуснато дисциплинарно нарушение се изразява в това, че на 4.11.2011 г., около 13.30 часа Лазаров не е докладвал писмено за пропуснат през ГКПП-Видин на влизане в страната лек автомобил, без регистрационни номера. Не е конкретизирано кога на Лазаров е станал известен факта за соченото нарушение. Административният акт е издаден и в нарушение на разпоредбите на чл. 229, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или не само да приеме, но и да обсъди писмените му обяснения; при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание не са обсъдени тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Поради всичко изложено оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като я е отменил АССГ е постановил правилно решение при липса на сочените отменителни основания, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и във връзка с направено искане от страна на ответника по касация, на същия следва да бъдат заплатени направените разноски за възнаграждение на един адвокат. Претендираната сума е 450 лева. неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на тази сума, при съпоставянето й с предмета на делото, поради което и на осн. чл. 148, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и 143, ал. 1 от АПК - същата следва да бъде присъдена в пълен размер. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение