Решение № 1411 от 8.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Комитска, подадена чрез адв. Маджаров, срещу Решение 3204/11.05.2022 г. по адм. дело 6166/2017 г. на Административен съд - София-град (АС - София-град/АССГ). В жалбата се излагат аргументи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необосновано поради неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се уважи предявения иск в пълен размер. Претендира разноски и за двете инстанции. Ответникът - Българска народна банка (БНБ) в писмен отговор, подаден чрез юрк. Драгинова и юрк. Стоянов моли да се остави без уважение подадената касационна жалба, като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез адв. Чернева поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответникът, чрез юрк. Стоянов оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е бил сезиран с искова молба на П. Комитска срещу БНБ за заплащане на обезщетение в размер на 5 679,20 лева за периода от 26.07.2014 г. до 06.11.2014 г., което обезщетение представлява размера на мораторната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания на ищцата за исковия период в размер на 196 хил. лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 08.06.2017 г. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил иска на П. Комитска срещу БНБ. Според решаващият съд видно от доказателствата по делото е установено, че ищцата има сключен с КТБ АД Рамков договор за платежни услуги на физически лица, въз основа на който има сключени два отделни анекса - Анекс с 64670/08.10.2010 г. за преференциален безсрочен депозит в евро, и Анекс 118601/30.09.201З г. за преференциален безсрочен депозит в евро, като и по двата анекса са открити отделни банкови сметки. Видно от данните от писмо 20/07.01.2022 г. на КТБ АД прилаганите лихвени проценти по депозитите на ищцата, съобразно размера на вложената сума, са следните: до 30.06.2014 г. - 7,5% и от 01.07.2014 г. - 2,74 %. Според посоченото писмо, салдата по двата депозита към 20.06.2014 г. са съответно 112 575,72 евро и 61 089,82 евро или общо главници - 173 665,54 евро, в идентични размери са салдата към 30.06.2014 г., към 06.11.2014 г. след като към ФГВБ е изпратена информация за ищцата за подлежащата на изплащане сума - в размер на 196 000 лева, равностойни на 100 000 евро, салдата по сметките на ищцата са съответно 52 892,00 евро и 28706,61 евро или общо 81 598,61 евро. Размерите на салдата по сметките на ищцата в евро, без капитализирани лихви, са идентично посочени и в банково удостоверение от 04.11.2014 г., издадено от КТБ АД. Салдата към посочената дата са съответно 112 575,72 евро и 61 089,82 евро. Приел за безспорно, че на 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с влязло в сила Решение 73 Управителния съвет на БНБ поставя КТБ под особен надзор. На 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия. На 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ. На 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на вземанията започва изплащане на същите, като гарантираният депозит е в размер от 196 000 лв. На 06.11.2014 г., с Решение 138, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, във връзка с чл. 62, буква а и чл. 63, буква в от Регламент (ЕС) 575/2013, чл. 103, ал. 2, т. 25, чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 1 3 от ЗКИ, УС на БНБ отнема издадения лиценз за извършване на банкова дейност на КТБ. Счел, че БНБ се е съобразила с общностното право, конкретизирано от националния законодател в рамките на предоставената от Директивата възможност за свободна преценка, като е издала Решение 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност. Според решаващият съд, с процесните решения УС на БНБ, като не е предоставила достъп до депозита на ищцата в КТБ, не е засегнала правото на собственост на ищцата по чл. 17 от Хартата за основните права на ЕС, тъй като вземането му в първоначалния размер е нараснало и е получил доход. Според приетото от съда ищцата не е доказала, да е претърпяла вреда във вид на пропусната полза поради невъзможността да получи доходи от гарантирания размер на депозитите си през исковия период, и на основание незаконосъобразното бездействие на УС на БНБ да установи неналичност на депозитите на вложителите в КТБ, поради което от 26.07.2014 г. и до 05.11.2014 г., ищцата е търпяла вреди, равни на законната лихва в размер на 5 679,20 лв., претендирана като вреди за посочения период върху гарантирания размер на депозита в размер на 196 000 лв. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. В случая е предявен иск по чл. 204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на фактическо бездействия на ответника да установи наличието на неналични депозити в КТБ, довело до закъснение в изплащането на депозитите от страна на Фонда за гарантиране влоговете в банките. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл.4 ЗОДОВ. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковата претенция е неоснователна и недоказана. Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. Може да се изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на правния субект. Вследствие на вредоносното събитие той обеднява, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД). Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от незаконосъобразния акт, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива имуществени вреди пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната дейност са налице. Приложимият ред за искове за обезщетяване на вреди, причинени на граждани или юридически лица от нарушения на правото на ЕС следва да се разглеждат по реда на АПК, чл. 2в ЗОДОВ. По отношение на процесуалното изискване на чл. 204, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за предварителна отмяна на акта, от който се претендират вреди, обоснован е направения от съда извод, че от т. 143 и т. 146 от решението на СЕС по дело С-571/16 следва, че макар само по себе си това изискване да не противоречи на принципа на ефективност, такова задължение може да затрудни прекомерно получаването на обезщетение за вредите, причинени от нарушение на правото на Съюза, ако на практика няма възможност за такава отмяна. По делото безспорно се установява, че след като БНБ е била уведомена от КТБ за финансовите затруднения и проблемите с ликвидността, е взела решение и е поставила КТБ под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност и е постановила спиране на всички операции и плащания. Така, въпреки че е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по-дълъг период, БНБ не е направила установяването в императивния 5 дневен срок по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, което е щяло да задейства компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата и това е съществено нарушение на чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19 (в този смисъл т. 95 от заключението на ген. адвокат Kokott и т. 115 от решението по С-571/16). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, отговорност за вреди от нарушение на правото на ЕС ще възникне, при наличието на три условия, а именно: предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Приема се, че тези три условия са необходими и достатъчни за възникване в полза на частноправните субекти на право на обезщетение. Правилно, с оглед тълкуване правото на ЕС е заключението на АССГ, за това, че по делото са доказани първите две предпоставки за ангажирането на отговорността на държава-членка за вреди от нарушение на правото на ЕС, а именно: 1. от УС на БНБ е допуснато нарушение на член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 - норма по правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти - вложители в кредитна институция, поради което ищецът в качеството си на вложител, е допустимо да се позове на нарушението срещу БНБ пред съда и да търси отговорност за вреди от нарушението; и второ 2. Нарушението е достатъчно съществено, поради което може да води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата съдебна инстанция счита, че неправилно съдът приема за недоказано наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и липсата на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди. Всяко неизпълнение на парично задължение, е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая, за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директива 94/19/ЕО. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата - чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. За извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи обезщетение за периода на забава - от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си, до момента, в който нарушението е преустановено. В конкретния случай е налице доказана причинена имуществена вреда, която е пряка последица от бездействия на БНБ, поради което следва извод за основателност на претенцията за имуществени вреди. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна, а обжалваното с нея съдебно решение следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото на ответника по делото следва да се присъдят разноски в размер на 750 лева, представляващи разноски и за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,