Решение № 14174 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2013 г.

Решение № 14174 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2944 от 30.04.2013 г. по административно дело № 21/2013 г., Административен съд София - град е: 1) отменил заповед № ОЗ-786/05.11.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище, потвърдена с решение № РД-01-670/15.12.2012 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София-град; 2) разпоредил връщане на преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище за ново произнасяне съобразно указанията в мотивите. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон (обоснована е теза за неправилно прилагане и тълкуване на материалноправните норми на чл. 12, т. 7 във връзка с чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца) и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Ответницата по касация Невена Веселинова Стоилова от гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е заповед № ОЗ-786 от 05.11.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище, с която на Невена Веселинова Стоилова е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД. Отказът е мотивиран с изтичането на погасителния срок по чл. 12, т. 7 от ЗСПД - шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено детето (родено на 01.01.2012 г.). За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че тя е материално незаконосъобразна. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което оспорената пред Административен съд София - град заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Решението на Софийския градски административен съд, противно на твърдяното от касатора, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (в приложимата за казуса редакция - ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 08.05.2009 г.) във връзка с чл. 12, т. 7 от Закона за семейни помощи за деца. Съдът законосъобразно е приел, че 6-месечният срок по чл. 12, т. 7 от ЗСПД се отнася само до хипотезата на възникване на правото при раждане на детето. Въпросът за погасяване на правото по чл. 8в от ЗСПД в хипотезата на записване на майката като студентка, учаща в редовна форма на обучение, не е нормативно уреден. Ако се приложи по аналогия чл. 12, т. 7 от ЗСПД, срокът за подаване на молба-декларация ще започне да тече от края на месеца, през който майката е записана за студентка в редовна форма на обучение. Невена Веселинова Стоилова е записана за студентка, учаща в редовна форма на обучение, на 24.09.2012 г., а молба-декларацията й за отпускане на помощта по чл. 8в от ЗСПД е подадена на 25.09.2012 г. Касационните доводи за неправилно тълкуване и прилагане на нормите на чл. 12, т. 7 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца са неоснователни. Разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД създава право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година за майка (осиновителка), която е студентка, учаща в редовна форма на обучение, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Правото се упражнява по реда на чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД - чрез подаване на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. По силата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД вземанията по чл. 8в се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. Съгласно чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (редакция ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 08.05.2009 г.), който следва да осигури прилагането на ЗСПД в неговата цялост, правото на получаване на еднократната помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 от ЗСПД. По силата на цитираната подзаконова норма за Невена Веселинова Стоилова, която е родила детето си на 01.01.2012 г., е възникнало право на еднократна помощ на датата 24.09.2012 г., когато се е записала като студентка в редовна форма на обучение. С разпоредбата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД е уреден погасителният давностен срок за вземанията по чл. 8в, ал. 1 от същия закон, възникнали от раждането на детето. За вземанията, възникнали в хипотезата на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД от записване на майката в редовна форма на обучение, не е предвиден изричен давностен срок. На основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове при непълнота на нормативния акт за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. В разглежданият случай намира приложение чл. 12, т. 7 от ЗСПД, която предвижда шестмесечен погасителен срок. Когато правото е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването. С молба-декларацията си от 25.09.2012 г. ответницата по касация Стоилова е упражнила своевременно правото си на еднократна помощ преди изтичане на шестмесечния срок. Изложеното обуславя извод, че отричайки на Стоилова правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в от ЗСПД, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище е издал заповед в противоречие с приложимите за случая материалноправни разпоредби. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразния административен акт и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона (дадени в мотивите) първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,