Решение № 9751 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2013 г.

Решение № 9751 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Асенов Петров и Стоянка Асенова Петрова - и двамата от гр. София срещу решение от 19.09.2012 г., постановено от Софийски градски съд - административно отделение, III-г състав по адм. д. № 516/2001 г., с което е отхвърлена жалбата им в качеството им на наследници на Йордан Бонев Пешев и Стойна Бонева Пешева, против отказ РД-54-511 от 20.12.2000 г. на кмета на Столична община, по преписка вх. Но 1194р-07-79 ОИ-94-01-129/21.05.1998 г., за отмяна на отчуждаването на част от недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. "Гео Милев" пл. № 3 от кв. 236/34а - Стар/, м. Гео Милев - Подуяне - Редута /стара махала Бахчите/, за който сочат, че е бил отчужден по ЗПИНМ по рег. преписка № 120/1959 г. от наследодателя им Йордан Бонев Пешев. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се претендира отмяната му. Ответникът - Столична община - Управление "ОНИ", представляван в производството от юрк. Юрукова излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред градския съд е образувано във връзка с оспорване от настоящите касатори на отказ РД-54-511 от 20.12.2000 г. на кмета на Столична община, по преписка вх. Но 1194р-07-79 ОИ-94-01-129/21.05.1998 г., за отмяна на отчуждаването на част от недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. "Гео Милев" пл. № 3 от кв. 236 /34а - Стар/, м. Гео Милев - Подуяне - Редута /стара махала Бахчите/, отчужден по ЗПИНМ по рег. преписка № 120/1959 г. от наследодателя им Йордан Бонев Пешев. Съдът е преценил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че приложимия реституционен ред е този предвиден с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Приложимата разпоредба изисква наличие на две кумулативни предпоставки - фактическото строителство по отчуждителното мероприятие да не е започнало и дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. Съдът е приел, че в случая не е налице едната от предпоставките, а именно върху част от отчуждения терен е започнала реализацията на мероприятие, което по легалната дефиниция на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е строителство. За да стигне до този извод, съдът е преценил съвкупно всички относими доказателства, включително и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, при което е установено, че имотът е отчужден по ЗПИНМ и тъй като същият е обхванат от реституционния такъв, следва да е налице възможност на жалбоподателите да искат отмяната на отчуждаването при наличие на останалите предпоставки. Основна предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и сл., е наличието на валидно отчуждаване на имота. Мероприятието, за което е отчужден имотът е реализирано, като първоначалното отреждане за парк е отпаднало, а последващото отреждане за "Физкултурен комплекс и озеленяване" е започнало. Съобразено е допълнителното заключение на вещото лице по назначената техническа експертиза, в процесния имот са започнали строителни дейности, като същият попада в оградена строителна площадка, в територията е изградена незавършена сграда на плувен басейн. Имота попада в УПИ, представляващ парцел I, отреден за физкултурен комплекс и озеленяване, който е актуван като публична общинска собственост, видно от АОС № 01026 от 30.11.2001 г. По делото са представени Разрешение за строеж с № № 216 от 17.11.1998 г. и 255 от 1.07.1997 г. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Обоснован е правния извод на решаващият съд, че законосъобразността на обжалвания отказ следва да се прецени с оглед текста на чл. 1, ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Съобразно тази разпоредба, когато сградите са съборени, може да се иска отмяна на отчуждаването, ако строителството фактически не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи. За да се отмени отчуждаването в тази хипотеза следва да са налице и двете предвидени предпоставки. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че върху част от отчуждения имот е реализирано мероприятие, за което е отчужден имота и това мероприятие е осъществено на част от терена на отчуждения имот. Настоящият състав приема, че в случая не е налице и втората предпоставка за отмяна на отчуждаването в хипотезата на чл. 1, ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС - от отчуждения имот не може да се образува самостоятелен парцел при спазване на нормативите по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Възможността за обособяване на отчуждения имот в самостоятелен урегулиран поземлен имот следва да се преценява именно с оглед нормите определение в чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а не с оглед допустими последващи отреждания на имота и предвиждания по целесъобразност. Възраженията по касационната жалба досежно представената след приключване на устните прения в последното съдебно заседание комбинирана скица за процесния имот са неоснователни. От една страна съдът е дал неколкократно възможност на жалбоподателите да представят доказателства, вкл. и скицата, но поради редица извънпроцесуални причини, такива не са представени, с което жалбоподателите поради процесуалното си бездействие са поставили съда в невъзможност да преценява доказателства, които не са събрани и представени по делото. От друга страна, независимо от допълнително представената скица, от събраните преди постановяване на съдебното решение доказателства, спора е могъл и е бил решен от съда в съответствие с приложимото право. Останалите възражения имат житейски, а не юридически характер и като неотносими към предмета на спора и най вече с касационните основания по чл. 209 от АПК, не следва да бъдат обсъждани. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира че такова е дължимо съобразно чл. 143, ал. 1 АПК, поради което жалбоподателите следва да бъда осъдени да заплатят на Столична община - Управление "ОНИ" сумата от 150 лева като размерът е определен съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,