Решение № 14493 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8387/2013 г.

Решение № 14493 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8387/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валерия Василева Чакърова от гр. София против решение № 1338/26.02.2013 г., постановено по административно дело № 14127/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № СО-РД01/559 от 17.04.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София - град. Наведени са доводи за неправилност на решението, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - необоснованост. Формулирана е и теза за незаконосъобразност на атакувания пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Искането е за отмяна на решението и на заповедта. Ответникът по касация - директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане" (РДСП) София - град, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Стоев, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Софийския градски административен съд по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс (СК) е оспорената от Валерия Василева Чакърова заповед № СО-РД01/559 от 17.04.2012 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане София - град, потвърдена с решение № РД 04-41 от 08.06.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която е разпоредено детето Атанас Валериев Чакъров да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване. Фактическата обстановка по казуса е изяснена правилно. Малолетното дете Атанас Валериев Чакъров, родено на 18.01.2006 г., е син на Валерия Василева Чакърова (която има още пет деца) и неизвестен баща, и скоро след раждането си, на 28.01.2006 г. е било настанено в специализирана институция (като останалите си братя и сестри), в каквато и сега продължава да пребивава. В изготвения по случая социален доклад е отразено, че няма условия за връщане на детето в семейна среда при биологичен родител, не са установени близки и роднини, които желаят и могат да се ангажират с отглеждането му, и в негов интерес е то да бъде отгледано от семейство на осиновители. С писмо от ДСП - Сердика майка му е уведомена лично на 28.03.2012 г., че шестмесечният срок по чл. 93, ал. 2 от СК, в който родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или настаняването му в семейство на близки роднини, е изтекъл, и че следва производство по вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване. Въпреки че в такъв случай осиновяването се извършва без съгласие на родителя, Валерия Чакърова не е подала молба за реинтеграция на сина си (последната такава е подадена от нея през 2009 г., но не е била уважена), като не сочи и причини нещо да й е попречило да го стори своевременно. Впоследствие директорът на РДСП София - град е издал процесната заповед за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване. За да не уважи сезиралата го жалба на Чакърова срещу тази заповед първоинстанционният съд е формулирал извод за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт като издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и с производствените правила. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци. Тезата на касатора за противното не би могло да бъде споделена. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателката за нейната незаконосъобразност. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Правилна е преценката на съда, че разглежданият случай попада в хипотезата на чл. 84, ал. 2 от СК - детето е било настанено в специализирана институция по реда на Закона за закрила на детето, като родителят не е поискал прекратяването на настаняването или промяна на мярката в шестмесечният срок по чл. 93, ал. 2 от СК, считано от настаняването на детето, който срок е преклузивен, без при това да са били налице основателни причини, които да са възпрепятствали майката да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката. Т. е. към момента на издаване на процесната заповед са били налице предпоставките по чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 93, ал. 2 от СК, доколкото при липса на обективни пречки за това няма своевременно подадена молба от родител за реинтеграция на детето, вкл. и такава по чл. 30, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Горното сочи на наличие на всички елементи от фактическия състав, обусловили правомощието да се разпореди нареденото от компетентния административен орган вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на решението и незаконосъобразност на заповедта, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки жалбата срещу последната, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,