Решение № 6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2014 г.

Решение № 6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба на Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), срещу решение № 7686/6.12.2013 г., постановено по адм. дело № 8970/2013 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменено решение № 274/15.08.2013 г. на КПУКИ. По подробно изложени съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснати при постановяването му нарушения на правораздавателната дейност на решаващия съд, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество на спора с отхвърляне на първоначалната жалба. Ответникът - Наташа Руменова Христова, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. С оглед релевантните за спора обстоятелства и твърденията на страните, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: С решение № 274/15.08.2013 г. КПУКИ е установила конфликт на интереси по отношение на Наташа Христова затова, че в качеството и на лице, заемащо публична длъжност - административен секретар в Районен съд (РС) - Дряново, е участвала в подготовката на заповед № 133/1.12.2010 г. на председателя на съда, с която сестра й Илияна Христова (съдебен служител) е повишена в ранг; подписала е докладна записка от 1.12.2010 г. за повишаването в ранг, подписала е изготвените атестационни формуляри и не е подала декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ, с което е осъществила действия в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПУКИ. За да отмени така издадения административен акт АССГ е приел, че не е налице частен интерес, като елемент от фактическия състав на конфликта на интереси съгласно чл. 2 ЗПУКИ, т. к. по силата на чл. 5, ал. 1, т. 11, вр. чл. 10, ал. 3 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (ПАРОАВАС, отм. ДВ, бр. 8/28.01.2014 г.), в процедурата по атестиране на служители на съда, административният секретар действа в обвързана компетентност от решението на атестационната комисия. Посочил е, че направеното от Наташа Христова предложение до председателя на РС, не е правопораждащ факт, а е следствие от заключението на атестационната комисия по чл. 180, ал. 2 ПАРОАВАС (отм.), като повишаването се извършва с акт на председателя на съда. Наред с това АССГ е счел, че не е налице и облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ, т. к. органът не е доказал извършеното повишаване в ранг на съдебния служител да е неадекватно на извършваната от него работа (т. е. да е незаслужено), като повишеното в резултат на атестацията трудово възнаграждение е съобразно квалификацията и стажа на служителката. При тези съображения и като приема, че не е налице нито облага, нито частен интерес по смисъла на закона, първоинстанционният съд е формирал извод, че за лицето не е налице и задължението по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ. Решението е неправилно. По делото е несъмнено установено, че Наташа Руменова Христова е чл. на комисията по атестиране и лице, което в качеството си на административен секретар на РС Дряново е подписало три атестации от 31.10.2009 г., 27.11.2009 г. и 30.11.2010 г. и е направило до административния ръководител на съда, предложение за повишаване в ранг и размера на трудовото възнаграждение на Илияна Христова (роднина от втора степен по съребрена линия). В резултат на това, със заповед на председателя на РС, последната е била повишена в ранг, определено й е по-високо трудово възнаграждение и еднократно материално стимулиране за 2010 г. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗПУКИ. При установената фактическа обстановка, незаконосъобразен и необоснован е изводът, че спрямо Наташа Христова, в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 ЗПУКИ, не е осъществен фактическия състав на чл. 8, изр. 1-во, предл. 1-во и чл. 16, ал. 1 с. з. Противно на възприетото от АССГ, за да бъде установено и доказано наличието на конфликт на интереси, лицето, заемащо публична длъжност, не следва да извършва резултатно деяние. ЗПУКИ е закон, поставящ действията в условията на конфликт на интереси, като деяния на просто извършване. Същите не следва да имат реални негативни последици, т. к. в подобна хипотеза биха се идентифицирали с наказателната или административнонаказателната си квалификация, очертана в разпоредбата на чл. 282 от Наказателния кодекс. За съставомерността на деянието по ЗПУКИ е достатъчно да е налице формално нарушение на императивната законова разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. В конкретния случай това означава, че е напълно ирелевантно дали ролята на едната сестра относно атестирането и повишаването в ранг на другата сестра е без никакво или с решаващо значение. С оглед избягването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения и контакти, а не на база законоустановени критерии, нормата на чл. 8 ЗПУКИ въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Съобразно доказателствата по делото, поведението на Христова правилно е квалифицирано от КПУКИ като наличие на частен интерес, изразяващ се в получаване на облага в полза на "свързано лице", под формата на повишение в ранг и заплата, включително еднократно материално стимулиране. Според забраната на чл. 8 ЗПУКИ, Христова е нямала право да участва в процеса на атестиране на сестра си (независимо от формата на това участие и конкретния му принос за постигане на крайния резултат), т. к. е участвала в подготовка на акт в частен интерес. Извън предмета на административното, а и на съдебното производство е да се установява дали лицето, заемащо публична служба реално е повлияло в интерес на свой роднина. Целта и императива на закона е да не се допускат фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство и т. н., но преди всичко - да не се компрометира доверието в обективността, безпристрастността и прозрачността при осъществяване на публична длъжност. Което ще рече - доверието в цялата държавност. И противно на приетото от АССГ следва да се отбележи, че когато това доверие е компрометирано, без никакво значение е дали дадено лице притежава съответните професионални качества, респ. дали реално отговоря на изискванията за повишаване в ранг и дали повишаването му е заслужено. Върховният административен съд многократно се е произнасял, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно и укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Виж решение № 2349 от 19.02.2013 г. по адм. дело № 11346/2012 г.; решение № 2513 от 21.02.2013 г. по адм. дело № 12061/2012 г. и др. Пак от константната практика на ВАС следва, че законодателят е възприел частния интерес като мотив, движеща сила, цел на действията и бездействията на овластеното лице. В случая не се изисква облагата да е постигната или да е реализирана. Конфликтът на интереси е преди всичко деяние, което е в отклонение и противоречие на публичния интерес. Той предполага наличието на частен интерес на задълженото лице, без да е задължително този частен интерес да е реализиран. Постигането на резултат не е необходимо. В този смисъл конфликтът на интереси като административно нарушение има формален характер. Достатъчно е частният интерес да съществува като възможност. (Сравн.: решение № 15558 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. дело № 8592/2013 г. и др.). В конкретния казус, видно от данните по делото, налице са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, като фактът на родствена връзка (сестринство) между лицето, участващо в комисията по атестирането и предлагащо промяна в ранг и трудово възнаграждение, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 11, вр. чл. 10, ал. 3 ПАРОАВАС (отм.) и атестираният съдебен служител е несъмнено установен и доказан. Поради това и съобразно чл. 2, ал. 2, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, частният интерес по отношение на конкретно осъществяваното от лицето служебно задължение/правомощие - атестиране на Илияна Христова, е налице. На следващо място и съобразно чл. 180 ПАРОАВАС (отм.) комисията, атестираща служебните служители се назначава от административния ръководител на съда. Ето защо и предвид забраната по чл. 8 и задължението по чл. 19 ЗПУКИ, административният секретар, независимо от качеството си на участник по право в процедурата по атестиране в хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 11, вр. чл. 10, ал. 3 ПАРОАВАС (отм.) е длъжен да се отстрани сам от изпълнение на правомощията и задълженията си по служба в конкретния случай. Нещо повече, регламентацията по чл. 180, ал. 2 ПАРОАВАС (отм.), дава възможност на административния ръководител на съда да определи комисия в различен състав, в т. ч. и друго лице, което да извърши формалния акт - предложение за промяна в ранг и трудово възнаграждение. Неоснователни са твърденията, че Наташа Христова е била длъжна да изпълнява трудовите си задължения, поради което и предвид факта, че е налице единствен административен секретар в съда, не е съществувала възможност да не изпълни вменените й задължения. Видно от цитираната регламентация, такава възможност е съществувала, като нормата на чл. 19 ЗПУКИ налага самоотвод от конкретната процедура, наред с което чл. 16 ЗПУКИ въвежда задължението възникването/наличието на частен интерес при упражняване на конкретно правомощие, да бъде декларирано по съответния ред. В контекста на нормативните предписания и безпротиворечивата съдебна практика по тяхното тълкуване и прилагане, като е приел, че липсва конфликт на интереси по отношение на Наташа Руменова Христова, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата срещу решение № 274/15.08.2013 г. на КПУКИ, се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, съдът счита, че такива се дължат на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 8, вр. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 600 (шестстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение