Решение № 5025 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13918/2009 г.

Решение № 5025 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13918/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Атанас Кръстанов моли да бъде отменено решение № 38/18.06.2009 г. по адм. д. № 1801/2009 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против акт за прихващане и възстановяване № 801075/17.12.2008 г. на ТД-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмени бележки. Моли да бъде отменен обжалваният отказ да бъде възстановена сумата 19 037,74 лв, недължимо платени данъчни задължения. като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Атанас Кръстанов против акт за прихващане и възстановяване № 801075/17.12.2008 г. на ТД-София, с който е отказано да бъде възстановена сумата 19 037,74 лв, представляваща недължимо платени данъчни задължения с лихви. В мотивите си съдът е приел, че с ДРА № 152/11.06.2003 г. на "Информационна техника и технологии"АД с представляващ Атанас Кръстанов са определени задължения по ЗДДС (отм.) за периода 22.02.2002 г. - 31.10.2002 г. в размер 178 664,21 лв. На Кръстанов е отказано издаване на паспорт на 12.5.2004 г. На 12.3.2007 г. Кръстанов е изплатил главницата - 13 240,74 лв и лихвата - 5797 лв по цитирания ДРА. С влязло в сила решение на СРС са отхвърлени исковете на Кръстанов срещу Захари Георгиев и Румен Драганов - също членове на съвета на директорите на дружеството, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 2 ТЗ за сумата по 6435,91 лв, представляваща една трета от платената от Кръстанов сума по ДРА, при участието в делото като трето лице-помагач на НАП. В мотивите на решението е прието, че към 12.03.2007 г. тази сума не е била дължима от ищеца и ответниците. Съдът е приел, че оспореният АПВ - отказ за възстановяване на платените от ищеца суми за дълг на дружеството е издаден от компетентен орган, при спазване на правилата по ДОПК, а плащането е извършено на валидно правно основание - няма данни ДРА да е отменен впоследствие. На основание чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК ДРА представлява годно изпълнително основание. Към 12.03.2007 г., когато е платено задължението Кръстанов вече не е бил представляващ дружеството, като съдът е приел, че сумите не са недължимо платени по смисъла на чл. 129, ал. 5 ДОПК. Приел е също, че Кръстанов е платил чуждо задължение и трябва да предяви претенциите си към неоснователно обогатилия се длъжник, /който не е НАП/ по гражданскоправен ред. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Кръстанов е бил изпълнителен директор на дружеството до 06.07.2004 г. На 13.09.2004 г. е вписано вливане на дружеството в "Транслимитид"АД при условия на универсално правоприемство. Договорът за вливането е приложен към фирменото дело на "Транслимитид"АД с определение на СГС от 9.07.2004 г. Правилно съдът е приел, че на 12.03.2007 г. Кръстанов е заплатил дълг на дружеството, което към този момент е прекратено след вливане в "Транслимитид"АД, преименувано впоследствие на "Унитренд"АД. Предвид условията на вливането - цялото имущество на дружеството преминава в "Транслимитид"АД при пълно правоприемство, съдът правилно е приел, че Кръстанов може да търси възстановяване на платеният дълг на дружеството от новият приобретател, съобразно условията на договора за вливането. Неоснователен е доводът на касатора, че такъв процес вече е воден. Влязлото в сила решение на СРС е по иск срещу другите двама членове на съвета на директорите на дружеството, а не срещу придобилият дълга по ДРА след вливането. Правилно съдът е приел, че платеното задължение не е недължимо платено по смисъла на чл. 129, ал. 5 ДОПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК за 680,76 лв, тъй като административният съд е присъдил 150 лв - част от цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,