Решение № 8285 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15012/2018 г.

Решение № 8285 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15012/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Председателя на Столичен общински съвет (СОС) и на Г. Георгиев от [населено място], чрез процесуалните им представители, против решение № 5252 от 14.08.2018 г. по адм. дело № 389/2016 г. на Административен съд София – град, 36 състав, с което е отменено по жалба на А. Лорант от [населено място] Решение № 303 от 28.05.2015 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен план за регулация за Поземлени имоти (ПИ) с идентификатори № 00357.5300.36 и № 00357.5300.316 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) за създаване на нов УПИ V – 36, 316 – за жилищно строителство, нова улица от о. т. 676 а – 676 б – 676 в – 676 г, кв. 116 а, м. Гниляне, гр. Нови Искър; изменение на план за улична регулация при о. т. 676 а (нова), съобразно приложения проект и одобряване на проект за зплан за застрояване м. Гниляне, гр. Нови Искър, кв. 116 а за УПИ V – 36, 316 съгласно приложен проект и без допуснати намалени отстояния към вътрешно регулационните граници, съседни имоти и/или сгради, включително през улица. Подадени са и частни жалби на А. Лорант от [населено място] и на Председателя на Столичен общински съвет, чрез процесуалните им представители, срещу определение № 6915 от 1.11.2018 г. на АССГ по адм. д. № 389/2916 г., с което решение № 5252 от 14.08.2018 г. е допълнено в частта по разноските като е осъден СОС да заплати на А. Лорант разноски по делото в размер на 3230 лв. В касационните жалби СОС и Г. Георгиев твърдят неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопрозиводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че е неправилен извода на съда за липса на основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ за издаване на заповедта, тъй като е налице съгласие на собствениците на засегнатите имоти за одобряване на плана, а съгласие на г-жа Лорант не е било необходимо, тъй като нейният имот не е засегнат от плана. Касаторът Г. Георгиев твърди и допуснато нарушение с ограничаването му на правото на участие в процеса, тъй като своевременно е поискал да бъде конституиран като заинтересована страна по чл. 218 от ЗУТ, но произнасяне на съда по това му искане и конституирането му е станало едва след провеждане на 11 заседания по делото и изслушване на няколко експертизи. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу решението на СОС. Касаторът СОС претендира юрисконсултско възнаграждение, а касаторът Г. Георгиев претендира разноски за двете инстанции. С частната жалба А. Лорант иска да бъде отменено определението на съда за допълване на решението в частта по разноските, като посочва, че неправилно съдът не е присъдил пълната претендирана сума за адвокатско възнаграждение и вместо претендираните 3623 лв. е присъдил 3223 лв. С частната жалба срещу определението за осъждане за разноски, Председателят на СОС твърди неправилност на определението, тъй като посочва, че адвокатското възнаграждение е било прекомерно и предвид фактическата и павна сложност съдът е следвало да го намали в по – голям размер. Ответникът по касационните жалби А. Лорант изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Претендира разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Частните жалби също са подадени в срока по чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 211 от АПК, от страни адресати на оспореното определение, поради което и те са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, но по съображения различни от изложените в тях. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че е сезиран с допустима жалба от лице, за което е налице правен интерес от оспорване на решението на СОС като непосредствено засегнато от одобрения план по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тъй като имотът обект на ПУП е съседен на имота на жалбоподателката. Приел е за основателни оплакванията на жалбоподателката пред АССГ, че с одобрения ПРЗ се ограничава достъпа до собствения й имот. Приел е, че не съответства на целта на закона да бъде одобрен ПУП само за един имот – процесния – като е посочил, че в случай, че е налице необходимост от урегулиране на имоти, то би следвало да се процедира за всички имоти в кв. 116 а, м. Гниляне. Приел е, че в частта, с която се предвижда изграждане на задънена улица през имоти частна собственост, което налага отчуждаване на части от тях, решението също е незаконосъобразно, тъй като тази тежка форма на засягане на частна собственост следвало да се прилага само в краен случай. Приел е, че решението е издадено от компетентне орган, но при липса на посоченото в него правно основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като не е налице съгласие на всички собственици. Поради това е отменил оспореното решение на СОС. С определение в производство по 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК съдът е допълнил оспореното решение като е приел, че не се е произнесъл по отправената претенция на жалбоподателката за присъждане на разноски. Приел е същата за основателна и доказана, но е изложил мотиви за прекомерност на договореното в полза на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение, като е определил такова като съответно на правната и фактическа сложност на делото в размер на 2000 лв. Поради това е допълнил решението като е осъдил СОС да заплати на А. Лорант сума в размер на 3230 лв. разноски по делото. Решението на Административен съд София – град е недопустимо като постановено по недопустима жалба. Нормата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, на която се е позовал съдът, за да приеме оспорването за допустимо предвижда, че "непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана". В настоящия случай не е налице тази хипотеза, тъй като видно от доказателствата по делото заинтересованата страна Г. Георгиев с нотариален акт № 108, том LXXXIX, д. № 36830 от 28.05.2008 г. на Службата по вписвания е закупил имот пл. № 1041, попадащ в к. л. Б – 15 – 4 – В, представляващ бивша нива № 060012, който имот е именно съседният на имота на жалбоподателката пред АССГ Лорант. Този имот е бил нанесен в кадастралната карта като имот с идентификатор № 00357.5300.36, който граници с имот идентификатор № 00357.5300.29 на А. Лорант. Имот идентификатор № 00357.5300.36, който е предмет на плана за регулация и застрояване и за който ведно с имот идентификатор № 00357.5300.316, също собственост на Георгиев (който обаче не граници с имота на А. Лорант) се установява, че се намира в територия с предназначение – земеделска, но същият е с отреден начин на трайно ползване – за друг вид застрояване. Изводът на съда, че е налице промяна на предназначението на този имот, което би обосновало наличието на предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ за допустимост на оспорването на А. Лорант не са налице. Това е така, тъй като не е налице промяна на предназначението на имота и преди процедирането на оспорения ПУП, същият е бил отреден за друг вид застрояване, а с ПУП също е отреден за жилищно застрояване. Така определения начин на трайно ползване на имота съответства на определените поземлени имоти за жилищни нужди по Приложение № 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Необоснован е изводът на съда, че е налице промяна на предназначението на имота, предмет на плана, което би породило правен интерес у жалбоподателката да оспорва плана. При тези факти следва да се приеме, че жалбоподателката не е непосредствено засегната от предвижданията на плана съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ и не е легитимирана да оспори решението на СОС. С одобрения план за първи път се урегулира ПИ 1041 и № 1048, съответно идентификатори № 00357.5300.36 и № 00357.5300.316 по кадастралната карта като УПИ V – 36, 316, кв. 116 а, и се определя предназначение на урегулирания имот като такъв за жилищно строителство. Такова е и предназначението на имотите като начин на трайно ползване. Това налага заключението, че с оспорения план предназначението на имота не е променено, тъй като не е променен начина на ползване. По отношение на оспореното решение в частта по т. 1, с която е одобрен план за регулация на имотите жалбоподателката не се явява заинтересовано лице, за което е признато право на жалба. По отношение на частите от решението на СОС, с което се одобрява улична регулация и план за застрояване жалбоподателката пред първата инстанция също няма качеството на заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, за което е признато право на оспорване на плана, тъй като с процедираната улична регулация въобще не се засяга имота, върху който тя има собственост, напротив уличната регулация отстои на повече от един имот от нейния. По отношение на одобрения план за застрояване пък не се установяват предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУТ, тъй като не се установява да е предвидено свързано застрояване, промяна в същото или пък намалени отстояния, според приетите по делото СТЕ. Следва за пълнота да се посочи, че изследваните от съда въпроси относно законността на съществуващата сграда в имота на Георгиев, за която е издадено удостоверение за търпимост, са неотносими в настоящото производство, като същите биха били относими при разрешаване на строителство, но не и при одобряването на ПУП. В противоречие със закона са изводите на съда, че е следвало да се изработи регулация за целия кв. 116 а, а не само относно имота на жалбоподателя. Такова изискване в закона няма, а напротив същият допуска по инициатива на заинтересован собственик да се процедира ПУП – ПРЗ и за отделен имот. Правото на собственост и възможността за ползването й биха били ограничени ако се поставят в зависимост волята за урегулиране на собствениците на цял един квартал. Досежно приетото от съда, че с оспорения ПУП се препятства достъпа до имота на жалбоподателката Лорант, същото е в портиворечие със закона. Видно от приложените от самата нея скици, до момента достъпът до нейния имот е осъществяван през имота на Геопгиев или на границата с него без за това да е законно предвидена регулация, прокарване на улица или път, без учредено право на преминаване. По отношение на осигуравянето на достъпа до имотите ЗУТ предвиджа съответни правила, като не са представени доказателства от Лорант, че е спазила същите преминавайки през имота на Георгиев. Гореизложеното налага извод, че с оспорения план предназначението на имота не е променено, тъй като не е променен начина на ползване. Следователно собствениците на съседни имоти, каквато е жалбоподателката пред АССГ, не са непосредствено засегнати от предвижданията на плана и съответно не са легитимирани да го оспорят. Същото се отнася и до частите на плана, с които е одобрена улична регулация и план за застрояване. Оспорването пред първата инстанция в цялост е било недопустимо, а подадената жалба от А. Лорант срещу решение № 303 от 28.05.2015 г. на СОС е следвало да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. Като е достигнал до обратен извод, разгледал е жалбата и се е произнесъл със съдебен акт по същество, АССГ е постановил оспореното решение в противоречие със закона, като е постановил недопустимо решение, което съгласно чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – да бъде прекратено. С оглед изхода на делото, неправилно се явява присъждането на разноски с определението по чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, което следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора Г. Георгиев за присъждане на разноски и за двете инстанции. Затова ответникът пред касационната инстанция и жалбоподателка пред АССГ А. Лорант следва да заплати на Г. Георгиев сума в размер на 905 лв., разноски по делото пред двете инстанции, включващи 5 лв. държавна такса за касационното производство, 300 лв. възнаграждение за процесуално представителство пред касационна инстанция и 600 лв. възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК и във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,