Решение № 15202 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2016 г.

Решение № 15202 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2016 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция "Национална сигурност" - В. Т. (ТДНС), чрез процесуалния му представител Б. Г. - служител с юридическо образование, експерт в САД "Правно-нормативна дейност", против решение № 156 от 14.05.2016 г., постановено по адм. дело № 812/2015 г., с което е отменено искане № ВТ-31-2196 от 19.10.2015 г. на директора на ТДНС - В. Т., издадено на основание чл. 129 от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС). В касационната жалба са развити подробни доводи за недопустимост на оспореното решение, алтернативно за неговата неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението като недопустимо, алтернативно отмяната му като неправилно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Спектър" АД, гр. С., ул. "К." ..№... А, чрез пълномощника си адв. П. К., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касацонната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, което е неблагоприятно за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради скоето е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - В. Т. е образувано по жалба, подадена от "Спектър" АД, гр. С., против писмо № ВТ-31-2196 от 19.10.2015 г. на директора на ТДНС - В. Т., в което е обективирано искане за предоставяне на данни за всички физически лица и фирми, адресно регистрирани и/или със седалище на територията на обл. В. Т., подали заявления за издаване на електронен подпис, както и данни за лицата, които физически са ги получили за периода от 01.01.2015 г. до момента на изготвяне на справката, както след изготвяне на справката по т. 1, ежемесечно да бъде предоставяна справка за всички физически лица и фирми, адресно регистрирани и/или със седалище на територията на обл. В. Т., които през съответния месец са подали заявления за издаване на електронен подпис, както и данни за лицата, които физически са ги получили. В писмото е посочено, че информацията се иска във връзка с изпълнение на правомощията на ТДНС по чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС и на основание чл. 129 от ЗДАНС. От събраните по делото доказателства, които е обсъдил, съдът правилно е приел за установено, че жалбоподателят е доставчик на удостоверителни услуги за универсален електронен подпис, регистриран в Комисията за регулиране на съобщенията - удостоверение № 4 от 23.03.2006 г., както и че е регистриран администратор на лични данни, регистриран в Комисията за защита на личните данни с № 393. Представен е Наръчник на потребителя при предоставяне на удостоверителни услуги и декларация-образец, подписвана от потребителите на услугите, от която е видно, че в същата се попълват лични данни за име, ЕГН, номер на лична карта, адрес. П. приетото от фактическа страна не се спори. По отношение допустимостта на жалбата, съдът се е съобразил с дадените с определение № 3835/04.04.2016 г., постановено по адм. дело № 3340/2016 г. указания на ВАС, че подадената жалба е процесуално допустима, като оспореното писмо обективира волеизявление на административен орган, пораждащо задължение за адреса и има характеристиките на индивидуален административен акт. По същество, съдът е приел, че жалбата е основателна и оспорения акт е незаконосъобразен. На първо място, съдът е посочил, че актът не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в него не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Само посочването на правната норма за издаване не е достатъчно, за да се направи извод за необходимостта от предоставяне на исканата информация, липсват мотиви относно необходимостта да се иска информация за всички потребителите, която да се обновява ежемесечно, като мотивите не могат да бъдат заместени от съждения от страна на съда или страните в процеса, в хода на съдебното производство. Липсата на фактически и правни обстоятелства пречи и на адресата на акта да защити правата си, прави невъзможна и съдебната проверка за законосъобразност. Не е налице, какъвто и да е друг документ, предхождащ издаването на акта, от който могат да бъдат извлечени фактическите и правни основания за издаването му. На следващо място, съдът е приел, че при издаване на акта са нарушени и административно производствените правила, тъй като не са спазени нормите на чл. 26, ал. 1 от АПК, както и на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 и чл. 35 от АПК, тъй като адресата на акта не е уведомен за започвалото производство, не е имал възможност да вземе становище, да възрази, да представи доказателства, което е съществено нарушение на правото му на защита и на процедурата. Съдът е приел, че е налице и нарушение на материалния закон при издаване на акта, тъй като изисканата информация представлява лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД и § 1, т. 2 от ДР на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В искането е обективирано задължение за предоставяне на информацията без ограничение във времето, което е нарушение на забраните в Директива 95/46 и Директива 1993/93. Подобно искане обезмисля предвидената отговорност на доставчика на удостоверителни услуги и разклаща сигурността в обществените отношения, свързани с тяхната доставка. Неограничения брой субекти, за които се търси информация и неограничения срок изключва вероятността искането да е по повод конкретно разследване, каквото не се и твърди. Сочените в искането норми не дават яснота по целите на обработването на информацията и обективно надхвърлят същите. Правилата на Директива 95/46/ЕС не допускат възможност за допълнителна обработка на информация неограничено във времето, каквото се търси с акта, поради което същият е незаконосъобразен. По тези съображения оспореният акт е отменен. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на постановеното решение на първоинстанционния съд. Спорът относно допустимостта е решен с постановяването на определение № 3835/04.04.2016 г., постановено по адм. дело № 3340/2016 г. по описа на ВАС. В определението, тричленен състав на ВАС се е произнесъл по характера на акта, като е приел, че същият е индивидуален административен акт - оспореното искане обективира волеизявление на овластен от закона орган, по смисъла на чл. 21, ал. 1, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на АПК, като с него се засягат права и законни интереси, поради което подлежи на обжалване при приложимост на общата клауза за обжалваемост по чл. 120 от Конституцията на Р. Б.. Неоснователен е и доводът в касационната жалба за незаконосъобразност на извода на съда за неспазване на изискванията за форма на акта - липса на посочване на фактически и правни основания за издаването му. Твърдението в касационната жалба, че в писмото е посочено правното основание за издаването му - чл. 129 от ЗДАНС и фактическото основание - чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС не може да бъде споделено. В нормата на чл. 129, ал. 1 от ЗДАНС е разписано общо задължение на посочените субекти - държавни органи, организации, юридически лица и граждани да оказват съдействие на органите на агенцията при изпълнение на възложените им със закон правомощия. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗДАНС държавните органи и юридическите лица са длъжни незабавно да предоставят на агенцията всяка постъпила или придобита от тях информация, свързана с възложените със закон правомощия на агенцията. Нормата на чл. 129, ал. 3 от ЗДАНС дава правомощие на органите на агенцията да изискват от органите и лицата по ал. 1 информация, която е свързана с изпълнението на възложените им правомощия. Общото посочване на чл. 129 от ЗДАНС не дава яснота относно изпълнението на кое конкретно правомощие на агенцията се иска информация. Нормата, регламентираща тези общо разписани правомощия и задължения на субектите, които са посочени в същата, не могат да заместят необходимостта в акта да бъдат посочени конкретното правомощие, право или друг юридически факт, произтичащ или подведен под съответната правна норма, които обосновават вменяване на задължението на посочения в писмото адресат. Също така общо е посочването и на текста на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗДАНС - дейност за защита на визираните в нормата ценности, в случая свързани с опасност за икономическата и финансова сигурност на държавата. В касационната жалба отново са повторени всички дейности и функции, които ДАНС извършва, но отново липсва конкретност относно конкретното искане, при липсата на която както адресатът е лишен от възможност да защити правата си като приеме, че то не е относимо към соченото правомощие, също така се препятства и проверката за законосъобразност, както правилно е приел съда, дали исканата информация е свързана с някое конкретно правомощие, разработка и т. н. или не е, което би го направило неправомерна заявено. Правомощията на Агенцията не са предмет на спор, но същите следва да бъдат упражнявани в съответствие със законовите норми, регулиращи съответната дейност, а не да й предоставят безконтролно право да очаква и изисква всякакво съдействие, в това число и обработване на лични данни, без ограничение на лицата и във времето. При липсата на посочване на фактическото основание, в случая не би могъл да бъде изграден извод дали е допустимо обработването, с оглед посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД условия. Освен това тази преценка не би могла да бъде изградена, тъй като в искането се търсят данни за неограничен брой физически лица и за неограничен във времето период. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че ако в искането се посочат конкретни фактически основания това ще компрометира действията на органите, насочени към разкриване, противодействие и предотвратяване на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност. Напълно неясно е как действията на органите, насочени към разкриване, противодействие и предотвратяване на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност, в частност с икономическата и финансовата сигурност, могат да бъдат свързани с неограничения кръг от физически лица, чиито данни се изискват за неограничен период от време. Неоснователно е възражението, че е неправилен извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на акта. Възражението се базира на довода, че писмото няма характеристиките на индивидуален административен акт, поради което за него не са приложими нормите на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и 3 и чл. 35 от АПК. Върховният административен съд, както се посочи, се е произнесъл по характера на акта, приемайки че представлява индивидуален административен акт, поради което правилно съдът е обсъдил в мотивите си и спазването на административнопроизводствените правила при издаването му и правилно е приел нарушение на цитираните текстове от АПК. Задълженият с акта субект не е имал възможност да изрази становище или да възрази в производство, за което не е уведомен и не е участвал. Настоящият състав не споделя доводите за допуснато нарушение на материалния закон от първоинстанционният съд. Приемайки, че с акта са нарушени нормите на ЗЗЛД и Директива 95/46/ЕС, съдът е постановил правилно решение. В касационната жалба се сочи, че съгласно чл. 43, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, заглавие изм. ДВ, бр. 75/2017 г. - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги), в редакцията на текста, действаща към момента на издаване на акта, защитата на личните данни, събирани от доставчиците на удостоверителни услуги, за нуждите на извършваната от тях дейност и защитата на водените регистри, се уреждат със закон, а съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗЕДЕП (загл. изм.) личните данни не могат да се използват за цели, различни от посочените в ал. 3, освен с изричното съгласие на лицето, за което се отнасят или ако това е позволено със закон. Според касатора, нормата на чл. 129 от ЗДАНС "позволява със закон" предоставяне на търсената информация. Както е посочено в нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗЕДЕП (загл. изм.) защитата на личните данни е уредена със закон. Този специален закон е Закона за защита на личните данни, именно със нормите на който съдът е преценявал съответствието на акта. Отново следва да се посочи, че няма спор, че търсена информация е допустимо да бъде предоставена при наличие на условията на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, при спазване и на изискванията на чл. 2 от ЗЗЛД, но при ясно по предметен обхват и правно основание искане. Не издържа проверката за законосъобразност искане насочено към неограничен кръг лица и неограничен във времето период. Всички съображения по приложението на ЗЗЛД, Директива 95/46/ЕС, изложени в касационната жалба са по принцип верни, но същите е следвало да бъдат посочени като правно основание и конкретно фактическо основание към момента на издаване на акта, а не едва понастоящем в касационното производство. Правилно, обосновано и в съответствие със закона, първоинстанционният съд е постановил отмяна на оспорения акт. Решението следва да бъде оставено в сила в тази част. Същото следва да бъде отменено в частта, с която ТДНС - В. Т. е осъдена да заплати по сметка на АС - В. Т. сумата от 50 лв., представляваща дължимата държавна такса. Основателно е възражението в касационната жалба, че носител на задължението за разноски е юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал отменения административен акт. В случая това е ДАНС, която следва да бъде осъдена да заплати сумата от 50 лв. за държавна такса по сметка на АС - В. Т.. Въпрос на процесуална икономия е приетото от съда да осъди ответника да заплати държавната такса, дължима от жалбоподателя, която поради пропуск не е внесена към момента на образуване на делото, вместо да осъди жалбоподателя да я заплати, съответно с оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК да присъди същата сума като разноски в негова полза, като осъди органа. Възраженето в този смисъл в касационната жалба е неоснователно. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед изхода на делото. Същите възлизат на сумата от 300 лв., разноски за адвокатско възнаграждение, реално внесени, видно от представения договор за правна помощ и съдействие № 756508 от 07.11.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,