Решение № 8036 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15683/2010 г.
ВАСI отделение08.06.2011 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2044/15.10.2010 г. по адм. д. № 3510/2009 г. на Варненския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8036 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15683/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ": Електроинформ" ООД моли да бъде отменено решение № 2044/15.10.2010 г. по адм. д. № 3510/2009 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 030901615/08.10.2009 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен изцяло или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА№ 030901615/08.10.2009 г. на ТД на НАП-Варна, с който за периода м. 1 - 9.2007 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 35 732 лв с начислени лихви и са определени задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер 24 419 лв с лихви. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Пътстройинженеринг 2000" ЕООД, "Монтажинвест-77" ЕООД на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 и 2 ЗДДС, тъй като фактурираните строителни и проектантски услуги не са реално осъществени от доставчиците. На основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е увеличен финансовия резултат на касатора за 2007 г. с разходите по фактурите на същите доставчици и на "Ил комерс" ЕООД, които не са документално обосновани - платени са неизвършени услуги. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на установените с РА данъчни задължения на касатора. Правилен е изводът на съда, че издаването на фактурите и тяхното осчетоводяване не е достатъчно, за да се установи осъществяване на отразените в тях доставки на услуги. Обосновано съдът е приел, че проектантски услуги не могат да се осъществят от назначените от доставчиците работници на длъжност шофьор на тежкотоварен самосвал за първата фирма, работник в строителството - за втората, общ работник и електромеханик за третата фирма. Обоснован е изводът на съда, че работниците на доставчиците нямат каквато и да е проектантска квалификация, поради което не е кредитирал показанията на двамата свидетели - проектанти на касатора, че са получавали проекти по договорите с подизпълнителите. Съдът е обсъдил подробно представените доказателства за осъществяване на строителните услуги. В договорите и приемо-предавателните протоколи не е посочен вида и цената на възложените и извършените СМР, от което следва, че предмета на доставката на СМР не е установен, нито на кои обекти е извършвана строителната услуга. Изводите на съда се подкрепят от заключението на вещото лице, което е дало заключение, че проектантските услуги са фактурирани и от други подизпълнители на касатора, който е изпълнител на същите услуги към своите възложители. С касационната жалба са представени доказателства за осъществяване на проектантски и строителни услуги от касатора на неговите възложители, които са представени в ревизионната преписка, обсъдени са от съда и не водят до извод за осъществяване на доставките по спорните фактури от посочените в тях доставчици. Неоснователни са доводите на касатора за несъобразяване на съдебното решение с практиката на ЕСПЧ. В цитираните две решение по делата на "Булвес" АД и "Бизнес център за подпомагане" фактическата обстановка е различна от процесната. В тези дела доставките по фактурите, предмет на разглеждане са осъществени за разлика от процесния случай. Неоснователно е и позоваването на практиката на СЕС. В решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02 СЕО приема, че правото на приспадане следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: стоките да са били доставени или услугите - извършени и данъчно задълженото лице да притежава фактура или документ, служещ за фактура по критериите на съответната държава. Законосъобразен е изводът на органите по приходите и съдът, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена фактурираната доставка на услуги, което по процесните доставки не е установено. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,