Решение № 16094 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10315/2009 г.

Решение № 16094 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10315/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Подадена е касационна жалба от "Акварел" ООД - с. Оризаре, област Пловдивска, представлявано от управителя Красимир Стоянов Моллов, против решение № 538/24.04.2009 г., постановено по адм. дело № 889/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за определяне на нов тарифен номер № 445/22.02.2008 г., на началника на Митница Пловдив. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че към момента на осъществяване на процесния внос на стоки Регламент ЕО № 2074/2004 г. не е бил задължителен нормативен акт за правните субекти в Република България. В този смисъл се е произнесъл Съдът на Европейските Общности с решението си по дело С-161/06 (Skoma - Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc), с което първоинстанционният съд е бил длъжен да се съобрази. Уведомяването за вземането под отчет е направено извън двумесечния срок по чл. 218 от Митническия кодекс и съгласно чл. 220 от същия последващо вземане под отчет не се допуска. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваното митническо решение. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Пловдив и заинтересованото лице директорът на Регионална митническа дирекция - гр. Пловдив оспорват същата, чрез процесуалния представител на Агенция "Митници" юрисконсулт Зл. Бояджиева. В писмено становище на пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на решението. Заинтересуваната страна - ТД на НАП - гр. Пловдив не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на "Акварел" ООД против решение за определяне на нов тарифен номер № 445/22.02.2008 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0265/9.04.2008 г. на директора на РМД - гр. Пловдив, с което по ЕАД № 08BG003000Н0007808/18.01.2008 г. е определено ново тарифно класиране на декларираните стоките, както следва: код по ТАРИК - 8305100019, допълнителен код 8900, постановена е промяна на кл. 33 "Тарифен номер" и на кл. 47 "Изчисляване на вземанията", като е определено за доплащане допълнително антидъмпингово мито в размер на 376,13 лв. и ДДС в размер на 76,23 лв., ведно със следващите се лихви за забава от момента на поставяне на стоките под режим - 18.01.2008 г. до момента на погасяване на задължението. За да постанови това решение съдът е приел от фактическата страна, че на 18.01.2008 г. дружеството-жалбоподател е поставило под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление стоката по ЕАД № 08BG003000Н0007808 от 18.01.2008 г., декларирана като "механизъм за папки с 2 ринга РR 123-5-25/20 - 5 000 броя", с произход от Китай, като деклараторът е посочил тарифен номер 83059000. След осъществения внос за нуждите на правилното тарифно класиране на стоките от страна на митническата администрация на основание чл. 84, ал. 1 ЗМ и чл. 78, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. е осъществена последваща документална проверка, следваща разрешението за вдигане на стоките. За резултатите от проверката е изготвен доклад от началника на отдел "Тарифна политика", подаден до началника на Митница Пловдив с вх. № 2-9300-0166/13.02.2008 г., в който е констатирано неправилно тарифно класиране на внесената стока. Съобразно предоставените мостри е установено, че стоката представлява машинка за класьори с пръстени, състоящи се от две правоъгълни стоманени пластини с монтирани на тях по четири полупръстена от стоманена тел, като пластините са съединени посредством покривна стоманена пластина; машинката се отваря чрез раздалечаване на полупръстените и следва да се класира с код "ТАРИК" - 8305100019, допълнителен код 8900 с мито 2.7 % и антидъмпингово мито 78.8 % върху митническата стойност. съдът е посочил, че в хода на съдебното производство с молба от 4.03.2009 г. жалбоподателят е заявил, че не оспорва обстоятелството, че определения с решението тарифен номер е верен. Приел е, че спорът между страните е правен и се свежда до законосъобразността на определените задължения, ако са пропуснати сроковете, предвидени в чл. 218 и чл. 220 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. Според съда, сроковете, определени в чл. 218 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. са инструктивни, а не преклузивни, след като са предвидени правомощия на митническите органи да извършват последващ контрол и проверка на декларираните данни и да определят в съответствие с установеното действителната митническа облагаема стойност, правилното тарифно класиране и дължимите митнически задължения. Този контрол по принцип се осъществява след разрешението за вдигане на стоките. Посочил е, че в чл. 220, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. изчерпателно са изброени случаите, в които последващо вземане под отчет не се допуска, но процесният случай не попада в нито една от изброените хипотези. Не може да се сподели становището, че е приложима разпоредбата на чл. 220, § 2, б. "б" от регламента, доколкото не може да се приеме, че се касае за грешка на митническите органи, тъй като същите са се съобразили с посочените от декларатора характеристики на процесната стока в ЕАД и са възприели посоченото от декларатора тарифно класиране. Срокът по чл. 220 от Регламента за взимане под отчет на размера на митните сборове не се свързва с момента на декларирането на същите. В случая е налице последващо вземане под отчет на митните сборове, поради което 2-дневният срок за взимане под отчет тече от момента, в който същите са били определени. В случая уведомяването за вземане под отчет е станало на 22.02.2008 г., която е и датата на постановяване на административния акт, от което следва, че срокът по чл. 220, § 1 от регламента е спазен. Не може да се приложи срокът по чл. 218, § 2, ал. 2, тъй като същият е предвиден за случаите на определяне на изравнително или временно антидъмпингово мито, а в случая става въпрос за окончателно антидъмпингово мито. Срокът по чл. 221, § 2, ал. 2, който е 3-годишен от датата на възникване на задължението, също е спазен. От страна на съда служебно е приобщено към доказателствата по делото писмо на Генералния директор на Службата за официални публикации на Европейските общности, в което се съдържа удостоверително изявление за това, че в печатното издание на Официален вестник на Европейските общности на български език е публикуван Регламент (ЕО) № 2074/2004 г. на Съвета от 29 ноември 2004 г. в том 11 - 37 на дата 4.12.2007 г. и съобразно правилото на чл. 3 и правилото на чл. 254, § 2 от ДЕО, същият е влязъл в сила на деня след публикуването му, а именно на 5.12.2007 г. Към момента на осъществяване на процесния внос е бил задължителен нормативен акт за неговите адресати в Република България. Съдът е приел, че обжалваното митническо решение не е мотивирано в достатъчна степен, но предвид задължението на съда да се произнесе по същество, същият е обсъдил приложимите правни норми и е достигнал до извода, че в случая правилно е приложен Регламент (ЕО) № 2074/2004 г. на Съвета от 29 ноември 2004 г. за въвеждане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на механизми за подвързване с халки с произход от Китайската народна република, като стоката е класира с код по ТАРИК 8305100019, допълнителен код 89 и е определено антидъмпингово мито съгласно чл. 1, § 2, б. "б" от Регламента. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е посочил в мотивите на обжалваното решение, че Регламент (ЕО) № 2074/2004 г. на Съвета от 29 ноември 2004 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на механизми за подвързване с произход от Китайската народна република, е публикуван на български език в печатното издание на Официален вестник на Европейските общности на 4.12.2007 г. и съобразно чл. 3 от същия е влязъл в сила на 5.12.2007 г. Съдът е аргументирал защо този регламент е приложим към процесния внос като е обсъдил текста на чл. 254, § 2 от Договора за създаване на Европейската общност, който посочва кога регламентите влизат в сила, както и изискването на чл. 2 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС. Съгласно чл. 58 от същия протокол, текстовете и актовете на институциите, приети преди присъединяването и изготвени на български и румънски език от Съвета, Комисията или ЕЦБ, са автентични при същите условия както текстовете, изготвени на настоящите официални езици от датата на присъединяването. Те се публикуват в Официален вестник на ЕС, ако текстовете на настоящите езици също са били публикувани по този начин. Неоснователен е доводът на касатора, че не е съобразено решението на Съда на Европейските Общности по дело С-161/06 (Skoma - Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc). Според същото, не се допуска задълженията, предвидени в общностна правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на езика на дадена нова държава-членка, да могат да се налагат на частноправни субекти в тази държава, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. В случая обаче се касае за общностна правна уредба, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на български език преди датата на процесния ЕАД и съответно преди поставянето на стоката под режим допускане за свободно обръщение, тъй като според официалното писмо на Генералния директор на Службата за официални публикации на Европейските общности, регламентът е публикуван в печатното издание на ОВЕС на 4.12.2007 г., поради което е влязъл в сила на 5.12.2007 г., а стоката е поставена под режим на 18.01.2008 г. Предвид изложеното, към датата на поставяне на стоката под режим допускане за свободно обръщение разпоредбите на регламента са били задължителни за частноправните субекти на Р България. Правилни са изводите на съда относно приложението на чл. 220, § 2, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. В решението си по дело № С-38/07 Р от 20 ноември 2008 г. СЕО приема следното: т. 61 "Общностните разпоредби, приложими в областта на митническата тарифа, задължително се публикуват в Официален вестник на Европейските общности. Считано от датата на това публикуване, те представляват единственото позитивно право в тази област - право, което всеки трябва да познава; т. 62 - Регламентът, който е надлежно публикуван в посочения Официален вестник на Европейските общности и който следователно е пряко приложим и задължителен в своята цялост, описва по недвусмислен начин стоките, който следва да бъдат класирани в съответната позиция; т. 63 - От горепосоченото следва, че жалбоподателят не може да твърди, че е можел добросъвестно да счита, че този регламент не се отнася до внасяните от него стоки. т. 64 - допускането на обратното би било равнозначно на насърчаване на операторите да се възползват от грешките на техните митнически власти. Извън хипотезите на чл. 220 неспазването на сроковете не преклудира правото на митническата администрация да събере дължимите мита и ДДС, както е приел и първоинстанционният съд. Относно чл. 218, § 2, ал. 2, на който се позовава касаторът и в касационната си жалба, правилно първоинстанционният съд е посочил, че разпоредбата се отнася само за изравнително или временно антидъмпингово мито, а не за окончателно антидъмпингово мито, каквото е приложено в случая. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,