Решение № 9114 от 2.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Д., гражданин на Турция, подадена чрез пълномощника си адв. М. Джамбазов, срещу решение 2570/18.03.2025г., постановено по адм. дело 1801 /2024г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 5386з/05.08.2024г. на Началник сектор Миграция при ОД на МВР гр. Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При изложени съображения прави искане за отмяна на съдебния акт и вместо него да се постанови друго решение, с което да бъде отменена горепосочената заповед. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Началника на сектор Миграция при ОД на МВР Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Д. Павлова в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на Д. М., против заповед 5386з от 05.08.2024г. на Началник сектор Миграция при ОДМВР Пловдив. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на надлежна делегация, не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, както и че същата е в съответствие с материалния закон. За безспорно е прието, че Д.М. е получил право на пенсия съгласно законодателството на Р.България, в държавата си на произход или друга държава. В периода от 09.08.2021г. до 24.08.2021г. Д.М. е имал сключен трудов договор с Филатон ООД, а към 15.07.2024г. със Сампспед ООД. Съдът е счел, че самото наличие на трудов договор, изпълнява предпоставките за налагане на принудителна административна мярка, тъй като жалбоподателя има статут на продължително пребиваващ чужденец в Р.България, даден му на основание чл. 24, ал.1, т. 10 от Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и по отношение на него важи забраната по чл. 8, ал.1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТ/. При така установеното съдът е достигнал до извода, че наложената ПАМ е в съответствие с изискванията на чл. 40, ал.1 т. 2 ЗЧРБ във вр. с чл. 24, ал.1, т. 10 ЗЧРБ и чл. 8, ал.1, т. 2 ЗТМТ. При постановяване на административния акт е прието, че е съобразена разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, за което са изложени мотиви. Обжалваното решение е правилно. При напълно изяснена по делото фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован и съответен на закона извод за законосъобразността на атакуваната пред него заповед. В случая оспореният административен акт е издаден на основание чл. 40, ал.1, т. 2 от ЗЧРБ. Така посочената нормата е императивна и административният орган действа при условията на обвързана компетентност, когато установи наличие на условията и предпоставките визирани в хипотезата на правната норма. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, се предвижда, че отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 20 22 и 26, както и в случаите по чл. 26, ал. 3, като в случая е относима хипотезата на чл. 10, ал.1, т. 11 от ЗЧРБ, в която е предвидено, че се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната. В случая е безспорно, че касаторът е чужд гражданин, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ. Безспорно е, че пребивава законно в страната на основание разрешение за продължително пребиваване, мотивирано с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ издадено на 09.05.2024г. и е със срок до 15.04.2025г. А от представеното по делото становище на Началник сектор Миграция ОДМВР Пловдив е посочено, че в периода 17.05.2021г. до 16.05.2022г. Д.М. е имал статут на продължително пребиваващ чужденец в Р.България на основание чл. 24, ал.1, т. 10 от ЗЧРБ /л. 53 от делото/. Не се спори, че същия получава пенсия за старост от 01.05.2007г. /л. 41 от делото/, както и че за периода от 09.08.2021г. до 24.08.2021г. чужденецът е имал сключен трудов договор с Филатон ЕООД, както и че към настоящ момент чужденецът има сключен трудов договор с дружеството Самспед ООД,, това се установява от съдържанието на писмо на директора на Дирекция Инспекция по труда Софийска област адресирано до директора на ОД на МВР-Разград, което обстоятелство е довело до нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, която гласи, че право на достъп до пазара на труда нямат работници граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 8, 10, 14, 16, 19, 20 и 23 от Закона за чужденците в Република България. При така установеното настоящият съдебен състав приема за правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административния орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал.1, т. 2 от ЗЧРБ във връзка с чл. 24, ал.1, т. 10 от ЗЧРБ и чл. 8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че са ирелевантни обстоятелствата дали по отношение на чужденеца има наложени глоби или констатирани нарушения на трудовото законодателство. Безспорно се установи, че М.Д. има статут на продължително пребиваващ чужденец в Р.България на основание чл. 24, ал.1, т. 10 от ЗЧРБ и за него важи забраната на чл. 8, ал.1, т. 2 от ЗТМТМ, която видно от доказателствата по делото е нарушена предвид подписаните трудови договори и е ирелевантно изследването дали на чужденеца са наложени глоби от констатирани нарушения. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция - за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение