Решение № 8741 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13545/2012 г.

Решение № 8741 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13545/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Петър Костов Василев от гр. Ботевград, против Решение № 618/30.07.2012 г., постановено по а. д. № 503/2012 г. по описа на Административен съд София - област (АССО). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССО е отхвърлил като неоснователна жалбата на Василев против Заповед за задържане на лице р. № 393/13.06.2012 г. на полицай ОООР - РУП - Ботевград. Недоволен от решението, Василев го обжалва. Счита, че то е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и е необосновано. Моли отмяната му. Претендира за направените от него разноски по делото в двете съдебни инстанции. Ответната страна - Христослав Стоянов Христов - полицай "ОООР", при Районно управление "Полиция" (РУП), Ботевград, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от страна на АСП. Тя фактически не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда и интерпретацията на фактическите обстоятелства, установени по делото. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Установено е, че на 13.06.2012 г., в около 20,40 часа, близо да кафене "Орхание" в гр. Ботевград, касаторът Василев е управлявал лек автомобил по начин, при който е създавал шум значително по-силен от нормалния. По този повод полицай Иван Иванов е поискал да провери личните му и документите за собственост на автомобила. Василев избягал с колата от проверката, като по този начин я осуетил. Малко по-късно, заедно с баща си и свой приятел, се върнал на същото място. Започнал спор, прераснал в сбиване с лицето Константин Лазаров - собственик на кафенето. За управлението на колата без документи и бягството от мястото на проверка, полицейските органи съставили Акт за установяване на административно нарушение бланков № 238814/13.06.2012 г. на касатора, връчен му по-късно същия ден. При така установеното, изводите на първоинстанционния съд за наличие на данни за извършване на престъпление и съответно - фактически основания за издаване на обжалваната Заповед за задържане на лице р. № 393/13.06.2012 г., се явяват обосновани и законосъобразни. Доводът на Василев за необоснованост на решението на АССО е деклариран, но неконкретизиран, поради което се явява и непроверим. В касационната жалба и представените пред ВАС "Писмени бележки" от процесуалния представител на касатора не е посочено кой фактически извод на съда на кое точно доказателство, събрано по делото, не съответства, поради което ВАС е лишен от процесуалната възможност да го разгледа, обсъди и се произнесе по основателността му. Данни за необоснованост на решението не се установяват при служебната му проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК. Неоснователен е и доводът за допуснати нарушения на материалния закон. Той е изложен в няколко насоки: липса на данни за компетентност на лицето, издало обжалваната заповед; неконкретизиране по коя хипотеза на чл. 325 е извършеното от касатора деяние; неуведомяване и неразясняване подробно на правата на Василев при задържането му. Той също е неоснователен. По делото са налице достатъчно данни, установяващи длъжността, изпълнявана от съставителя на обжалваната Заповед и неговата компетентност за издаване на актове от посочения тип. На първо място това е видно от приложените по делото: Седмичен график на служителите от ОООР при РУП, Ботевград за периода 11 - 17.06.2012 г. (л. 28), Ежедневната ведомост на личния състав от ОООР - КАТ за 13.06.2012 г. (л. 29) и Справка р. № 11073/12.07.2012 г. (л. 32), изготвена от специалист в "Човешки ресурси" при ОДМВР София. Относно изложените в Писмените бележки" доводи, че пол. Христослав Христов не е категорията "полицейски органи" по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР ВАС съобразявайки текста на посочената норма, включваща в тази категория органите на Главна дирекция "Национална полиция" и на чл. 74 и чл. 75, ал. 1, т. 9 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), стига до извод за неоснователност на довода. Посочените в нормите дейности по "опазване на обществения ред" естествено се изпълняват от звената "Охрана и опазване на обществения ред", в което, съгл. цитираната "Справка" е включен и служи и пол. Христов. Неоснователен е и втория довод за нарушение на закона - липса на конкретизация на престъплението по чл. 325 от НК. Такова за целите на издаване на законосъобразна заповед по реда и на основанията на чл. 63 от ЗМВР не е необходимо. Както правилно е посочил съставът на АССО, за да се приложи принудителната административна мярка (ПАМ) по чл. 63 от ЗМВР, е необходимо и достатъчно да са налице само данни за извършено от задържаното лице престъпление, не и доказателства за такова. При това, не е сред задълженията на полицейския орган да квалифицира детайлно поведението на задържания. Това е правомощие и задължение на разследващите полицаи и Прокуратурата. На база на анализ на всички събрани по делото доказателства, АССО обосновано е стигнал до извод, че в случая са били налице достатъчно данни, за да се наложи ПАМ по реда и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Неоснователен е и доводът, че АССО не е отчел липсата на подробно запознаване и разясняване текста и съдържанието на посочените в жалбата и писмените бележки норми от ЗМВР. Същите са посочени в текста на бланката на заповедта и са били разяснени на Василев. Това е видно от положения от него подпис върху самата заповед и Декларацията, попълнена лично от него, по-специално т. 9 от нея (л. 26). Тези обстоятелства са обсъдени в решението на съда. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на полицейския орган е направил искане до ВАС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на съда, то се явява основателно. Следва да основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден Василев да заплати сумата 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение в полза на РУП, Ботевград. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и съответства на материалния закон. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС