Решение № 1683 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6005/2017 г.

Решение № 1683 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6005/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на М. Н. Р., действаща в качеството си на едноличен търговец (ЕТ) с фирма "Авангард - М. Н.", с ЕИК *********, чрез пълномощника й адв. М. Ф., срещу решение № 557/07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 447/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № Р-16002615005124-091-001/12.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., в частта потвърдена с решение № 47/02.02.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за начислен ДДС за данъчни периоди от 30.07.2013 г. до 30.06.2014 г. в общ размер от 11 448,61 лв., ведно с изтеклите лихви в размер на 2 008,81 лв. на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че неправилно и приходните органи и съдът са приели, че е налице основанието по чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, като неправилно била изчислена данъчната основа, а оттам и ДДС. И. се отмяната на съдебното решение и отмяна на РА в цялост или алтернативно - изменение на РА, като установените с него задължения бъдат намалени, съобразно събраните по делото доказателства. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор от юрк. П. с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъдят разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на по 940 лв. за всяка инстанция. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от касаторката адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Във връзка с направеното от касатора възражение за началния период на достигане на минималния праг за регистрация по ЗДДС, отбелязва, че е налице противоречие в съдебното решение, тъй като съдът е потвърдил изводите на ревизиращите органи и същевременно е кредитирал заключението на експерта по приетата съдебно-счетоводна експертиза, която посочва една по- късна дата. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд, за да отхвърли жалбата на М. Н. Р. е приел, че правилно приходните органи са установили, че още през месец август 2013 г. данъчнозадълженото лице е надхвърлило оборота по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, получен от извършени облагаеми доставки. В този смисъл съдът е подкрепил констатациите на приходните органи, че жалбоподателката е следвало да се регистрира по ЗДДС, считано от 14.09.2013 г. и от тази дата дължи ДДС за извършените облагаеми доставки. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС (в приложимата ред. ДВ, бр. 94/2012 г. в сила от 1.01.2013 г.) за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Обосновани и правилни са мотивите на съда, че приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза не оборва събраните от органите по приходите по време на ревизията доказателства за наличие на неотчетен оборот от продажби чрез интернет платформа, за която ревизираното лице е заплатило комисионни на "Маркетзона" ЕООД. Заключението на вещото лице за редовно водено счетоводство от търговеца е в противоречие с установените неотразени в счетоводството му продажби на стоки чрез посочената онлайн платформа. От своя страна приходните органи са събрали достатъчно доказателства за наличие на неотчетен оборот в установения с процесния РА размер - справки за оборота на реализирани стоки от ЕТ "Авангард - М. Н.", чрез онлайн платформа на "Маркетзона" ЕООД за периодите 16.11.2011 г. - 31.10.2013 г. и 01.11.2013 г. - 31.03.2015 г., включващи номер на платежно нареждане за изплатена сума, номер на заявка, номер на стокова разписка и номер на оферта, касаещи продадените стоки; заверени копия на платежни нареждания за изплатени суми на ЕТ "А.- М. Н." и др. За оборването им ревизираното лице е било достатъчно да представи банково извлечение на посочената сметка, по която са били наредени изплатените му суми за извършените продажби. Обстоятелството, че не го е направило, е в полза на тезата на органите по приходите за наличие на неотчетени продажби. С оглед на така установеното, задължението за регистрация правилно е определено и от приходните органи и потвърдено и от съда, че е към 14.09.2013 г. жалбоподателката е достигнала оборота за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 ЗДДС към 31.08.2013 г. При установеното от ревизията, че за предходния дванадесетмесечен период облагаемият оборот на касационната жалбоподателка е в размер на 52 120,29 лв., формиран от продажба на дамско облекло. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон - ЗДДС и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При правилно установена фактическа обстановка са направени и правните изводи на съда, поради което е налице и обоснованост на постановения съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 933,72 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,