Решение № 9426 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2711/2020 г.

Решение № 9426 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2711/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) срещу решение № 78 от 10.01.2020 г. по адм. дело № 3255/2018 на Административен съд– Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-195 от 05.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-571 от 8.08.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявлението на В. Бешков за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - вх. 2113-15-1472/17.04.2018 г. при условията на чл. 69б от КСО, и са присъдени разноски. В касационната жалба са наведи оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая нормата на т. 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) е неприложима. По подробно изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника по касационната жалба разноски. Ответникът – В. Бешков чрез пълномощника си адвокат Т. Божинов, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение № 78 от 10.01.2020 г. по адм. дело № 3255/2018 Административен съд– Пловдив е отменил решение № 2153-15-195 от 5.10.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-571 от 8.08.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявлението на В. Бешков за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - вх. 2113-15-1472/17.04.2018 г. при условията на чл. 69"б" от КСО. С посоченото разпореждане е отказано отпускане на В. Бешков на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69"б", ал. 1-2 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 10 години осигурителен стаж, положен при условията на първа категория труд или 15 осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. 2113-15-1472/17.04.2018 г. В. Бешков е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ при условията на чл. 69"б" от КСО, като към заявлението представил документи по чл. 2 от НПОС, както следва: трудова книжка № 3021/15.05.1986 г., удостоверение № 2568/28.04.2016 г. от Държавна агенция "Архиви", Дирекция "ДВИА" гр. Велико Търново и военна книжка № 043932. В хода на административното производство с вх. № 2112-15-1472#5/6.06.2018 г. е представил и удостоверение обр. УП 3 № Р220-665 от 1.06.2018 г., издадено от "Авионамс" АД Пловдив. В административното производство с вх. № 1012-15-223/5.09.2018 г. са представени заповед на директора на МРЗ "Георги Димитров"- Пловдив от 1989 г. и заповед № 500/23.05.1997 г. на директора на МРЗ "Георги Димитров" - Пловдив, съгласно които на Бешков е възложено заедно с длъжността "технолог" да изпълнява и функциите на "контрольор на производствени операции". Представени са допълнителни споразумения № 20/29.10.1998 г. и № 101/9.10.2001 г. към основен трудов договор сключен между "Терем" ЕАД – клон Пловдив и инж. Бешков. Съгласно представените документи административният орган за периода от 3.10.1978 г. до 17.04.2018 г. е зачел осигурителен стаж от трета категория труд с обща продължителност от ЗЗ години, 06 месеца и 16 дни. С разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-571 от 8.08.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69"б", ал. 1-2 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 10 години осигурителен стаж, положен при условията на първа категория труд или 15 осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд. С решение № 2153-15-195 от 5.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив разпореждането е потвърдено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че основният спорен въпрос е свързан със зачитането на осигурителния стаж на Бешков за времето от 15.05.1986 г. до 31.12.1991 г. и от 1.01.1992 г. до 16.04.2018 г. когато е полагал труд на длъжности "технолог" и "контрольор на производствени операции" в "Авионамс" АД Пловдив. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза по поставени от Бешков въпроси. На поставен въпрос в експертизата е отговорено, че вредните въздействия на работната среда върху лица при изпълняване на длъжностните задължения на технолога по ремонта, организатора на производство и контрольора по качеството са различни поради различните отговорности и задължения относно протичането на ремонтната дейност, но в същото време е констатирал, че на Бешков е изплащане допълнително възнаграждение за работа в специфични /оказващи вредно въздействие /условия на труд, в съответствие с Наредбата за комплексна оценка условията на труд. Осигурителният стаж за периода от 15.05.1986 г. до 31.12.1999 г. е оформен в Удостоверение 2568/28.04.2016 г., издадено от Дирекция "ДВИА" гр. Велико Търново и в Обр. УП 3 № Р220-665/1.06.2018 г., издадено от "Авионамс" АД Пловдив. Видно от първото удостоверение за периода от 15.05.1986 г. до 31.12.1991 г. Бешков е работил като "Технолог" в цех "А1" на самолетен завод МРЗ "Г. Димитров" Пловдив. От второто удостоверение е видно, че осигурителния стаж за периода от 1.01.1992 г. до 31.12.1999 г. е положен на длъжност "технолог". Няма спор между страните относно фактическата обстановка посочена в оспореното решение, в което са възпроизведени данни от обяснителна записка, намираща се на съхраняван в архива на осигурителя - Паспорт на завод МРЗ "Георги Димитров" с инвентарен номер 2648 а именно: "Основното производство в завода е ремонт на самолети и двигатели, като ремонта на самолети се извършва от основен цех /цех "А", организиран на територията на с. Граф Игнатиево и втори основен цех /цех "Б"/ за ремонт на двигатели на територията на Пловдив. Ремонтен участък "Б-1" - извършва разглобяване на двигателите, дефектация и ремонт. Отделните агрегати /изделия/ от горивната, маслената и електро системи подава за ремонт на участък "Б-2". Участъкът подава отремонтираните детайли в участък "Б-3" за общо сглобяване. Получава от участък "Б-3" двигатели след остатъчно изпитание за контролно разглобяване и контролен ремонт. Участъка предава детайли за възстановяване в участък "ЗП", след което получава обратно". Така посочения предмет на дейност на МРЗ "Георги Димитров" се потвърждава и раздел "Констатации" от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. На основание т. 53"б" ПКТП (отм.); от втора категория труд при пенсиониране е труда на инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства. Сред посочените длъжности е и тази на Бешков- "инженерно-технически състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства; инженерно-технически кадри и обслужващия въздухоплавателните средства персонал със самолетообслужваща техника и перонна механизация". С разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.); ; трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях. Правилно първоинстационният съд е приел, че военната авиация е специализирана такава и по делото е установено, че Бешков е участвал пряко в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства. Полагал е труд на длъжностите "технолог" и "контрольор на производствени операции" в "Авионамс" АД Пловдив, а технологът е този, който "знае как" и какви конкретни дейности следва да се извършат за да се осъществи един технологичен процес. В пряка връзка с осъществяването на тази му конкретна трудова функция на Бешков е било възложено и пряко да контролира производствените операции, което обстоятелство несъмнено изяснява спорния по делото въпрос. Приложените доказателства потвърждават този извод. Правилен е изводът, че за заеманите длъжности "технолог" и "контрольор на производствени операции" в обособено производство за ремонт на самолети /ОПРС/ предполага работа с вредни за здравето материали. Съобразявайки характерът и условията, при които трудът е полаган от Бешков за процесния период, обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че същият следва да бъде приет за такъв от втора категория. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно- техническа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. При спазване на процесуалното правило по чл. 202 от ГПК заключението на вещото лице е обсъдено заедно с писмените доказателства, като са изложени убедителни мотиви относно обосноваността му. Позоваването на съдебния експерт на приложените доказателства, които са свързани с уточняване на посочените по-горе обстоятелства, не опорочават експертизата. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Касационният довод за неправилно приложение на разпоредбата чл. 53б ПКТП (отм.); е неоснователен. Категорията на труда се установява с документите, посочени в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора своевременно заявената от ответника по касация претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване от ответника, обективирани в договор за правна защита и съдействие № 30951/2020 г., в размер на 500, 00/петстотин/ лева. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски. Заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с предвиденото по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,