Решение № 10209 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5181/2012 г.

Решение № 10209 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5181/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Булкооп - М" ООД против решение № 130 от 17.02.2012 г. по адм. дело № 530/2011 г. на Административен съд - София област. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Ботевград, чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и счита, че същото следва да остане в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССО е отхвърлил жалбата на "Булкооп - М" ООД против акт за установяване на публично общинско вземане № 137/28.08.2009 г. на кмета на община Ботевград. С оспорения акт за установяване на публично общинско вземане № 137/28.08.2009 г. на кмета на община Ботевград, на основание чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ, въз основа на извършена от орган по приходите при община Ботевград ревизия, се установява задължение за такса битови отпадъци за период 01.03.2008 г. - 31.12.2009 г. на "Булкооп - М" ООД за недвижими имоти с нежилищно предназначение, както следва: УПИ II, с отчетна стойност 211 343,00 лв., УПИ III, с отчетна стойност 90858 лв. и УПИ IV, с отчетна стойност 47799 лв., находящи се във вилна зона "Зелин", кв. 38. Установените с акта задължения за внасяне са в размер общо на 4816,54 лв., от които за такса битови отпадъци в размер общо на 4549,98 лв. и лихва за просрочие 266,56 лв. Със заповед № 757/30.10.2007 г. на кмета на община Ботевград е определено за 2008 г., че в недвижимите имоти, находящи се в регулационните граници на населените места в общината и определени квартали от вилна зона "Зелин" се предлагат и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ, в резултат на което таксата за битови отпадъци се заплаща от собствениците на тези имоти в пълен размер. От данните по преписката и изслушаното експертно заключение е видно, че кв. 38 на вилна зона "Зелин" попада извън регулационните граници на гр. Ботевград, в които общината предоставя услуги в пълен обем. В т. 2 на заповед № 757/30.10.2007 г. и заповед № 788/2008 г. са посочени районите, в които общината предоставя услугите по обезвреждане на депо и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и според съда процесните имоти са в тази категория. По силата на решения на Общински съвет гр. Ботевград № 31/2007 г. и № 417/2008 г. следва да се определя такса смет само в частта за предоставяните услуги - поддържане и обезвреждане на депо и почистване на обществени райони, без сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно експертното заключение, прието по делото и кредитирано от съда, размерът на таксата за всяка от услугите е изчислен правилно, като са приложени ставките по решения на Общински съвет гр. Ботевград № 31/2007 г. и № 417/2008 г. върху отчетната стойност на всеки от имотите, както е заявена с декларация по чл. 17 ЗМДТ. Установено е по делото, че дружеството не е подавало заявление за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци за периода 01.03.2008 г. до 31.12.2009 г. поради неползване на услугата, по реда на чл. 7 и чл. 8 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община - Ботевград. Съдът е приел, че в разглеждания случай не е налице някоя от хипотезите по чл. 71 от ЗМДТ, при която не се събира такса за битови отпадъци. Териториите, на които се намират обектите на жалбоподателя, не са сред тези, за които общината не предоставя услуга по поддържане на депо и почистване на обществени територии. Съдът е счел, че в случая не са налице основания за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на такса за услугата обезвреждане на отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци, тъй като текстът на чл. 71, т. 3 ЗМДТ предвижда освобождаване от такса само ако депо не е изградено, а не свързва освобождаването от такса с условието депото да не е ползвано от задълженото лице. Приел е за неоснователно възражението за недължимост на лихвите, без значение, че лицето не е получило съобщение за задължението, т. к. се касае за вземане с публичноправен характер и разпоредбите на Закона за задълженията и договорите не намират приложение. Съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяната му. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че процесните недвижими имоти попадат в приложното поле на т. 2 от заповед № 757/30.10.2007 г и заповед № 788/30.10.2008 г. на кмета на община Ботевград. Сочи, че и трите имота на дружеството не са застроени и върху тях не се извършва никаква дейност, до тях няма изграден път, т. е. в общинския бюджет не са залегнали никакви разходи по предоставянето на услуги, свързани с имотите на дружеството, такива разходи не са направени и следователно дружеството не дължи такса битови отпадъци. Поради липсата на отпадъци не се дължи и такса за услугата обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал текста на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ и неправилно не е приел за основателно възражението му относно недължимостта на лихвите поради отсъствие на уведомление по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение. Решението е правилно. При вярно установена фактическа обстановка и след точен анализ на доказателствения материал на плоскостта на приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че обжалваният акт е законосъобразен. Съдът правилно е приел, че със заповед № 788/30.10.2008 г. на кмета на община Ботевград е определено за 2009 г., че в недвижимите имоти, находящи се в регулационните граници на община Ботевград се предлагат и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ. С т. 1 са определени улиците и кварталите от вилна зона "Зелин", в които общината предлага и трите вида услуги, а в останалата част на вилната зона се предлагат само услугите: поддържане на депо за битови отпадъци и чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно т. 2 от заповедта, същите услуги се предлагат и в районите, разположени извън регулационните граници. Таксата за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване се събира и в случаите, когато имотите се намират извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. В разглеждания случай общината предоставя услугите в района, в който попадат процесните имоти, а собственикът не е подал декларация по реда на чл. 7 и чл. 8 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община - Ботевград. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 71, т. 1 - 3 ЗМДТ, при осъществяването на които не се събира такса битови отпадъци. Неоснователно е и възражението относно дължимостта на лихви. Разпоредбите на Закона за задълженията и договорите не намират приложение, т. к. се касае за задължение от публично правен характер, а не за облигационно правоотношение. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора касационният жалбоподател "Булкооп - М" ООД следва да заплати на община Ботевград направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 780 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд,