Решение № 9971 от 8.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ХАЙ М 2015" ООД, [ЕИК], чрез адв. И. Ковачева, срещу Решение 1610 от 03.12.2021 г. по адм. дело 871/2021 г. по описа на Административен съд Варна /АС-Варна/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 87-ФК/13.04.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), и в полза на НАП са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че неправилно в съдебния акт е прието, че заповедта изпълнява целите на чл. 22 от ЗАНН. Касаторът поддържа несъобразяване с регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, а наред с това претендира приложение на чл. 186а ЗДДС, в чл. 118, ал. 18 ЗДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Претендират се разноски. Ответникът по касация - началникът на отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрк. Д. Петрова, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли решението да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС-Варна е била Заповед 87-ФК/13.04.2021 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект: магазин за хранителни стоки "ХС Екстра маркет" в гр. Варна, [улица] на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него. С обжалваното решение на АС - Варна е отхвърлил жалбата на "ХАЙ М 2015" ООД срещу Заповед за налагане на ПАМ 87-ФК/13.04.2021 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, и осъдил дружеството да заплати на НАП разноски по делото в размер на 100 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена на 12.04.2021 г. от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Д- Р на ЗДДС - магазин за хранителни стоки "ХС Екстра маркет" в гр. Варна, [улица], стопанисван от "ХАЙ М 2015" ООД, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно - за времето от 12: 42 ч. до 20: 40 ч. търговецът не е издал фискален касов бон от регистрираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство за извършената в същия ден /12.04.2021 г./ в 10: 57: 47 ч. продажба на стойност 59 лв., за която е заплатено чрез работещия в обекта ПОС-терминал, в който продажбата фигурира под 016597. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА 0431914/12.04.2021 г. При тези факти, съдът е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. От друга страна, в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с това по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд не се оспорва от ХАЙ М 2015" ООД. В конкретния случай приходната администрация е установила, че ХАЙ М 2015" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. При тези обстоятелства решаващият състав правилно е приел, че изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства обосновават налагането на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Неоснователен е релевираният довод, че така определеният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. Правилно, с оглед тежестта на извършеното нарушение, последиците от него и при съобразяване установената положителна разлика между фактическата наличност /525 лв./ и разчетената според дневния отчет касова наличност от ФУ /447,67 лв./, е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Обстоятелството, че този срок е определен под средния размер удостоверява спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с наличието на установената касова разлика. На следващо място правилно АС-Варна е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. В настоящия случай наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като в тази връзка съдържанието и предпоставките за налагането на ПАМ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в дирекция "Оперативни дейности" на ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Неоснователен е и касационният довод за наличието на предпоставките на чл. 186а ЗДДС, предвиждаща неприлагане на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС на лице по чл. 118, ал. 18, което за първи път не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, при условие че за управление на продажбите е избрало и използва само софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16. Правилно АС-Варна е приел, че търговецът вече веднъж се е възползвал от тази разпоредба за първо извършено от него нарушение, обективирано в неиздаването на изискуемия за продажбата документ по чл. 118, видно от влязло в законна сила решение 761 от 03.06.2021 г. по адм. дело 872/2021 г. на Административен съд-Варна. Предвид изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, АС-Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски на ответника по касация. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,