Решение № 5497 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2015 г.

Решение № 5497 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. И. К. против решение от 10.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2996/2014 г. по описа на Административен съд С. /АССГ/, в частта, в която жалбата му против решение № Ж-255/20.02.2014 г. на Комисията за защита на личните данни е отхвърлена. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Ответната страна - В. Ц. П. не взема становище по касационната жалба. Ответната страна - "Д. холдинг" АД е депозирал писмен отговор със становище за основателност на касационната жалба. Ответната страна - "Институт по развитие" АД е депозирал писмен отговор със становище за основателност на касационната жалба. Ответникът - "Агенция по вписвания" не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата Г. И. К. срещу решение № Ж-255/20.02.2014 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на Г. И. К. - адвокат от адвокатска колегия - В. е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лева за нарушаване на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, в тази част първоинстанционният съд е приел, че същият е постановен от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с посочване на правните и фактически основания, при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решение № Ж-255/20.02.2014 г. от компетентен орган - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в съответствие с правомощията й по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е валиден акт. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства (чл. 36 от АПК). Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Незаконосъобразно е заключението на съдебния състав, че решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Целта по чл. 1, ал. 2 ЗЗЛД - гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните, в случая се осъществява по реда на специалния закон - Закона за адвокатурата. Нещо повече, същата е гарантирана и с предвидената в чл. 145 НК наказателна отговорност в случаите на противозаконно откриване на чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие. В тази насока следва да бъде посочен и факта, че адвокатът не извършва дейност, като събиране, записване, организиране, адаптиране, изменение, възстановяване на лични данни, предвид разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв. От изложеното следва изводът, че К., в качеството му на адвокат, има достъп до лични данни, но упражнявайки професията си, не са налице автоматично предпоставките по чл. 17, ал. 1 ЗЗЛД, а именно задължението за подаване на заявление като администратор на лични данни пред комисията. Поради това, настоящият касационен състав намира, че в конкретния случай, не са осъществени нарушенията, за които е ангажирана отговорността на К., с обжалваното пред АССГ решение - липсват материалноправни предпоставки за наложената глоба по чл. 42, ал. 4 и ал. 8 от Закона за защита на личните данни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение в оспорената му част като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени решение № Ж-255/20.02.2014 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на Г. И. К. - адвокат от адвокатска колегия - В. е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лева за нарушаване на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД. Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение