Решение № 13194 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Бакалова срещу Решение 27833/20.08.2025 г. постановено по адм. д. 5711/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт Р-22220620003662-091-001 от 03.02.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 626/29.04.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда за нищожност на обжалвания ревизионен акт. Излагат се доводи, че в хода на ревизията не са извършени процесуални нарушения, които да обуславят нищожност на процесния ревизионен акт. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което подадената от дружеството жалба да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание чрез юрк. Калоферова. Ответникът Октагон Интернешънъл ЕООД, чрез адв. Илчев в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и претендира възнаграждение за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил Ревизионен акт Р-22220620003662-091-001 от 03.02.2022 г., потвърден с Решение 626 от 29.04.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Октагон Интернешънъл ЕООД са определени задължения по ЗКПО в общ размер на 866 008, 95 и лихви за просрочие в размер на 140 256,56лв. за данъчен период от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22220620003662-020-001 от 19.06.2020 г., с предмет установяване на задължения на дружеството за корпоративен данък по реда на ЗКПО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Със Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ Р-22220620003662-020-002/07.08.2020 г., Р-22220620003662-020-003/08.09.2020 г., Р-22220620003662-020-004/08.10.2020г. и Р-22220620003662-020-005/10.11.2020 г. срокът за извършване на ревизията е бил продължаван, като е определен краен срок за приключването ѝ до 10.12.2020 г. За резултатите от извършената ревизия е съставен Ревизионен доклад /РД/Р-22220620003662-092-001/26.02.2021 г., който е връчен електронно на 01.03.2021 г. , след което е издаден РА Р-22220620003662-091-001/03.02.2022 г., връчен на 07.02.2022 г. При обжалване по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение 626/29.04.2022г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма при спазване на правилата за издаване на електронни документи. За да прогласи нищожността на акта съдът е приел, че при издаването му са допуснати груби нарушения на процесуалните разпоредби на закона. Съдът е констатирал липса на тъждество между съдържанието и между приетото в РД и РА, както и направените от органите по приходите изводи по отношение приетите установявания и размера на задълженията. Посочил е, че между констатациите в РД и РА са налице драстични противоречия при наличието на едни и същи доказателства, и двата акта са подписани от едно и също лице - Р. З. като ръководител на ревизията. Съобразно изложеното е приел, че в случая констатираното противоречие се приравнява на липса на РД, което е грубо нарушение на правилата за издаване на РА и упражняване правото на защита на ревизираното лице. От друга страна решаващият състав е посочил, че по делото е установено неспазване на сроковете по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, като това не обуславя извод за нищожност на ревизионния акт, но при липсата на извършено удължаване на срока на ревизията съобразно нормата на чл. 114, ал. 4 от ДОПК, не следва да се вземат предвид процесуалните действия на ревизиращите органи, извършени след сроковете за извършване на ревизията по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Решението е неправилно. Съдът е събрал допустимите от процесуалния закон, относими към предмета на делото писмени доказателства. Установил е правно-релевантните факти, но е формирал извод за наличие на съществени процесуални нарушения довели до нищожност на ревизионния акт, който не се споделя от настоящият касационен състав. Правилно съдът е приел, че сроковете по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за извършване на ревизията не са преклузивни, а инструктивни и само по себе си неспазването на сроковете за провеждане на ревизионното производство и за издаване на РД и РА не би могло да рефлектира върху валидността на оспорения акт, когато той е издаден от материално, териториално и персонално компетентни органи. Необоснован, обаче, е извода на съда за нищожност но ревизионния акт, поради несъответствие между съдържанието и приетото в РД и РА. Основание за нищожност на акта се явява наличието на особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но само в изключителни случаи, когато това би довело до липсата на валидно формирана воля на издателя на акта. В случая такова основание не е налице. Несъответствието между предложението за установяване на задължения за корпоративен данък, обективирано в ревизионния доклад и установените с акта задължения не следва да се възприема като основание за обявяване на нищожността на акта. Независимо, че нормата на чл.120, ал.2, изр.1 ДОПК сочи, че ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него, то от това не следва, че законодателят е предвидил изискване волята на издателя на ревизионния акт да се наслагва върху волята на съставителите на ревизионния доклад. Ревизионният доклад се явява доказателствено средство за осъществените от ревизиращите процесуални действия, чрез които са установени релевантните за производството факти и обстоятелства, но закона не придава на ревизионния доклад функцията на мотиви за издаването на ревизионния акт. При условие че констатациите в ревизионния доклад се възприемат от издателя на ревизионния акт, те не отменят необходимостта от мотиви в ревизионния акт, а само ги допълват. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение 5/22.06.2015г. на ВАС, ОСС на I и II колегия, постановено по т.д.4/2014г. В качеството си на процесуален акт ревизионния доклад е процесуална предпоставка за издаване на ревизионния акт, а несъответствието между предложението за установяване на задължения в ревизионния доклад и задълженията установени с ревизионния акт не представлява толкова тежък порок, който да обуслови извод за нищожност на РА. В обобщение, оспорения ревизионен акт не страда от порок, водещ до неговата нищожност, поради което решаващият състав е дължал преценка на неговата материална законосъобразност. В този аспект в обжалваното решение липсват каквито и да е фактически и правни изводи, което препятства дължимата от настоящия състав проверка на неговата законосъобразност и по аргумент от чл. 220 АПК налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в настоящото производство. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение