Решение № 15942 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9950/2013 г.

Решение № 15942 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9950/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет гр. Варна чрез неговия процесуален представител срещу решение № 1329/27.05.2013 г. по адм. д. № 4412/2012 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба в писмен отговор чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ответниците срещу решение № 551-6/ по протокол № 10/26, 27.07.2012 г. на касатора, с което е бил одобрен ПУР-план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти- публична собственост на СО "Ваялар", "Траката" и "Горна трака" в частта за имот 4445. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал делото като преписка на административния орган при съобразяване мотивите на решението. Развил е доводи, че отнетата площ от имота е 221 кв. м, което представлява 27,6 %, а за съседните имоти отнетата площ е съответно 14, 24 %. Според заключението на вещото лице има друг, по-икономичен вариант с промяна на радиуса на завоя на улицата, при който отнетите площи ще са за процесния 19,8 %, съответно 18,9 % за съседните имоти, което е сравнително по-равностойно отнемане на площите на засегнатите имоти. Според съда, така е нарушен общият принцип на съразмерност в дейността на административния орган, прогласен в чл. 6 АПК. Така постановеното решение е законосъобразно: Установяванията в хода на съдебното производство сочат, че административният акт в обжалваната му част е издаден в нарушение принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като предвижданията за имотите засягат правата и интересите на собственика в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона, а именно, гарантиране устойчиво развитие на територията на страната и създаване на благоприятни условия за живеене и отдих на населението. При доказаната възможност за по-благоприятен за оспорващите устройствен вариант при прокарването на улица ще се запази както икономичността и целесъобразността на плана с оглед съдържащите се в него предвиждания, така и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. В този смисъл неоснователно е твърдението на касатора в касационната жалба, че вещото лице не се съобразило с цялостната пътна инфраструктура и планирането й в по-широк обем, а само е приело, че негово предложение е технически възможен вариант. При възможността за равностойно отнемане на части от отделни имоти административният орган не е задължен да приеме именно заключението на вещото лице при промяна на предвижданията, а да изготви именно такава промяна, която да удовлетвори изискването за съразмерност, след като има и други, технически възможни варианти. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,