Решение № 16069 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8242/2013 г.

Решение № 16069 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8242/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на кмета на Столична община срещу решение № 2876/29.04.2013 г. по административно дело № 630/2013 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № РД-09-08-124/17.12.2012 г. на кмета на Столична община. Подробни съображения се излагат в жалбата. Навеждат се доводи за неправилност на съдебното решение. Иска се неговата отмяна. Прави се възражение за прекомерност на платеното от страна на ответника адвокатско възнаграждение. Ответната страна - Светла Данчова Грозданова, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът дава заключение за правилност на обжалванато решение. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на първоинстанционното производство е заповед № РД-09-08-124/17.12.2012 г. на кмета на Столична община, с която е отменена заповед № РД-09-08-104/28.04.2012 г. за утвърждаване на класирането на участниците в конкурс № 10-СО-2012 г. за учредяване на възмездно и безсрочно право на строеж върху общински имот - УПИ I-138, 139, отреден за комплексно жилищно строителство, обществено обслужване и трафопост" в кв. 16а, м. "Младост 4" с идентификатор 68134.4089.138, район "Младост", за изграждане на едноетажна сграда с обществено-обслужваща функция. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел за установени следните факти: Със заповед № РД-09-08-104/28.09.2012 г. на кмета на Столична община е утвърдено класирането на участниците в конкурс № 10-С-2012 г. за учредяване на безсрочно и възмездно право на строеж върху общински имот УПИ I-138, 139, отреден за "комплексно жилищно строителство, обществено обслужване и трафопост" в кв. 16а, м. "Младост 4". На първо място е класирана жалбоподателката Светла Данчова Грозданова. На 05.12.2012 г. от Дирекция "Правно-нормативно обслужване" е изготвен доклад до заместник - кмета на Столична община, в който е посочено, че при провеждане на конкурса са нарушени принципите на Закона за общинската собственост, което налага отмяна на заповед № РД-09-08-104/28.09.2012 г. на кмета на Столична община на основание чл. 99, т. 1 от АПК. Въз основа на този доклад, кметът на Столична община е издал оспорената заповед № РД-09-08-124/17.12.2012 г., с която на основание чл. 99, т. 1 от АПК и чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА е отменена заповед № РД-09-08-104/28.09.2012 г. на кмета на Столична община и е прекратена процедурата за учредяване на възмездно и безсрочно право на строеж върху общински недвижим имот. С оглед така изложените факти съдът е стигнал до следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена в производство по глава седма от АПК "Възобновяване на производства по издаване на административни актове". Като правно основание за издаването са посочени нормите на чл. 99, т. 1 от АПК и чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА. Посочената от административния орган разпоредба на чл. 44 от ЗМСМА регламентира правомощието на кмета на общината да издава заповеди. Разпоредбата на чл. 99, т. 1 АПК определя възобновяването на производството по издаване на административен акт по чл. 99 от АПК като извънреден способ на контрол, приложим единствено при влезли в сила административни актове. За да е налице влязъл в сила административен акт е необходимо същият да е потвърден при оспорване по административен или съдебен ред, респ. да не е бил оспорен по административен или съдебен ред, но сроковете за оспорване да са изтекли по отношение на всички заинтересовани страни. В конкретния случай съдът е счел, че липсват данни отменената № РД-09-08-104/28.09.2012 г. на кмета на Столична община да е влязла в сила. От страна на ответника не са представени доказателства за датата на съобщаване на тази заповед на нейните адресати, което е възпрепятствало осъществяването на контрол за спазване на преклузивния срок по чл. 102, ал. 1 от АПК, в който е допустимо възобновяването на административното производство на основание чл. 99, т. 1 от АПК. На следващо място, съдът е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед. Това е така, тъй като административният орган не е провел процедурата по глава седма и не е конституирал жалбоподателите като заинтересована страна в производството по възобновяване. Разпоредбата на чл. 103, ал. 1, от АПК императивно установява задължение за административния орган да конституира в производството по възобновяване лицата, придобили права от административния акт. В случая, от отменения акт за жалбоподателя е възникнало правото да придобие възмездно и безсрочно правото на строеж върху общински недвижим имот. Така констатираното нарушение е съществено, тъй като е довело до лишаване на жалбоподателя от участие в производството по възобновяване и от възможността да изрази становище и да представи доказателства. Съдът е приел още, че в оспорената заповед от страна на административния орган липсва посочване на конкретно възприети от него фактически основания, а е налице единствено позоваване на такива, изложени в доклада на Дирекция "Правно нормативно обслужване" Като фактическо основание в доклада е посочено, че класирания на първо място кандидат е посочил цена, която е по-ниска от данъчната оценка на общинския недвижим имот, което противоречи на принципите на Закона за общинската собственост. Липсва посочване на конкретно нарушените правни норми и принципи. Хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК, посочена от административния орган като основание за издаване на оспорената заповед поставя като условие за възобновяване на административното производство съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност на отменяния административен акт. В случая според съдебния състав, непосочването на конкретно нарушените правни норми и принципи на Закона за собствеността при издаване на отменената № РД-09-08-104/28.09.2012 г. на кмета на Столична община не е позволило да бъде извършена от страна на съда преценката за наличието на хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК, тъй като не може да прецени дали счетените за нарушени правни норми и принципи съставляват съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност на отменяния административен акт. Липсата на конкретно изложени фактически и правни основания за издаване на оспорения административен акт, както в самия акт, така и в документите, въз основа на които той е издаден, съставлява съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Това е така, тъй като неизлагането на фактическите и правните основания за издаването на административния акт е възпрепятствало осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. Това е поставило съда в невъзможност да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения административен отказ и съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. В заключение съдът е стигнал до извод, че оспорената заповед № РД-09-08-124/17.12.2012 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 99, т. 1 от АПК и чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА е отменена заповед № РД-09-08-104/28.09.2012 г. на кмета на Столична община е немотивирана и издадена при съществени нарушения на административно производствените правила и при противоречие с материалния закон, което обуславя извод за нейната незаконосъобразност и налага отмяната й от съда. Решението е правилно като краен резултат, но поради съображения, различни от изложените в него. Пред настоящата инстанция са представени доказателства за връчване на заповед № РД-09-08-104/28.09.2012 г. на Светла Грозданова, от които може да се направи извод, че оспорената пред първата инстанция заповед е издадена при спазване на срока по чл. 102, ал. 1 АПК. Неправилен е и извода на АССГ, че обжалваната заповед е немотивирана. От доклад на Дирекция "Правно нормативно обслужване" от 05.12.2012 г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед, се установява, че се касае за нарушение, изразяващо се в определяне на пазарна цена за учредяване на право на строеж, която е по-ниска от данъчната оценка на имота т. е. касае се за нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗОС, съгласно която разпоредителни сделки с имоти или вещни права върху имоти- общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. От изложените в доклада мотиви става ясно в какво се изразява конкретното нарушение. По делото е установено безспорно, че действително предложената от спечелилия конкурса цена е 30 001 лв., която е по-ниска от данъчната оценка на имота - 38 000 лева. Т. е. в случая би могло да се стигне до нарушение на чл. 41, ал. 1 ЗОС, но само ако договорът бъде сключен при цена 30 001 лв. По делото не се спори, че кметът е компетентен да издаде заповед по чл. 99, т. 1 АПК, както и да прекрати конкурсната процедура/ арг. от чл. 46, ал. 1, т. 2, чл. 47, ал. 1, т. 1, чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси на Столичен общински съвет /Наредбата/. Спорните по делото въпроси са: 1.дали допуснатото при конкурсната процедура нарушение е съществено или не т. е. била ли е налице хипотезата на чл. 99т. 1 АПК за възобновяване на административното производство, и 2. дали в конкретния случай са били налице предпоставките, посочени в Наредбата за прекратяване на конкурсната процедура. Действително разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗОС предвижда забрана за извършване на разпоредителни сделки с имоти или с вещни права - общинска собственост по пазарни цени, по-ниски от данъчните оценки на имотите. Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Наредбата за общинската собственост на СОС предвижда, че когато пазарната цена, определена от СОС е по-ниска от данъчната оценка, сделката се сключва по данъчната оценка, без последващо решение. Цитираната разпоредба от Наредбата за общинската собственост представлява една гаранция за недопускане на нарушения на чл. 41, ал. 1 ЗОС. Анализът на нормата води до извод, че при всички случаи, когато е определена цена, по-ниска от данъчната оценка на имота, разпоредителната сделка се сключва по данъчната оценка и за това не е необходимо друго решение на ОбС. Ето защо вместо да издава обжалваната заповед, кметът на Столична община е следвало да сключи договора с лицето, спечелило конкурс по данъчната оценка на имота, още повече, че същото лице е изявило готовност да стори това. Ако това лице откаже да сключи договор по данъчната цена на имота, то тогава кметът има правомощие да предложи сключване на договор с класирания на второ място участник или да прекрати процедурата - чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси. Доколкото разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Наредбата за общинската собственост задължава кмета на Столична община да сключи договора по данъчната оценка на имота/ когато предложената от спечелилия конкурса цена е по-ниска от данъчната оценка/, то ако същият сключи сделката по данъчната оценка на имота, то няма да се стигне до нарушение на чл. 41, ал. 1 ЗОС и следователно няма да е налице хипотезата по чл. 99, т. 1 АПК. Т. е допуснатото по време на конкурсната процедура нарушение/ определянето на цена по-ниска от данъчната/ не е съществено, тъй като може да бъде санирано чрез прилагане на чл. 38, ал. 3 от наредбата за общинската собственост. Гореизложеното обоснова извод, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 99, т. 1 АПК. В конкретния случай не са били налице и основанията за прекратяване на конкурсната процедура, посочени в чл. 46, ал. 1, т. 2; чл. 47, ал. 1, т. 1; чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 предвижда възможност за прекратяване на процедурата, ако класираният на първо място участник откаже да подпише договора или в едноседмичен срок след писмена покана по чл. 45 не се яви и не подпише договор. Според чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредбата при неподадени оферти конкурсът се прекратява със заповед на кмета на Столична община. А според чл. 48, ал. 1 от Наредбата, ако след започване на конкурса няма допуснати до участие кандидати - прилага се чл. 47, ал. 1, т. 1. А по силата на чл. 48, ал. 3 от същата наредба ако офертите на допуснатите кандидати не отговарят на предварително обявените условия в конкурсната документация, комисията предлага на съответния кмет да издаде заповед за прекратяване на конкурса. Т. е едва ако спечелилият конкурса откаже да сключи договор по данъчна оценка на имота, то тогава кметът може да прекрати конкурсната процедура. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, не е било налице нито едно от условията за прекратяване на конкурсната процедура. Ето защо заповедта на кмета и в частта, с която се прекратява конкурсната процедурата е постановена в нарушение на материалния закон. Изложеното по-горе води до извода, че заповедта на кмета на Столична община е незаконосъобразна. Ето защо като е отменил обжалваната заповед, предмет на първоинстанционното производство, АССГ е постановил решението си в съответствие с материалния закон. С оглед гореизложеното, обжалваният съдебен акт не страда от сочените в касационната жалба пороци и като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото и при наличие на своевременно направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, настоящата инстанция намира, че платеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото е прекомерно. Ето защо на Светла Данчова Грозданова следва да се присъдят съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, а именно в размер на 300 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение