Решение № 13012 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2009 г.

Решение № 13012 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 , във връзка с чл. 132, ал. 2, 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Петър Иванов Димитров против решение № 72 от 19.02.2009 година по адм. дело № 491/2008 година на Плевенския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му, като наследник на Руса Цанкова Тошманова против Заповед № РД-12-804 от 1.04.2008 година на кмета на община Плевен. Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че недовършената процедура по преобразуване правото на ползване в право на собственост се дължи на бездействие на администрацията и не може да се вмени във вина на ползвателя. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 година. Образувано е по жалба от Петър Иванов Димитров, като наследник на Руса Цанкова Тошмакова против заповед № РД-12-804 от 1.04.2008 година на кмета на община Плевен. С нея е одобрена оценка в размер на 316 лева за новообразуван поземлен имот № 701.1458 с площ от 600 кв. м. в местността "Стража" в землището на град Плевен. Имотът е отреден на ползвателя Стоян Петров Стоянов. Възренията касаят не размера на оценката, а правното основание за издаването й. Твърди се, че правото на ползвателя да получи имота е погасено с незаплащане на цената по реда на пар. 62, ал. 3 ПМС 456/1997 година. Отделно от това се възразява за предоставяне правото на ползване в нарушение на действащата нормативна база към предходния момент. Твърди се още, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ на общината за определяне оценка на имота още преди утвърждаване на плана на новообразуваните имоти, поради което имотът неправилно е отреден и записан в регистъра, като собственост на ползвателя. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че Стоян Петров Стоянов на 13.01.1998 година е подал заявление до кмета на общината за признаване право да придобие собствеността върху имот в местността "Стражата I" под № 608 с площ от 1000 кв. м. - застроен и предоставен му за ползване на основание ПМС 26/1987 година. Кметът се е произнесъл със Заповед № РД 15-4939 от 26.08.1998 година, с която е признал право на ползвателя да придобие собствеността върху имота с площ обаче от 600 кв. м. Актът е връчен на него и от страна на наследниците на бившата собственица на Гето Йорданов Йорданов, съпруг на една от тях - Румяна Димитрова Йорданова на 28.10.1998 година. Макар в заповедта да е наредено извършване на оценка на имота, такава не е направена от органите на общината. Самият ползвател се е снабдил с текуща пазарна оценка на земята, изготвена от лицензиран оценител на 9.09.1998 година и с молба от 29.09. на същата година е поискал от кмета да издаде заповед за одобряването й. Заповед обаче не е издадена. Впоследствие с изготвен план на новообразуваните имоти, утвърден със Заповед № РД-13-63 от 3.05.2007 година на областния управител, на Стоян Петров Стоянов е отреден имот № 701.1458 с площ от 600 кв. м. Планът в тази му част не е обжалван и е влязъл в сила. Въз основа на него вече по реда на пар. 31 ПЗС 234/1999 година е издадена и оспорената заповед. При тези данни по делото, съдът е извършил много прецизен анализ на правната уредба по трансформация правото на ползване в право на собственост, като напълно адекватно я е приложил към спора, с който е бил сезиран. В тази връзка е съобразил на първо място наличие на влязла в сила заповед на кмета на общината за признаване на права по § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 година. Позовал се е на надлежно връченото съобщение на съпруга на една от наследниците. Допълнително се е позовал и на факта на узнаването, доколкото заповедта е посочена, като титул в плана на новообразуваните имоти. На второ място е съобразил, че процедурата по реда на § 62 от ПМС 456/1997 година е останала недовършена поради бездействието на администрацията. Ето защо не би могло да се приеме, че са погасени породени вече права на ползвателя да придобие собственост върху предоставения му за ползване имот. Изхождайки от същността и спецификата на оспорената заповед, правилно я е интерпретирал именно, като такава по § 62 от ПМС 456/1997 година. Посоченото в нея друго правно основание е счел за нарушение, което обаче не е от естество да доведе до незаконосъобразност на целия административен акт. По този начин съдът е разгледал оспорената заповед, като продължение на недовършения фактически състав на заявената трансформация. Приел е, че тя е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационните жалби под формата на касационни основания се повтарят доводите, направени и в първоинстанционното производство относно незаконосъобразността на заповедта на кмета от 1998 година за признаване право на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Дори в петитума на касационната жалба се иска отмяна на решението на административния съд и връщане на делото за постановяване на ново такова, с което да се обяви Заповед № РД-15-4939 от 26.08.1998 година за нищожна. Доводите са напълно неотносими към образуваното производство, което има за предмет оценката на образуван с плана с план на новообразуваните имоти имот. Последният не е обжалван от наследниците на бившата собственица, в това число и от касатора и е влязъл в сила по отношение на процесния имот, както в графичната си част, така и по отношение регистъра на собствениците, където за собственик е записан Стоян Петров Стоянов. След влизането в сила на плана, въпросът с отреждането не може да бъде пререшаван, тъй като е налице влязъл в сила административен акт, какъвто е заповедта на областния управител за неговото утвърждаване. Недопустимо е в оценителното производство да се извършва проверка за действителност на заповедта на кмета по § 62, ал. 3 от ПЗР 456/1997 година. По тези съображения обжалваното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение