Решение № 6071 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3290/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. И. Т., подадена чрез пълномощника адв. И. Илиев срещу решение 2862 от 29.01.2025 г., постановено по адм. дело 7521/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост въз основа на което се иска отмяна на същия и постановяване на друго решение, с което да се отмени мълчаливия отказ на административния орган. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба. Излага съображения, че на касатора се дължи обезщетението, тъй като е доказал, че е собственик на имота. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Столична община, чрез юрк.Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на Т. И. Т. срещу отказ, обективиран в писмо изх. СОА24-ГР94-2913-/2/ от 28.06.2024 г. на кмета на Столична община, с което изрично се отказва изплащане на парично обезщетение за отчуждаване на части от недвижим имот, по искане с рег.СОА24-ГР94-2913/1/ от 10.06.2024 г. Въз основа на представените по делото доказателства административния съд е установил, че по реда на глава III от ЗОС със съответната заповед процесния поземлен имот е отчужден от собственика ГД ..Билдинг Б" ЕООД срещу парично обезщетение в размер на 30 387,32 лв. Така постановеният административен акт е обжалван по съдебен ред. като с влязло в сила Решение 2099/ 29.03.2022 г. по адм. дело 12808/ 2021 г. по описа на Административен съд - София град, заповедта е изменена единствено в частта относно определеното парично обезщетение, което е увеличено на 95 481.58лв. В Столична община е постъпила молба per. индекс СОА22-ТД26- 4879/06.04.2022 г. от дружеството ..Билдинг" Б ЕООД, препратена по компетентност на дирекция ..Инвестиционно отчуждаване", регистрирано под индекс СИС22- ГР94-115/07.04.2022 г._ с което е поискано полагащото се на дружеството равностойно парично обезщетение, съгласно влязлото в сила съдебно решение, да бъде изплатено по приложена банкова сметка на лицето А. М. Т.. С писмо изх. СИС22-ГР94-115/1/03.05.2022 г. на главния архитект на CO е постановен отказ да бъде изплатено определеното парично обезщетение на лице, различно от собственика на имота. На 05.05.2022 г., на основание Заповед СОА21-РД40-161 /18.11.2021 г. на кмета на Столична община, определеното с нея парично обезщетение от 95 481.58 лв. е преведено по банкова сметка на Столична община. С peг. индекс С0А24-ГР94-2913/1/10.06.2024 г. в Столична община е постъпило, препратено по компетентност на дирекция Инвестиционно отчуждаване с вх. СИС22- ГР94-115/3/10.06.2024 г искане от Т. И. Т., с правно основание чл.32. ал.1.т.1 от ЗОС, в качеството му на ипотекарен кредитор да му бъде изплатено определеното обезщетение за отчуждения поземлен имот. С обжалваното писмо Т. е уведомен, че след направена служебна справка в Служба по вписванията - София по партида на имота е установено, че по отношение на него има вписани множество вещни тежести, поради което не може да се направи еднозначно и обосновано предположение кому принадлежи правото върху паричното обезщетение. Посочено е. че за приложението на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗОС следва да се установи по безспорен начин качеството ипотекарен кредитор, а именно по съдебен ред съобразно чл. 29, ал 2 от ЗОС. Въз основа на установените факти по делото и съпоставяйки ги с относимите правни разпоредби съдът е обосновал извода, че постановеният отказ е законосъобразен в хипотезите на чл.29, ал.2 от ЗОбС - спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение, предвид установените две вписани договорни ипотеки от 2017 г. и 2018 г., които в последствие са подновени и единадесет наложени възбрани на имота от 19.11.2010 г. до 09.07.2021 г. Съдът правилно е констатирал, че по делото липсват данни, собственикът на имота Билдинг Б" ЕООД да е изразил изрично съгласието си да се осъществи процедурата по чл. 32 ЗОС и определеното обезщетение да послужи за удовлетворение на ипотекарния му кредитор - Т. И. Т.. Установено е също, че в Столична община е постъпила молба peг. индекс СОА22-ТД26-4879/06.04.2022 г. от дружеството- собственик на имота Билдинг Б" ЕООД, препратена по компетентност на дирекция Инвестиционно отчуждаване", регистрирано под индекс СИС22-ГР94-115/ 07.04.2022 г с която е поискано полагащото се на дружеството равностойно парично обезщетение, съгласно влязлото в сила съдебно решение да бъде изплатено по приложена банкова сметка на лицето А. М. Т.. Поради това правилно е прието, че предвид императивният характер на възложените със закона задължения на административния орган изключва възможността Столична община служебно, само въз основа на извършена справката в Службата по вписванията, да изплати сумите по сметка на ипотекарния кредитор, тай като такова действие не може да се извърши от CO без участие и съдействие от страна на длъжника, доколкото касае установяване на коректен и актуален размер на паричното му задължение. С тези мотиви административният съд е постановил оспореното пред настоящата инстанция решение. Така постановеното решение е правилно. Настоящия състав на Върховния административен съд намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материално-правни норми. Първоинстанционният съд е установил фактите по делото, подробно е обсъдил представените по делото доказателства, подвел е установеното под относимите нормативни разпоредби, изложил е подробни мотиви, въз основа на които е приел, че за административния орган не са съществували фактически и правни основания за изплати на Т. И. Т. претендираното обезщетение, а тъкмо обратното- съдът следва да прецени дали са налице предвидените в разпоредбата кумулативно свързани предпоставки за прилагането й, които са обсъдени по горе, поради което се обосновава извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Съгласно чл.142, ал.1 АПК Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което е неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че впоследствие по силата на проведена публична продан вече е станал собственик на процесния имот, който е отчужден от общината и става собственик по силата на Постановление за възлагане участие на съдебен изпълнител. При отсъствието на поддържаните касационни основания за отмяна, решението на административния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на 240 рева и следва да му бъдат заплатени от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение