Решение № 14234 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2019 г.

Решение № 14234 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град В. Търново, чрез юрк. К. Мундова против решение № 54/20.02.2019 г. на Административен съд – В. Т., постановено по адм. дело № 363/2018 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-04000417002313-091-001/16.01.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Търново. В касационната жалба за изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на процесуалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че при преценката си за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съдът неправилно е приел, че е издаден от некомпетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК, поради това, че не се установява законоустановено отсъствие на органа, възложил ревизията. Твърди, че от представените по делото писмени доказателства е установил факта на отсъствие на И. К. – началник сектор Ревизии при ТД на НАП – В. Т. на 13.04.2017 г., когато е издадена заповедта за възлагане на процесната ревизия от неговия заместник В. Н. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. С касационната жалба са представени писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК. Ответникът – "Б. 2013" АД, чрез адв. С. П. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в устните състезания по делото и в представени писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, гр. В. Търново е бил ревизионен акт № Р-04000417002313-091-001/16.01.2018 г. издаден от И. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" – възложил ревизията и М. Малакис на длъжност гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – В. Търново – ръководител на ревизията, с който на "Б. 2013" АД са установени задължения за ДДС в общ размер 48 518. 42 лева и съответните лихви от 10 749. 86 лева, резултат от отказ на право на данъчен кредит. За да обяви акта за нищожен, съдът е приел, че е издаден от некомпетентни органи по възлагане на ревизия и ръководител на ревизията по чл. 119, ал. 2 ДОПК. В мотивите на решението е посочено, че по делото от страна на ответника не е доказано законоустановено отсъствие на И. К. – началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП – В. Т. към момента на възлагане на ревизията със ЗВР № Р-04000417002313-020-001/13.04.2017 г. издадена от заместника му В. Н. – началник сектор Ревизии в същата териториална дирекция, поради което същият не може да участва и като издател на ревизионния акт. От фактическа страна съдът е установил, че със заповед № 6/03.01.2017 г., директорът на ТД на НАП – В. Т. е определил поименно органите по приходите, компетентни да възлагат ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, сред които В. Н. (т. 10) и И. К. (т. 11) и двамата на длъжност началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП – В. Търново, ИРМ П.. В третата част на същата заповед са определени органите по приходите, заместващи служителите, компетентни да издават ЗВР по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, като в т. 8 изрично е посочено, че при законоустановено отсъствие, И. К. се замества от В. Н. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства за издаване на ЗВР от 13.04.2017 г. при условията на заместване и отсъствие на органа, възложил ревизията – "заявка за отпуска – И. К." (л. 101 от преписката), в която е отразена заповед № 1932/06.04.2017 г. за платен отпуск в периода 10.04.2017 г. – 13.04.2017 г. на основание чл. 56, ал. 1 от ЗДСл. Посочената заповед не е представена по делото. Във връзка с указания на съда, с молба вх. № 3837/12.06.2018 г. от офис П. е представено заверено копие на справка за използвани отпуски озаглавена "заповеди за отпуск, изведени в периода 03.04.2017 г. – 09.04.2017 г.", не и заповед за отпуск. С разпореждане от 12.06.2018 г. и определение от 18.07.2018 г. съдът в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК е дал указания на ответника за доказателствената тежест за установяване законоустановено отсъствие на органа по възлагане на ревизията, както и указания за прилагане на последиците по чл. 161 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК от непредставянето на доказателства и е задължил ответника да представи заповед № 1932/06.04.2017 г., но такава не е представена. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че заповед № 1932/06.04.2017 г. не съществува било като издадена в писмена форма, било като електронен документ, подписан саморъчно или с квалифициран електронен подпис на изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице. Изложените факти са обосновали извод, че не се доказва разрешаването на платен годишен отпуск на И. К. на 13.04.2017 г. и законоустановено отсъствие към момента на възлагане на ревизията. Според съда в представените справки от офис П. не е посочено кой е разрешил ползването на отпуск. Представената впоследствие справка е подписана от директора на офис П. на ТД на НАП – В. Търново, за когото липсват доказателства, че е издал конкретната заповед за отпуск и съответно да е оправомощаван да разрешава ползването на платен годишен отпуск. Липсата на доказателства за законоустановен отпуск е мотивирала съда да приеме, че ревизионният акт е издаден от лице, което не е имало материална и персонална компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Предвид на това е направил, извод, че органите по приходите, подписали ревизионния акт като орган по възлагане на ревизия и като ръководител ревизията не са компетентни и е обявил актът за нищожен. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата по време редакция, в сила от 01.01.2013 г. ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. В чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е предвидено, че ревизията може да се възлага от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Към момента на възлагане на процесната ревизия на 13.04.2017 г. директорът на ТД на НАП – В. Т. е определил поименно органите по приходите, компетентни да възлагат ревизии със заповед № 6/03.01.2017 г. В заповедта са определени и условията за заместване на органите по приходите с компетентност по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК – при законоустановено отсъствие от конкретно посочени служители на длъжност началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП – В. Търново. В конкретния случай законосъобразно съдът е приел, че не се доказва, при условията на пълно и главно доказване, именно законоустановено отсъствие на И. К. – началник сектор "Ревизии" в компетентната териториална дирекция, подписал ревизионния акт в качеството на орган, възложил ревизията към момента на възлагане на ревизията със ЗВР от 13.04.2017 г. По делото въпреки конкретните указания на съда по чл. 171, ал. 4 АПК и указания за последиците от създаването на пречки при събирането на доказателства по чл. 161 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, директорът на дирекция ОДОП – В. Търново – страната, която носи доказателствената тежест за удостоверяване компетентността на органите по приходите не е представил заповед № 1932/06.2017 г. за разрешен платен годишен отпуск на И. К. – началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – В. Търново. Обстоятелството, че отсъствието на органа по приходите е законоустановено и са изпълнени условията т. 8, част трета от заповед № 6/03.01.2017 г. за законосъобразно издаване на ЗВР от 13.04.2017 г. от В. Н. по заместване на И. К., не се установява и от останалите доказателства по делото, включително и тези представени в касационното производство по реда на чл. 219, ал. 1 АПК. Правилно съдът е приел, че представените "заявка за отпуска – И. К." и справка за използвани отпуски озаглавена "заповеди за отпуск, изведени в периода 03.04.2017 г. – 09.04.2017 г. ", при липса на заповед № 1932/06.04.2017 г., не удостоверяват разрешаването на платен годишен отпуск на органа по приходите на основание чл. 56, ал. 1 ЗДСл и съответно законово основание за отсъствие. Неоснователен е доводът, че представената с вх. № 3837/12.06.2018 г. справка "заповеди за отпуск, изведени в периода 03.04.2017 г. – 09.04.2017 г.", представлява заповед за разрешаване на отпуск по чл. 56, ал. 1 ЗДСл, в табличен вид. В така представената таблица липсва волеизявление за разрешаване на отпуск и неговият издател. Таблицата представлява списък, съставен въз основа на издадени заповеди за отпуск и не може да замести липсата на заповед № 1932/06.04.2017 г. В хода на касационното производство също не се представя заповед по чл. 56, ал. 1 ЗДСл на органа по назначаване или на оправомощено от него лице за разрешаване на платен годишен отпуск на И. К. за периода 10.04.2017 г. – 13.04.2017 г. Представената разпечатка от фиш за изплатено възнаграждение на Кунчев за м. април 2017 г. не представлява разрешение за ползване на платен отпуск по предвидения от закона ред и не съдържа данни за периода на платения отпуск. Представената таблица за отчитане явяването/неявяването на работа на служителя през м. април 2017 г. е от 01.03.2019 г. и не съдържа данни за основанието за отсъствие, за да се прецени дали е законоустановено или не, както е според заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. От приложената към касационната жалба заповед № 3 ЦУ - 808/08.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП се установява единствено, че на директорите на офиси /дирекции/ за обслужване, са делегирани част от правомощията на органа по назначаване на основание чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, в това число и разрешаването на законоустановен отпуск по ЗДСл. Това писмено доказателство, без конкретната заповед, не е достатъчно да обоснове извод за надлежно разрешен отпуск в полза на конкретния държавен служител. При тези факти, правилно съдът е приел, че не са доказани условията за заместване на И. К. – началник сектор Ревизии в ТД на НАП – В. Търново, определени в заповед № 6/03.01.2017 г. на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Поради това законосъобразен е и крайният му извод, че заповедта за възлагане на ревизията от 13.04.2017 г. е издадена от некомпетентен орган по приходите по заместване, съответно ревизионният акт е подписан от орган по възлагане на ревизия и ръководител на ревизия, които не разполагат с материална компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК и е нищожен. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение, с което е обявена нищожност на акта, не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта за разноските. Съдът законосъобразно е отхвърлил възражението на директора на дирекция ОДОП – В. Търново за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна. Изложените в решението съображения за фактическата и правна сложност на делото, както и за обема на предприетите процесуални действия от процесуалния представител на дружеството за събиране на доказателства, се подкрепят от данните по делото, поради което съдът не е допуснал нарушение на чл. 161, ал. 2 ДОПК при определяне размера на разноските. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят и сторените в касационното производство разноски за адвокатска защита в размер на 500 лева по договор от 17.06.2019 г. Разноските следва да се поемат от юридическото лице, в чиято структура се намира дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град В. Търново – Национална агенция за приходите, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,