Решение № 4237 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10468/2019 г.

Решение № 4237 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10468/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на В. Кавалова, К. Копанов и Б. Кавалов, всички със съдебен адрес в [населено място], подадени чрез пълномощник, против решение № 4100 от 17.06.2019 г. по адм. д. № 3356/2019 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбите им срещу заповед №РД-01-165/1.03.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИААА/. Касационният жалбоподател В. Кавалова навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че описаното в т. 3 от акта нарушение при извършване на периодичен технически преглед на автомобил е вменено на председателя на комисията, на него е издадено наказателно постановление, което впоследствие е отменено по съдебен ред. Твърди, че срещу нея като член на комисията органът не е изложил никакви обстоятелства за допуснато нарушение и не е предприел административнонаказателни действия. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт по отношение на нея като незаконосъобразен. Касационният жалбоподател К. Копанов поддържа доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в заповедта административният орган погрешно е изписал собственото му име като "К. ". Според касатора, за нарушението, описано в т. 3 от мотивите на административиня акт, има издадено наказателно постановление, което е отменено по съдебен ред. Счита, че това обстоятелство съдът не е съобразил и е постановил неправилно решение, което моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспорената заповед по отношение на него бъде отменена като незаконосъобразна. Касационният жалбоподател Б. Кавалов поддържа доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, за вмененото му от органа нарушение по т. 1 и т. 2 от заповедта са издадени наказателни постановления, които са отменени по съдебен ред. Прави общо изложение за начина на провеждане на техническите прегледи и счита, че ако има възникнали технически несъответствия при извършването на периодични технически прегледи, ИААА следва да вземе отношение, тъй като тя е отговорна за въведената система за проследяване и контрол. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество по отношение на него с отмяна на оспорената заповед. Касаторите твърдят, че приложените по отношение на тях принудителни административни мерки са нецелесъобразни и несъответни на законовата цел. При положение, че актът е издаден две години след установяване на нарушенията, превенцията на принудителните административни мерки е загубила целта си. Претендират присъждане на разноските по делото. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил релевантната за спора фактическа обстановка и я е изложил подробно. Посочил е, че производството пред административния орган е образувано по сигнал от 27.06.2016 г. за извършване на незаконосъобразни действия в КТП на "Ред Лайн Моторс" ООД, притежаващ разрешение № 1209 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. От извършената комплексна проверка в пункта са установени три случая - на 25.01.2016 г. на 26.03.2016 г. и на 13.01.2016 г., при които е констатирано, че са издадени документи на превозни средства за техническа изправност, без да е извършен реално технически преглед на превозните средства. В издадения административен акт органът подробно е изложил фактическите установявания, които са възприети и в решението на АССГ и обсъдени ведно с представените доказателства по административната преписка. Тези установявания не са оспорени от жалбоподателите по надлежния ред и не са оборени с допустими доказателствени средства в процеса, поради което не следва да бъдат излагани подробно повторно в настоящото решение. Първоинстанционният съд е приел, че на посочените в заповедта дати и часове са извършени периодични прегледи на пътни превозни средства с рег. номера [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС] и [рег. номер на МПС]. Издадени са холограмни стикери и удостоверения за техническа изправност, съответно на лек автомобил Форд Фокус с рег. [рег. номер на МПС] съгласно протокол № 9758036, за автомобил Мерцедес Спринтер с рег. [рег. номер на МПС] съгласно протокол с № 1017/2075 и за автомобил Хонда Сивик с рег. [рег. номер на МПС]. Приел е, че автомобил с рег. номер [рег. номер на МПС] е преминал периодичен технически преглед в КТП с разрешение № 720 на 26.06.2016 г., който съгласно протокол № 10854558 представлява лек автомобил Фолксваген Пасат, а от приложеното цифрово графичното изображение същият регистрационен номер е на Форд Фиеста МК 3. По отношение на МПС с рег. [рег. номер на МПС] Мерцедес Спринтер /фургон/ данните са съпоставени с предходен периодичен технически преглед, извършен на 09.09.2015 г. в КТП с разрешение № 1049, където е вписан автомобил с друг модел - Мерцедес Спринтер, бордови, с брезент. Съгласно съставения протокол № 96900939 е издадени холограмен стикер и удостоверение за техническа изправност на автомобил Хонда Сивик с рег. [рег. номер на МПС], като на 13.01.2016 г. в КТП с разрешение № 1209 е извършен технически преглед на автомобил Тойота с рег. номер [рег. номер на МПС]. От данните по делото е установено, а и не е спорно между страните, че В. Кавалова и К. /К., К. / Копанов са включени регистъра на председателите на комисиите и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 ЗДвП, включени в списъка към разрешение № 1578 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, издадено на "Боби Кар-67" ЕООД, гр. С., а Б. Кавалов е включен в регистъра на председателите на комисиите и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 ЗДвП, включени в списъка към разрешение № 1571 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, издадено на "Сдружение СБА-клон Г. Д.". С оспорената пред съда заповед № РД-01-165/1.03.2019 г. на изпълнителния директор на ИААА жалбоподателите са заличени от Регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледи, и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 ЗДвП и е прекратен достъпът до информационните системи по чл. 147, ал. 9 ЗДвП на Б. Кавалов и К. /К. / Копанов. Заповедта е с правно основание чл. 148, ал. 10, т. 4, пр. първо и ал. 12 ЗДвП и Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Посочил е, че неточното изписване на собственото име на адресата К. Копанов като К. /К. е техническа грешка, предвид съответствието на другите лични данни на лицето, която не влияе върху законосъобразността на акта. При обоснован извод за законосъобразност на административния акт е отхвърлил жалбите като неоснователни. Решението е неправилно. Съгласно чл. 148, ал. 10, т. 4 ЗДвП председателят на комисията, извършваща прегледите, и техническите специалисти се заличават от регистъра, когато са разпоредили да се издаде или са издали документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, без то да е представено на преглед или без да е извършен преглед по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Както правилно е посочил съдът, за осъществяване на хипотезата на визираната правна норма следва да бъде установено по безспорен начин наличието на две предпоставки: 1/издаване на документ който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно; 2 превозното средство да не е представено за преглед или да не е извършван преглед. В съответствие с чл. 148, ал. 9 ЗДвП ИААА води регистър за издадените разрешения за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти. Съгласно чл. 148, ал. 10, т. 4 ЗДвП председателите на комисиите и техническите специалисти се заличават от регистрите по ал. 9 на същата разпоредба в хипотезата, когато са издали документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед. Заличаването на председателя на комисията, извършваща прегледите за техническа изправност на ППС от регистъра по чл. 148, ал. 9 ЗДвП е мярка, която може да се наложи спрямо определено физическо лице с посоченото качество, само при изрично регламентираните в закона хипотези. При установяване на юридическите факти, изпълващи състава на някоя от изброените хипотези, органът е длъжен да издаде заповед за заличаване от регистъра, както и на придружаващите го действия, тъй като нормата на чл. 148, ал. 10, т. 4 ЗДвП е императивна. В производството по прилагане на ПАМ е достатъчно да е реализирана диспозицията на правната норма. Но при прилагане на принудителните административни мерки органът е длъжен да съобразява тяхното предназначение и цел. Настоящият съдебен състав приема, че в случая целта на закона не е постигната, последиците от прилагане на мярката са несъизмерими с преследваната от закона цел. Приложената ПАМ е с преустановителен и превантивен характер и нейната цел е осуетяване възможността за извършване на други подобни нарушения. В конкретния случай нарушенията, визирани в оспорения акт, са извършени през месец януари 2016 г., проверката е започнала по сигнал от месец юни 2016 г. Заповед №РД-01-165 на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е издадена на 1.03.2019 г., т. е. повече от две години след изготвения доклад с констатациите на проверяващите. В този период жалбоподателите са привлечени към административнонаказателна отговорност, наложени са им и административни наказания с издадени наказателни постановления; те са оспорени по съдебен ред и отменени от съда. ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Според съдебния състав конкретната мярка е в противоречие с целта, предвидена в чл. 1 ЗДвП и чл. 138, ал. 1 ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се преследва с прилагането й. Актът съдържа фактическите основания за прилагане на ПАМ, като с цел ограничаване на противоправното поведение, мярката се прилага, за да се забрани и занапред такова поведение на адресатите. Придавайки й по този начин и превантивен ефект, органът заличава лицата от регистъра по чл. 148, ал. 9 ЗДвП, поставяйки им обща забрана за продължаване на описаното противоправно поведение, мотивите за което се съдържат в административния акт. Административният орган в случая не е проявил процесуална активност и бързина за постигане на законовата цел с приложената ПАМ. Образуваните административнонаказателни производства за констатираните нарушения, за които са издадени наказателно постановление № 420000112/30.01.2017 г. и № 420002305/8.12.2016 г., не препятстват прилагането на принудителна административна мярка по чл. 148, ал. 10, т. 4 ЗДвП. Макар и двете производства да се основават на едни и същи факти и обстоятелства, административнонаказателното производство има за цел налагане на наказание с наказателно постановление, което е правораздавателен акт, и е различно от административното производство за прилагане на принудителна административна мярка. ПАМ са актове на държавна принуда и тяхната крайна цел е да обезпечат опазването на правния ред в съответната сфера на обществените отношения. Освен преустановителни, ПАМ се прилагат и с превантивен ефект, за да препятстват продължаването на противоправното поведение на адресатите. Каква цел на ПАМ е постигната в случая, след като е приложена повече от две години след констатациите по сигнала, обективирани в изготвения доклад от месец декември 2016 г. ? През този период няма конкретни данни адресатите на акта да са отстранени от изпълнение на служебните си задължения, нито законът изисква временното им отстраняване до издаване на акта. Административният орган дори е изчакал приключване на административнонаказателните производства, за да приложи принудителните административни мерки спрямо адресатите. Целта на ПАМ в случая е да бъде предпазен предмета на започналото правонарушение и предотвратяване на бъдещи вредни последици, като въпросът за вината се изследва в друго производство - по налагане на административно наказание. ПАМ проявяват общественополезната си преустановителна и превантивна роля автоматично, при настъпването на обективния факт на противоправното деяние. Тогава, именно чрез прилагането й, се постига целта на мярката - да премахне условията, които способстват за допускането на правонарушение. Тази цел се постига чрез спешно и ефикасно прилагане на ПАМ. За да бъде приложена конкретната принудителна административна мярка, не е необходимо поведението на адресата да е непременно виновно, достатъчно е установяването на обективната противоправност. В конкретния случай административният орган я е установил в края на 2016 година и повече от две години не е упражнил правомощието си чрез ПАМ да преустанови противоправното поведение на адресатите. През този период административният орган е провел административнонаказателно производство, което, обаче, не е идентично с административното производство по прилагане на ПАМ. В случая прилагането на ПАМ е парализирано, защото органът незаконосъобразно е приел като предварително условие пълното установяване съставомерността в поведението на адресатите на мярката и наличието на всички нормативно установени предпоставки за административнонаказателната отговорност. Поради това касационният съд приема, че приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка е несъответна с преследваната от закона цел. Законодателят, с оглед защитата на особено важен обществен интерес, е допуснал предварително изпълнение на ПАМ - чл. 148, ал. 13 ЗДвП, но то се счита от датата на издаване на заповедта, поради което и на това основание целта на мярката не е изпълнена. Предвид изложеното, като е приел оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадените жалби, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, по същество, следва да бъде постановено друго, с което заповед № РД-01-165/1.03.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от касаторите за присъждане на съдебните разноски по делото, както и предвид представените писмени доказателства за направени разходи /л. 45 - 52 в общ размер от 900 лв. и платени държавни такси в общ размер 210 лв., в полза на касаторите следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1110 лв. Воден от горното, Върховният административен съд