Решение № 6483 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3161/2010 г.

Решение № 6483 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3161/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Николов Проданов, гр. София, против Решение № 100/14.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1679/2009 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от ответника СО, район "Овча купел". Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Йордан Проданов против Заповед № ДК-02-СО-172/05.12.2008 г. на Началника на СРДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна ограда, находяща се в УПИ ХХI-1290, кв. 23А, по плана на гр. София, с адм. адрес: гр. София, ул. "Маньово бърдо" № 18а като извършен без строителни книжа. Съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че заповедта е издадена при спазване на законовите изисквания и касае строеж без необходимото строително разрешение. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изследвал внимателно доказателствата в делото и е тълкувал материалноправните разпоредби съобразно тях. Стигнал е до правилния извод, че е налице незаконен строеж, извършен без строителни книжа. Това е установено и от допусната и приета, неоспорена от страните СТЕ. Експертизата установява, че оградата е построена в периода 2007 - 2008 г., а представеното разрешение за строеж е от 2000 г., т. е. изгубило е правното си действие. Процесният обект не попада в изключителната хипотеза на § 184 ПЗР ЗУТ и липсва правна възможност за узаконяването му. Налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от същия закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав