Решение № 6315 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2013 г.

Решение № 6315 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Мариян Асенов Удренов, понастоящем в Затвора гр. Плевен, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, против решение № 388 от 04.07.2013 г., постановено по адм. д. № 999 по описа за 2012 г. на Административен съд - Плевен. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от АПК. Ответникът - Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд - Плевен е започнало по предявен от Мариян Асенов Удренов против Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за които се твръди, че са причинени от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация. Фактическите основания на исковата претенция са следните: 1. На 25.03.2011 г. ищецът е приведен в Затвора - Плевен за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". На 05.04.2011 г. се е оплакал на лекаря на затвора от главоболие и "настинка", за което е получил 4 таблетки парацетамол. На втори преглед се е явил на 14.04.2011 г., като се е оплакал от тежест в гърдите и недостатъчен "нощен въздух". Направено му е ЕКГ и е установен остър инфаркт на миокарда, даден му е аспирин и е транспортиран до кардиологична клиника, където е лекуван 3 дни от остър инфаркт, след което е бил в болничния стационар на затвора. На 18.04.2011 г. лекарят го е изпратил в Затворническа болница - София. На 10/11.04.2011 г. получил отново конвулсии, изпотяване, болка в гърдите, повръщане, като за тези симптоми му е дадено аспирин, парацетамол и препоръка да пие чай. След време е извикан и му е съобщено, че е с инфаркт на миокарда и е откаран от Бърза медицинска помощ. Във втора клинична база приелите го лекари са казали, че е докаран късно, но са му направили животоспасяваща операция. Въпреки че е знаела за състоянието му, лекарят на затвора е разрешила да понесе наказание в наказателна килия. Твърди, че е получил инфаркт на миокарда в резултат на условията в затвора. Сочи, че тези условия се изразяват в това, че е настанен в обща килия с общо 22 лишени от свобода, като леглата са на вишки, липсва пространство и въздух. Твърди, че тоалетната не е изолирана, а прозорците не са уплътнени. Сочи и период на иска от датата на постъпване на затвора - 25.03.2011 г. Претендираната сума за имуществени и неимуществени вреди по това перо е 30000 лева. 2. В 207 килия е със други лишени от свобода, които са на брой 22. Килията е с размер дължина 7 метра и ширина 5 метра. Липсва пространство /квадратура/, полагаща се по закон. Тоалетната в килията заема голяма част от посочените размери. Същата е неизолирана и от нея излиза миризма. В същата килия има шкафове за лично ползване, които също заемат голяма площ. Липсват хигиенни мероприятия поради липса на препарати, а тези, които се дават, са без контрол и се ползват само за коридор козметично. По това перо претендира за нанесените му имуществени и неимуществени вреди 50000 лева. В уточняваща молба сочи, че е в килия 207 от септември 2012 г. до датата на подаване на иска като преди това е бил в 419 и 209 килия. В хода на първоинстнационното производство съдът е установил следната фактическа обстановка: ищецът е бил настанен в спално помещение № 207, което се намира на втория етаж, на който етаж са настанени общо 72 лишени от свобода. Размерите на помещението са 5,20 х 7 м, с обща площ 35,00 кв. м /налице е грешка или в размера, или в пресмятането в представеното доказателство/. Всяко спално помещение има самостоятелен санитарен възел, с течаща вода. Спалните помещения са обзаведени с отделни легла, шкафчета за лични вещи, маси и столове, подредени по определен образец. Хигиенизирането на спалните и общите помещения, като и санитарните възли е грижа на настанените в него и ползващите, съгласно график, и се осъществява от самите лишени от свобода. Всяко шкафче се ползва от двама лишени от свобода за тоалетни принадлежности и лични вещи. На всеки един лишен от свобода е предоставен метален шкаф в хранителния блок за съхраняване на хранителни продукти. Ел. захранването в затвора се съблюдава съгласно чл. 19, ал. 1 от Правилника за вътрешния ред. Достъпа до санитарните възли - индивидуални и общи е свободен в рамките на денонощието. Представени са списъци на настанените в 207 килия през периода септември - декември 2012 г., от които е видно, че в този период У. е бил в 207 килия, като в същата средно е имало по 20 лица. /л. л. 120 - 123/. От представената медицинска справка /л. 75,76/ и от здравния картон /л. л. 178 - 216/ е видно, че ищецът е постъпил в Затвора Плевен на 25.03.2011 г. без данни за минали заболявания и оплаквания. На 05.04.2011 г. е прегледан по повод главоболие и "настинка", като му е даден парацетамол 4 табл. На 14.04.2011 г. е посетил медицинския център със стенокардни оплаквания. Направена е ЕКГ, която е с данни за остър обширен преден инфаркт. Транспортиран е с линейка до СПО гр. Плевен, хоспитализиран в УМБАЛ по кардиология. Изписан на 17.04.2011 г. с диагноза: ИБС. Остър инфаркт на миокарда. Състояние след имплантация на един коронарен стент. След изписването е настанен в болничния стационар, изготвено е предложение за транспортиране във СБАЛЛС. В същата е транспортиран на 19.04.2011 г. с линейката на затвора в присъствието на медицинско лице. Изписан от СБАЛЛС на 08.06.2011 г., като след това е настанен в затворническия стационар до 13.06.2011 г. През м. август 2011 г. са подготвени документи за явяване пред ТЕЛК. Извършен е консултативен преглед от кардиолог. С експертно решение № 3002/25.11.2011 г. ТЕЛК е определила 80% намалена работоспособност за срок от една година. През 2012 г. са осъществени 21 амбулаторни прегледа. Консултиран с кардиолог и гастроентеролог, по чиято преценка е променяно лечението. С експертно решение № 2411/11.10.2012 г. ТЕЛК е определила 50% намалена работоспособност за срок от една година. Продължава да получава определената от кардиолог терапия под контрол на медицинско лице. Предложено му е настаняване в медико-социална килия, което е отказал /л. 213/ срещу подпис. Приложени са и списъци за раздадени сапуни и/или перилни препарати, от които е видно, че ищецът е получавал такива. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е изградил правните си изводи за неоснователност на исковата претенция. По отношение на претенцията по т. 1 съдът е посочил, че не кредитира показанията на разпитан по делото свидетел - св. Тасков, като ги счита за противоречиви, нелогични и опровергани от другите, установени по делото факти. Показанията на св. Янков също така не се възприемат, поради това че не представят личните възприятия на лицето и не са логически свързани и последователни относно фактите, които установяват. Според съда твърдението, че ищецът е получил инфаркт на миокарда в резултат от условията в затвора не е доказано. Според съда липсват преки доказателства, за това, че полученото от ищеца заболяване е именно вследствие от лошите условия на затвора. Съдът се е обосновал с показанията на вещото лице по приетата по делото медицинска експретиза, както и от данните за наличие на рискови фактори, които са без причинно-следствена връзка с условията, при които ищецът изтърпява наказанието си - възраст, тютюнопушене, фамилна обремененост. Съдът е възприел заключението на вещото лице, че лечението на исхемичната болест на сърцето, проведено от лекаря на затвора, е съобразно правилата на добрата медицинска практика и препоръките за лечение на подобно заболяване. Според съда не е доказано твърдението, че разрешението на затворническия лекар ищецът да изтърпи дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" е влошило здравословното му състояние. По отношение на фактическото основание на иска по т. 2 съдът е приел, че липсва незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на затвора. Според съда установените законови норми за жилищна площ от поне 4 кв. м за затворник все още не са влезли в сила и не са станали действащо право. Не би могло да се счита, според съда, че сам по себе си размерът на жилищната площ представлява изтезание, жестоко или нечовешко отношение. За да се приеме наличие на последните обстоятелства, следва да се съпоставят размерите на килиите с всички условия по изтърпяване на наказанието. Не са били доказани и фактите, свързани с неизползване на хигиенни препарати. Съдът е приел, за установено, че такива са били раздавани редовно. Крайният извод на съда е, че е доказано по делото, че не е налице вредно въздействие върху здравето на ищеца от условията в затвора, а заболяването му не е причинено от условията в затвора, от тоалетната се отделя миризма, но е осъществено проветряване. За този свой извод, съдът е взел предвид и краткия период, през който ищецът е пребивавал в килия 207 - около три месеца, поради което нейните размери не са могли при липса на други неблагоприятни условия да предизвикат вредни последици. Решението на съда е неправилно, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На доказване в хода на съдебното производство подлежат твърдените факти /само положителните такива/ и връзките между фактите. Не подлежат на доказване фактите, които не се твърдят в исковата молба. В хода на исковото производство съдът е следвало да събере доказателства за твърдените в обстоятелствената част на исковата молба от ищеца факти, да посочи кои от тях счита за осъществили се в действителността, с какви доказателства са установени същите, като въз основа на тях изгради правните си изводи. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила представлява - на първо място установяването на отрицателни факти в мотивите на съдебния акт, а именно, че е доказано по делото, че не е налице вредно въздействие върху здравето на ишеца от условията в затвора, а заболяването му не е причинено от условията в затвора, от тоалетната се отделя миризма, но е осъществено проветряване. На следващо място посочените факти не се твърдят от ищеца, освен това те не са предявени за доказване и от ответника с насрещен иск. В противоречие с правилата на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и пилотните решения на ЕСПЧ против България досежно условията в затворите, съдът е приел, че тоалетната в килията и нейното ползване вътре в помещението от всички пребиваващи в нея - общо 22 човека - лишени от свобода, не представлява унизително и нечовешко отнасяне. В практиката си Европейският съд за правата на човека е установил стандарти, като отдавна е приел, че тези конкретни обстоятелства представляват нарушение по чл. 3 от ЕКПЧ. Конвенцията е част от вътрешното право, съгласно нормите на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, поради което съдът, при преценката за основателността на иска е следвало да подведе установените факти относно условията в килия 207 на затвора в Плевен под нормата на чл. 3 от ЕКПЧ. Едва след прилагане на нормата на чл. 3 от ЕКПЧ, съдът може да направи извод дали е налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация и да счете иска за недоказан и неоснователен. Като не е приложил материалноправна норма от по-висока степен от законовата /а тази норма създава задължителен минимален стандарт на защита на човешките права, който не може да бъде нарушен/съдът съществено е нарушил съдопроизводствените правила. Нарушението е от категорията на съществените, тъй като ако нормата на чл. 3 от ЕКПЧ и съществуващата по нейното приложение съдебна практика на ЕСПЧ /вкл. и такава по българските дела/ беше приложена пряко, съдът би стигнал до други изводи досежно съществото на спора. Предвид нарушението на съдопроизводствените правила, решението следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да се занимае с установяване на твърдените от ищеца факти, като въз основа на същите да изгради правните си изводи, прилагайки относимите материалноправни норми. Съдът следва да прецизира и ответника по спора с оглед правилото на чл. 205 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд