Решение № 8107 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерският съвет /ДАБ при МС/ в срещу решение 1250/26.02.2021 г., постановено по адм. дело 8962/2020г. на Административен съд София- град (АССГ), с което е отменено решение 1856/17.08.2020г. на председателя на ДАБ при МС за отнемане на хуманитарния статут на М. Афрауи. Твърди се, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и при несъобразяване с материалния закон касационни основания по чл. 209 т.3 от АПК. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на решението на председателя на ДАБ. Ответната страна счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че решението е правилно като краен резултат, но не споделя част от изложените в него мотиви. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на М. Афрауи срещу Решение 1856/17.08.2020г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отнет хуманитарния му статут, предоставен с Решение 54/15.01.2013г. на председателя на ДАБ при МС. С оспореното решение съдът е отменил административния акт, като е приел, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 17 ал. 4 вр. с чл. 12 ал. 2 т. 2 и 4 от ЗУБ обстоятелства. Деянието, за което лицето било осъдено в друга държава не било тежко по характер и било от семейно - битов характер. Наказанието не било тежко Липсвали доказателства за наличието на основанията по т. 4 на чл. 12 ал. 2 от ЗУБ. Прието е, че не са отчетени всички обстоятелства по чл. 75 ал. 2 от ЗУБ. Решението е правилно като краен резултат, макар и по различни от изложените в него мотиви. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, действащ при спазване на предоставените му по силата на чл. 48, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците правомощия, спазени са законовата процедура, изискуемите форма и реквизити. В хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви поради необсъждане от страна на административния орган на важни за производството обстоятелства, свързани с възможността и необходимостта от отнемане на по рано предоставения статут на Афрауи. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, предоставеният хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. т. 6 и 7. Актът е мотивиран с наличието на две от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 12 ал. 2, а именно т. 2 и 4. В оспорения пред първоинстанционния съд административен акт липсват мотиви относно наличието на обстоятелства, вписващи се в разпоредбата на чл. 12 ал. 2 т. 4 от ЗУБ, а именно, че има сериозни основания да се предполага, че лицето представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. Не е изяснено защо и доколко поведението на Афрауи в Норвегия създава опасност за българското общество или влияе върху националната сигурност. След като се е позовал на тази разпоредба, административния орган е бил длъжен да изложи надлежно мотиви в подкрепа на становището си. Липсата им създава непреодолима пречка за засегнатото от акта лице да упражни правото си на защита и евентуално да докаже неоснователност, а от там и незаконосъобразност на становището в тази му част, а съда е невъзможно да прецени правилността на приложение на съответната материалноправна норма. Следва да се сподели и становището на представителя на Върховна административна прокуратура относно липсата на задължителното по закона изследване на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, както и с държавата му по произход. Липсва становище относно значението за производството на семейното положение на лицето и неговата социална интеграция. Липсата на мотиви, обосноваващи възможността и необходимостта от прилагане на описани от издателя в административния акт материалноправни норми винаги води до неговата незаконосъобразност и е основание за отмяната му. Административния орган е спазил процедурата по чл. 78, ал. 3 от ЗУБ. Видно от проведеното интервю на 16.07.2020 г., чужденецът е заявил, че не е имал проблеми с официалните власти в държавата му по произход и не е бил арестуван, съден или осъждан в Ирак. В хода на същото е заявил, че има сключен граждански брак и съпругата му е бременна в пети месец. При тези данни въпреки, че детето се е родило след произнасянето, решаващия орган е имал възможността да обсъди и вземе предвид семейното положение на лицето и увеличаване на семейството му с един член след около 4 месеца, а това ще доведе до възникване на родителски задължения за адресата на акта. След като не е сторил това, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до немотивираност на оспореното пред съда решение, а от там и до неговата незаконосъобразност. Следва да се сподели становището на касационния жалбоподател, че деянието, за което лицето е осъдено в Норвегия е тежко по своя характер според българското законодателство, но липсват мотиви защо е прието, че същото се вписва в разпоредбата на чл. 17 пар. 1 б. б от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на съвета, възпроизведено в приложимия национален закон. Критерий за определяне на тежестта на деянието съобразно българското законодателство е не наложеното от съда наказание, а предвиденото в такова в Наказателния кодекс. За всяко от осъществените от лицето деяния, съгласно българския наказателен закона се предвижда наказание значително над 5 години лишаване от свобода. По смисъла на чл. 93, т.7 от Наказателния кодекс тежко престъпление е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Обстоятелствата, свързани с мотивите за извършване на престъплението и последиците от него са важни за определяне на вида и размера на наказанието, а не за квалифицирането му като леко или тежко. Без значение в тази насока са и твърденията на Афрауи за неразбиране на обвинението. Същия е имал възможността да си ангажира защитник и да упражни в пълнота гарантираното му от закона право на защита. При съобразяване с гореизложеното, настоящия съдебен състав споделя отчасти мотивите на първоинстанционният съдебен състав за допуснато нарушение, изразяващо в липса на мотиви относно възможността и необходимостта от съобразяване с нормата на чл. 12 ал. 2 т. 2 от ЗУБ при преценката за наличието на основание за отнемане на предоставения на лицето хуманитарен статут. Съгласно разпоредбата на чл. 17, пар.1, б.б от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, гражданинът на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление. Посочената разпоредба е транспонирана в ЗУБ и е приложима към момента на постановяване на решение 1856/17.08.2020г. на председателя на ДАБ при МС. Правилно е установено, че при произнасянето си административния орган не е съобразил приложимото в настоящия случай решение на СЕС по дело С-369/17, според което чл. 17 пар. 1 б. б от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, съгласно което наказанието, предвидено за дадено престъпление от правото на тази държава членка, е единственият критерий, въз основа на който лицето, подало молба за субсидиарна закрила, се счита за извършило тежко престъпление" по смисъла на тази разпоредба, което може да го изключи от тази закрила. Задача на компетентния национален орган или съд, който се произнася по молбата за субсидиарна закрила, е да определи тежестта на съответното престъпление след цялостна преценка на всички обстоятелства в отделния случай. Правилно е преценено от решаващия състав на АССГ, че при преценка относно тежестта на престъплението, органът е следвало да обсъди всички установени по делото обстоятелства, свързани с извършеното от Афрауи деяние, а не единствено и само размера на предвиденото според българското законодателство наказание. Липсата на мотиви в тази насока също представлява допуснато при издаването на административния акт нарушение и води до неговата незаконосъобразност. Предвид описаното, оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Преписката следва да се върне на решаващия орган за ново произнасяне при съобразяване на описаните в настоящото решение мотиви. Водим от изложеното Върховен административен съд, четвърто отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,